Спасяването на човешки животи и защитата на европейците от коронавируса са основният ни приоритет. Същевременно трябва да започнем да гледаме напред и да се съсредоточим върху запазването на средствата за препитание.
Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, който заедно с председателят на Европейския съвет Шарл Мишел представиха днес пътна карта за постепенна отмяна на противоепидемичните мерки, които бяха взети от съюза срещу на разпространението на коронавируса, съобщава БНТ.
„Въпреки че условията в държавите членки все още се различават значително, всички европейци с право се питат кога и в какъв ред е възможно да бъдат вдигнати противоепидемичните мерки. За отговорното планиране на място, установяващо разумен баланс между опазването на общественото здраве и функционирането на нашите общества, е необходима солидна основа. Ето защо Комисията изготви набор от насоки, критерии и мерки, които да послужат за основа на внимателно обмислени действия. Силата на Европа е в нейното социално и икономическо равновесие. Заедно се учим едни от други и помагаме на нашия Европейски съюз да излезе от кризата”, каза още Урсула фон дер Лайен.
Вижте кои са основните принципи на европейската пътна карта:
1. Подбирането на подходящия момент е от основно значение. При преценката дали е настъпил моментът да се започне разхлабване на мерките следва да се прилагат следните критерии:
– Епидемиологични критерии, които да показват трайно намаляване на разпространението на болестта и стабилизиране за продължителен период от време;
– Наличие на достатъчен капацитет на системите за здравеопазване, например като се отчитат степента на запълване на интензивните отделения и наличието на медицински персонал и материали;
– Подходящ капацитет за наблюдение, включително капацитет за масово тестване с цел бързо откриване и изолиране на заразените лица и капацитет за локализиране и проследяване.
2. Европейски подход. Въпреки че моментът и условията за отмяна на противоепидемичните мерки се различават в отделните държави членки, трябва да има обща рамка, която да се основава на:
– Достиженията на науката с фокус върху общественото здраве, като се отчита, че премахването на ограничителните мерки изисква да се постигне баланс между ползите за общественото здраве и социалните и икономическите последици;
– Координация между държавите членки, за да се избегнат отрицателни последици. Това е въпрос от общоевропейски интерес.
– Уважение и солидарност. Това е от съществено значение както за здравните, така и за социално-икономическите аспекти. Като минимум, преди да отмени мерките всяка държава членка следва да уведоми своевременно другите държави членки и Комисията и да вземе предвид тяхното мнение.
3. Поетапната отмяна на изолацията в домашни условия изисква съпътстващи мерки, сред които:
– Събиране на хармонизирани данни и разработване на надеждна система за докладване и проследяване на лицата, между които е имало контакт, включително с помощта на цифрови инструменти с пълно зачитане на неприкосновеността на данните;
– Увеличаване на капацитета за тестване и хармонизиране на методиките за тестване. Комисията, като се консултира с Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, днес прие насоки относно различните диагностични тестове за коронавирус и техните характеристики;
– Увеличаване на капацитета и устойчивостта на националните системи за здравеопазване, по-специално за справяне с предвижданото нарастване на заразите след отмяната на ограничителните мерки;
– По-нататъшно укрепване на капацитета за осигуряване на медицинско оборудване и лични предпазни средства.
– Разработване на безопасни и ефективни лечения и лекарства, както и разработване и ускоряване на въвеждането на ваксина, която да сложи край на коронавируса.
Следващи стъпки
В пътната карта са изброени конкретни препоръки, които държавите членки следва да обсъдят при подготовката за отмяна на противоепидемичните мерки:
– Действията следва да се предприемат постепенно. Мерките следва да се отменят поетапно, като между отделните етапи трябва да изминава достатъчно време, за да се прецени въздействието.
– Мерките от общ характер следва постепенно да станат целенасочени. Например защита на най-уязвимите групи за по-дълъг период от време; улесняване на постепенното възобновяване на необходимите стопански дейности; засилване на редовното почистване и дезинфекция на транспортните центрове, магазините и работните места; замяна на общите извънредни положения с по-целенасочени действия от страна на правителството, за да се гарантират прозрачност и демократична отчетност.
– Контролът по вътрешните граници следва да се отменя координирано. Ограниченията за пътуване и граничният контрол следва да бъдат премахнати, след като епидемиологичната обстановка в граничните региони се уеднакви в достатъчна степен.
– През втория етап външните граници следва да бъдат отворени, като се отчита разпространението на вируса извън ЕС.
– Възобновяването на стопанската дейност следва да се извърши постепенно: съществуват няколко модела, които може да бъдат приложени, например дейности, подходящи за извършване чрез дистанционна работа, икономическо значение, работа на смени и др. Не трябва цялото население да се връща едновременно по работните си места.
– Събиранията на хора следва постепенно да бъдат разрешени, като се вземат предвид особеностите на различните видове дейности, като например: училища и университети; стопанска дейност (продажби на дребно), с евентуално степенуване; мерки във връзка със социалните дейности (ресторанти, кафенета), с евентуално степенуване; масови събития.
– Усилията за предотвратяване на разпространението на вируса следва да продължат, като се провеждат кампании за повишаване на осведомеността с цел насърчаване на населението да поддържа въведените добри практики за засилена хигиена и социалното дистанциране.
– Ефектът от мерките следва да се наблюдава непрекъснато и да се развие готовност за връщане към по-строги противоепидемични мерки, ако е необходимо.
Постепенната отмяна на противоепидемичните мерки следва да бъде съпътствана от стратегическо планиране на възстановяването с цел съживяване на икономиката и продължаване на курса към устойчив растеж. Това включва създаване на условия за двойния преход към по-екологично и цифрово общество и извличане на всички поуки от настоящата криза във връзка с готовността и устойчивостта на ЕС. За тази цел Комисията ще разработи план за възстановяване въз основа на преработено предложение за следващия дългосрочен бюджет на ЕС (многогодишната финансова рамка) и на актуализираната работна програма на Комисията за 2020 г.
Фрог нюз
Последвайте ни и в Телеграм
