Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган намекна, че ще се кандидатира за президентския пост при изборите идната година.“За момента нищо не е сигурно. Ще изпълнявам каквато функция ми определи партията“, каза Ердоган в телевизионно интервю. Догодина турският държавен глава за първи път ще бъде избиран пряко от избирателите, а не от парламента.
Съгласно вътрешнопартийните правила на неговата ислямистка Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ Ердоган няма право да бъде премиер след изборите през 20115 г. Партията поставя лимит от три поредни мандата и Ердоган, който за първи път стана премиер през 2003 г., в момента ръководи за трети път правителството. Според коментатори край Босфора Ердоган се цели в президентския пост, който в момента е по-скоро церемониален, с идеята да промени конституцията така, че институцията държавен глава да бъде реформирана по модела на американската. Промените трябва да бъдат направени преди лидерът на ПСР да се кандидатира за поста. Депутати от управляващата ислямистка партия са споделяли, че съществува план за промени на конституцията – едната за правомощията на президента, но до момента те не са внасяни за разглеждане в парламента, тъй като опозицията яростно им се противопоставя. Сегашният турски президент Абдула Гюл, който заедно с Ердоган основа през 2001 г. ПСР, до момента не е казвал дали ще се изправи като конкурент за поста догодина срещу Ердоган. Премиерът пък направо изключи в интервюто възможност за противопоставяне: „Сигурен съм, че вътре в партията ни няма да има никакви различия“.
Макар отдавна да се говореше за противоречия между Ердоган и Гюл, те излязоха наяве по време на антиправителстветите протести, които разтърсиха през юни цяла Турция. Тогава президентът призова към диалог с протестиращите, докато премиерът ги определи като „вандали“, „екстремисти“ и „терористи“, изпълняващи „план, дело на предатели и техните съзаклятници от чужбина“.
59-годишният Ердоган често е осъждан заради авторитарния си стил на управление и целенасоченото налагане постепенно на ислямските норми в светска Турция. Наскоро той огласи „план за демократизация“ на страната, основна част в който беше премахването на забраната за носене на забрадки от държавните служителки с някои изключения. В областта на външната политика преследва целите на неоосманизма, т.е. възстановяване влиянието на Турция в рамките на бившата Османска империя, но с други, предимно икономически, но не само, средства. /БГНЕС
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
