Чумата по свинете отдавна измести като тема страстите в Странджа, но един голям въпрос остан неизяснен от тогава – как така стадото на Ани Петрова от Болярово оживя. Да припомним: изследванията установиха чума в овцете й, тя не повярва, не пусна ветеринарите да евтанизират. Стадото оцеля, Петрова загуби едва 7-8 животни, за които твърди, че са умрели от преяждане. До днес води съдебни битки с Агенцията за безопасност на храните, които преминават с променлив успех. Как така оцеля стадото в Болярово е изключително важна тема, далеч по-значима от чисто българските вариации на “ох и ах”. Тя касае науката и приложението й в политиката и управлението.
Стадото на Ани Петрова от Болярово оцеля. Снимка: „Фокус“
Болно от чума стадо оживява, това без ирония е причина да се проведат поне няколко световни научни форума по въпроса. Но няма такива. Обясненията може да са две. Или имаме гигантска конспирация, в която не е имало чума, а съответните учени и владетели на света са замесени – и българското фейсбук поселение се оказва право в теориите си; или чумата, както много неща на този свят, особено свързани с приложението на медицината, е условно – и това е известно на истинските специалисти.
Как така условно, ще попитате, нали иде ред за чума? Ами така – например при човека някои хепатитни вируси може да донесат ужасни последствия. Те са заразни, лекарите изискват крути мерки за неконтактност, доколкото човек може да ги приложи в ежедневието. Но дори да се активира, при ниски нива вирусът може успешно да бъде преболедуван, да бъде потискан…. И човекът да доживее до дълбоки старини, да създаде здраво семейство. За животни, разбира се, никой не полага толкова грижи и не взема под внимание условностите.
Един писмен дебат в българския парламент хвърля светлина по темата. Той е с дата 26 юли 2019 г. Почти месец измина от тогава, но медиите, поради незаинтересованост или отразяване на текущи скандали, не му обърнаха внимание. В рамките на парламентарния контрол земеделският министър Десислава Танева отговоря на депутатски въпрос за Болярово.
Питането е: установен ли бе в крайна сметка щамът.
Именно писмените й разяснения дават най-правдоподобната версия защо стадото оцеля, както и защо ветеринарите в Югоизточна България не регистрираха типичните болестни белези. Но от дискусията за пореден път става ясно и защо въпреки всичко стадото следваше да бъде избито.
В отговора си Танева цитира окончателния доклад на френската референтна за ЕС лаборатория (CIRAD) за чумата в България по дребни преживни животни (ЧДПЖ). Макар тежък със стила си, докладът следва да бъде цитиран (със съкращения):
“CIRAD установи наличие на вируса на ЧДПЖ в 24 проби пред юни и юли от областите Бургас и Ямбол, използвайки за целта два различни метода (RT-PCR и RT-QPCR). Лабораторията е открила и наличие на антитела в още в 60 серума от дребни преживни от областите Ямбол и Бургас (пробите са получени през август). За това тестване бе използвана техника ELISA. Наличие на антитела срещу ЧДПЖ бе открито и по-късно в 4 серума от област Ямбол, използвайки тест с вирусна неутрализация, който е тестът “Златен стандарт”, препоръчан от Международната организация за здраве на животните (OIE). Тези резултати предоставиха
ясно потвърждение на това, че ЧДПЖ е влязла в България, защото:
– получихме ясни положителни резултати от кръвни проби, използвайки RT-QPCR тест, който е един много силен и високо чувствителен метод, използван от всички национални и референтни лаборатории;
– получихме положителни серологични резултати, потвърдени чрез теста с вирусна неутрализация, техника “Златен стандарт”, препоръчвана от OIE.
Заключения: Получени бяха ясни положителни резултати за наличие на вируса на ЧДПЖ в България,
но получените проби нямаха достатъчните високи нива на рибонуклеинова киселина,
за да се установи секветност. Подобно на това, от мястото бяха докладвани само няколко от типичните за ЧДПЖ инфектицята симптоми. На основанията на тези резултати вярваме, че възникването на ЧДПЖ в България вероятно е било причинено от
циркулацията на слаб щам на ЧДПЖ, който е възможно да е бил въведен в страната чрез нелегално придвижване
на дребни преживни от Турция. Установяването на вида на щама при всички случаи не се отразява върху мерките, които следва да се приложат в съответствие изискванията на законодателството на ЕС за овладяване и ликвидиране на болестта”.
