6 дни, след като уж лидерите на 27-те държави в ЕС се разбраха за всичко по новия 7-годишен бюджет за еврофондовете и новия План Маршал за 1,85 млрд. евро, който трябва да възстанови европейската икономика след коронакризата, споразумението бе блокирано от Полша и Унгария. Общите пари, които България очаква от двете финансирания са над 22 млрд.евро. Ходът с ветото е заради изискването за отпускане на пари при спазване на върховенството на закона. Нещо, което бе наложено от френския президент Макрон. Само напомняме, че България в последния евродоклад би даже Полша по остри забележки точно по върховенството на закона, а в класирането по общ брой критики остана втора след братята славяни. Унгария с много ни диша прахта, като решително изостава.
Шамарът е лично за канцлера Меркел, тъй като в момента нейната Германия управлява Съюза като ротационен председател. Единственото важно нещо, което трябваше да постигне за 6-те месеца лидерство беше споразумението по бюджета за 7-годишен програмен период на еврофондовете и за спасителния план за евроикономиката. Още от юли Берлин се опитва да натиска Будапеща и Варшава и резултатът е виден за всички.
„Вече загубихме достатъчно време с оглед на втората вълна от COVID-19 и огромната вреда, нанесена на икономиката”, заяви немският посланик в ЕС Михаел Клаус – Критично важно е целият финансов пакет да бъде одобрен бързо, в противен случай ЕС е изправен пред сериозна криза”.
„Ветото, което все още може да бъде преодоляно на ниво национални лидери, допълнително усложнява отпускането на така необходимите фондове в силно засегнати страни като Испания или Италия, в момент, когато пандемията продължава да се разпространява в цяла Европа. Пакетът включва многогодишната финансова рамка – седемгодишния бюджет на общността от почти 1,1 трилиона и 750 милиарда евро фонд за възстановяване за справяне с най-тежката рецесия в историята на ЕС, причинена от пандемията COVID-19. Договореният през юли пакет включва и новия механизъм за върховенство на закона, който ще позволи спиране на средствата от Брюксел при установен случай на неправилно изразходване на европейски пари или нарушаване на принципите на общността. Въпреки противопоставянето на Унгария и Полша на механизма, условието за върховенство на закона беше одобрено с необходимото квалифицирано мнозинство от Съвета. Говорителят на унгарското правителство Золтан Ковач обясни правото им на вето, като заяви, че компромисът за върховенството на закона “противоречи на заключенията от договорката на Съвета от юли”. „Въпросът е дали Полша ще бъде обект на политическо и институционално поробване,” заяви в понеделник полският министър на правосъдието Збигнев Зобро.
Комисарят по бюджета Йоханес Хан изрази разочарованието си от резултата от срещата на посланиците от общността. Той призова държавите-членки да “поемат политическа отговорност“ и да предприемат необходимите стъпки за приемане на бюджетния пакет. “Тук не става въпрос за идеологии, а за помощ за нашите граждани в най-тежката криза след Втората световна война”, каза той. Въздействието на втората вълна на пандемията принуди Европейската комисия да намали прогнозата си за растеж за следващата година.
“Отново сме в криза“, каза високопоставен служител на ЕС, коментирайки очакваното вето на Будапеща и Варшава.
Остава да видим как ветото на тези две държави би могло да бъде преодоляно, като се има предвид, че Съветът вече е одобрил механизма за правовата държава.
Еврокомисията счита, че задачата на германското председателство е да намери изход от това противопоставяне, но може да се наложи намесата на лидерите на ЕС, които се събират онлайн в четвъртък, за да обсъдят Брекзит, разрастването на пандемията и усилията за борба срещу вируса.
Междувременно германското председателство и преговарящите от Европарламента обсъждат подробностите за Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 672 милиарда евро. Механизмът е основният стълб на фонда за възстановяване и ключова част от преговорите за бюджета на ЕС”, коментира в англоезичното си издание Euractiv.
19 минути
Последвайте ни и в Телеграм
