Представители на Европейската централна банка (ЕЦБ) и ЕС са провели разговори за създаването на т.нар. „лоша банка“ в еврозоната, чрез която да бъде изчистен токсичен дълг за милиарди евро от балансите на европейските кредитни институции, съобщава „Файненшъл таймс“, цитиран от БНР.
За този план за справяне с дълговете, останали от финансовата криза през 2008 г., настояват висши служители на ЕЦБ, които се опасяват, че пандемията ще предизвика нов ръст в необслужваните заеми, което от своя страна рискува да запуши капацитета за отпускане на кредити от банките в тази критична ситуация.
„Поуката от предишната финансова криза е, че можете да се отървете бързо от необслужваните заеми само чрез създаване на „лоша банка“, е заявил пред „Файненшъл таймс“ Янис Стурнарас, управител на Централната банка на Гърция и член на съвета на управителния съвет на ЕЦБ. „Това може да бъде европейска или национална „лоша банка“. Но това трябва да се случи бързо“, допълнил е той.
Гръцките банки имат най-високото ниво на банкова свръхзадлъжнялост в еврозоната, като необслужваните заеми на банките представляват 35% от общия им кредитен портфейл. Това е наследството от дълговата криза между 2010 и 2015 г., заради която страната за малко щеше да напусне единния валутен съюз.
Плановете на четирите най-големи гръцки банки да продадат свои необслужвани кредити за над 32 млрд. евро – почти половината от общия им размер – вероятно ще бъдат нарушени от коронавирусната криза. Затова Стурнарас смята, че най-добрият начин за бързото коригиране на финансовите им баланси е чрез създаването на т.нар. „лоша банка“.
Висши служители на ЕС обаче са отхвърлили идеята на ЕЦБ. Според „Файненшъл таймс“ Европейската комисия не е склонни да изостави правилата на ЕС, изискващи държавна помощ за банките само след като преминат през оздравителен процес, който налага да бъдат понесени загуби от страна на техните акционери и притежатели на облигации.
Андреа Енрия, председател на надзорния съвет на ЕЦБ, предложи идеята за „лоша банка“ в ЕС в началото на 2017 г., но инициативата му беше блокирана от Брюксел, който и тогава се позова на въведените правила за държавна помощ за закъсалите банки.
Общият размер на необслужваните заеми в 121-те най-големи банки в еврозоната е 506 милиарда евро или 3.2% от техните кредитни портфейли в края на миналата година. Но при гръцките, кипърските, португалските и италианските банки този процент е все още над 6 на сто.
През март т.г. ЕК временно облекчи правилата за държавна помощ и обеща милиарди евро под формата на спешни мерки на европейските правителства. Брюксел също така финализира планове заедно с държавите членки, които да позволят на страните да влагат собствен капитал директно в компании в затруднение, дори ако в замяна на това на тези фирми няма да им бъде разрешено да изплащат дивиденти или бонуси, когато получават държавна помощ.
Привържениците на идеята за „лоша банка“ се надяват да я направят приемлива съгласно правилата за държавна помощ, като предлагат токсичните заеми да се продават на пазара след определен период от време, за да могат самите кредитори да възстановят загубите.
Испания, Ирландия и Германия въведоха подкрепени от държавата лоши дългове след финансовата криза през 2008 г., за да се справят с рязкото увеличаване на токсичния банков дълг.
Но оттогава насам ЕС въведе Директива за възстановяване и преструктуриране на банките, която не позволява на правителствата да създават „лоши банки“, освен като част от официален процес на банково преструктуриране.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