Обяснено накратко, положението е следното: Пробите установяват вируса, но самият щам поради ниска рибонуклеинова киселина не може да се дефинира. Щамът е слаб, затова и типичните белези ги няма. Така или иначе типизацията и силата му са без значение, тъй като после действията по норматив са едни и същи – обявяване на огнище и избиване на болни и контактни животни. Но защо стадото на Ани в крайна сметка е живо?
Ами защото заразата, очевидно, е била доста лека.
Възможно ли и е чума да се преболедува? Да, колкото невероятно да звучи. Първо, нека не забравяме условностите – колко едно нещо е чума и колко ще се приеме за опасно зависи от метода на изследване (затова CIRAD пунктуално обяснява лабораторните техники, иска да отхвърли възраженията). Но има и второ, по-важно обстоятелство – още в разгара на епидемията ветеринари обясняваха, че преди години подобни вируси са влизали от Турция, били са убивани единствено болните животни. От здравите някой се разболяват, други преболедуват. В крайна сметка стадата изграждат имунитет. Но тогава не сме били член на ЕС, нямало е изискване за масово умъртвяване.
Първото официално огнище в Турция е през 1992 г., как ли за толкова време при оживените контакти с българските мюсюлмани заразата не е влизала у нас?
Влизала е, естествено, просто никой не е изследвал. В крайна сметка най-интересни са отговорите на други два въпроса.
Можеха ли избитите стада да оцелеят, подобно на това на Ани Петрова? Очевидно да – слаб щам, нейните са живи.
Но можеха ли да не се избият? Да, но само ако и другите фермери залостваха портите си, или не бяхме в ЕС – по правилата на съюза се евтанизира.
В публичното пространство излязоха мнения, че в нито един документ съюзът не повелява масово избиване – истина е, но теоретична. На практика точно избиване се изисква – затова нашите власти получиха пари и много потупвания по рамото.
ЕС, подобно на всяка бюрократична съвременна структура, е великодушен демократичен господар –
нищо не налага задължително в документи, подчинените следва да се сещат сами. Ако се справят, биват поощравяни. Ако се провалят – носят цялата отговорност. Но не бива да се бърза с изцяло негативната оценка на ЕС. Избиването на животни при установяване на чума се налага не защото бюрократите му са злодеи, или искат да навредят на съответната държава. Налага се, защото винаги има риск заразата да се разпростре, съответно да причини много по-драматични икономически щети. Затова принципът на действие е: “Има ли вирус, няма туткане, има смърт!”.
В тази ситуация е интересно какво можеше да направи България?
Да излезе от ЕС? Дори на най-запалените фейсбук маниаци не им хрумва такъв вариант. Да се опълчи на Брюксел на своя отговорност? Как, след като ще наруши практиките? Ако бяхме тоталитарна затворена държава, карантина щеше да има високи шансове за успех. Но не сме, забраните се нарушават, голо поле сме, на което и диверсии се извършват – единствената възможност остава евтаназия на стадата.
Разбира се, няма проблем да се вярва и на другата версия – учени, лаборатории, политици, чиновници, корпорации от Франция, Европа и самата България са замесени в гигантски заговор за избиване на животни в Странджа. Те откриват чума, която я няма, в заверата е и цялата световна научна общност, дори независимата сред нея, защото мълчи. А може би няма независими учени на планетата? Или пък има, но “платените меди” не им дават думата? В тази мега конспирация само двама-трима ветеринари от България изричат истината. От уважение към теорията на вероятностите трябва да кажем, че и тази версия е възможна –
колкото е възможно в този момент читател да затвори сайта, да хукне към тото пункт и фишът му да удари шестица.
Е, може ли да се случи? Ами що да не може, значи и конспиративната версия следва да остане.
Цялата тази тема е много сложна за “комуникиране”. Няма пиар специалист в света, който би се справил с нея, щом цари обществено недоверие. Налице е медицина, която никога не е била математически точна, макар хората да считат обратното. Също така имаме ЕС, който се грижи за големия общ интерес, не за частния, колкото да твърди обратното.
А на местна почва имаме и премиер, чийто приятели вземат 40 млн. лв. от държавата, за да умъртвяват животни.
С една дума – светът е толкова сложен и гаден, че само конспирации може да ни поддържат вярата ни в изначалното добро. От време на време се появява някой луд като Ани от Болярово, цялата система от порядки се пропуква. В този социален апокалипсис делът на далаверата е нищожен. Огромна е илюзията за “всеобща правда”, върху която е организиран животът на “цивилизования човек”.
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram