Да заместим учебника по история, като разкажем за нещо, което не е описано там. Как са се справяли Балканите с епидемиите от предишните столетия?
Годината е 541. Византийската столица Константинопол е изправена пред катастрофа – навярно покрай корабите, натоварени с египетско зърно, градът се оказва заразен с чума. Пандемията обхваща огромни територии, включвайки и Балканите.
Според Прокопий Кесарийски на ден болестта е взимала по 10 хил. жертви – число, което днес се смята за преувеличено. Зад него можем да прочетем именно ужаса на човека от Ранното Средновековие – няма лекарства, няма спасение, умират мнозина, ще умрат навярно още и още, без да се знае как да се противостои. Липсват и днешните медии, които дават шанс за централизирано разпространение на информация и разгласа на взети решения.
Епидемията е истински кошмар, който не подминава и самия император Юстиниан: в разгара на чумния бум той почти абдикира – опакова багажа си, но бягството му се оказва неуспешно. Съпругата му, бившата улична актриса, известна с не особено благопристойните си изпълнения по площадите на византийската столица преди да стане императрица, го пресреща още в двореца, и успява да го отклони от обзелите го малодушни намерения. За тази цел тя употребява и неприличен език, част от непрестижното й минало.
Юстиниан, икономиката, миграцията. VI век.
Макар и велик владетел, Юстиниан предприема непопулярни ходове с цел спасяване на имперската икономика: не само че не опрощава данъци, но и въвежда закони, с които данъчният сбор на загиналите от чумата следва да се поеме от всички членове на тяхната община. И още: починалите без наследници се лишават от имот в полза на държавата.
Важно е да се знае, че чумата е била предшествана от години на екстремни природни явления, слаби реколти и глад. Все фактори, които са предизвиквали миграции на хора, а с тях – и на гризачи, чиито бълхи са били разпространители на заболяването.
Пандемията продължава до следващата година, обезлюдявайки цели области. Демографският вакуум активизира славяните – нашите предци – които не са чакали много. Без съдействието на чумата за тях място в региона не е имало. В самата среда на VI в. те за първи път зимуват отсам Дунава: населението на Балканите било оредяло от чумата, та нямало кой да ги прогони. Оттам нататък на славянските племена предстои да заселят целия полуостров до Пелопонес и Албания. Останки от славянски имена на местности, реки, езера и др. се срещат днес чак до най-южните дялове на Гърция.
Пандемията продължила да припламва до средата на VIII в. Време, за което траките практически изчезнали от историческата сцена – онези, които все още не били превърнати в лоялни поданици на Източната римска империя, болестта в голяма част изтребила, отваряйки път на славянските племена и на дошлите след средата на VII в. българи на Аспарух. За последен път тракийският елемент е споменат в разказ, отнасящ се до началото на VIII в., но сюжетът буди подозрения – става дума за един от синайските манастири, където прозвучал тракийски език. Това последно сведение е силно отдалечено от предпоследното, ето защо навярно става дума за грешка на автора или на поредния преписвач на текста.
Сицилия, „Черната смърт“, търсенето на виновник. XIV век.
Пренасяме се близо до средата на XIV в. Време, белязано отново от голям глад (1331 г.), причинил раздвижване на народите в Средна Азия, за които се предполага, че били свързани с новата поява на чумата.
През октомври 1347 г. няколко генуезки кораба, пристигащи от черноморското пристанище Кафа, акостирали в Месина, град в Сицилия. Те превозвали хора, спасени от агресията на татарите, предвождани от Джанибег. Сред пътуващите имало болни от чума, навярно донесена от армията на Златната орда – по време на обсадата на Кафа татарският хан наредил телата на убитите да бъдат хвърляни с катапулт през крепостните стени, за да заразят бранителите. Но болестта навярно прехвърлили не загиналите татари, а плъховете, движещи се с войските на Джанибег.
От входната си точка в Сицилия заразата бързо възпламенила цяла Европа. Камари трупове оставали непогребани задълго, разпръсквайки непоносима воня и сеейки чумни бактерии. Според приблизителни изчисления Старият континент загубил около половината от населението си.
Огромният удар бил понесен от Южна Европа и Средиземноморието – там, където климатичните условия били благоприятни за развитието на болестта. Пострадали и Арабският полуостров, Африка, азиатският континент, изобщо – целият познат свят понесъл щети. Най-уязвими били децата – смъртността сред тях надминала половината от родените. Загубите били най-слабо забележими на Север, където ниските температури не давали много шансове за преживяване на чумните бактерии.
„Черната смърт“ свирепствала из Европа до 1351 г., а нейни отгласи се усещали още столетия. Годините на нейния пик белязали Стария континент и с още една негативна тенденция – търсенето на виновник за болките неизбежно стоварило гнева на страдащите върху „различните“. В този случай това били евреите, които се оказали най-слабо засегнати от чумата – предписанията за цялостно почистване на домовете преди ключови празници в съчетание с добрата лична хигиена и ежеседмичното къпане преди Шабат отблъсквали черните плъхове, търсещи останките от храна, традиционно валящи се по подовете на домовете в средновековна Европа.
Появили се най-различни обвинения – от целенасочено отравяне на кладенците до заговор за господство чрез завладяване на целия свят без подбор на средствата. Тук намираме и един от първообразите на фалшивите новини. Именно идеята за световна еврейска конспирация, наследена от времената на Късното Средновековие, след време ще доведе до най-голямото престъпление срещу човечеството – Холокоста.
Първа пострадала еврейската общност в Тулон, Франция. Последвали тези в Барселона, Ерфурт, Базел, Арагон, Страсбург, Любек, Хамбург и мн. др. За няколко години над 200 еврейски квартала били напълно унищожени.
Евреите и Балканите. XIV век.
Подгонени от владетелите в Западна Европа, евреите се насочили към територии, където не били гонени. Най-близо се оказала Полша, където Кажимеж III Велики (1333-1370 г.) ги приел повече от топло, а причина за това вероятно било убеждението му, че това население е в състояние да подтикне полската икономика към развитие. В скоби ще отбележа, че именно този полски крал основава Ягелонския университет в Краков – друга мярка, свързана с възмогването на държавата му.
Малка част от тези групи евреи достигнали и Балканите, където се заселили. Оказало се, че и Османската империя няма интерес да ги тормози, доколкото те били почтени данъкоплатци. И повече – на османски терен евреите получили възможности да възвърнат добрия си жизнен стандарт. Запазени са писма до техни роднини в Германия, в които те ги приканвали да се отправят към Европейския Югоизток, където животът за тях бил далеч по-сигурен.
Първата си територия на европейския континент османците завладяват в началото на март 1352 г. – само няколко месеца след отминаването на чумната вълна, когато Балканите са опустошени и обезлюдени. Ето защо и напредването на нашествениците изглежда така бързо – липсата на хора обезпечава както бързото завладяване на градове и крепости, защото защитници няма, така и скоростното им заселване – местните са пометени от „Черната смърт“.
И тогава сред най-ретроградните сили била Църквата – първи побягвали пред османците именно служителите ѝ, а десетилетия след това в Константинопол отказвали да приемат промените на църковната география и отпадането на завладените от османците селища, назначавайки там формално свещеници. Свръхсамочувствие, което в перспектива блокирало всяка възможност за рационално действие в полза на местните политически традиции и опазването на християнското население.
Пътешествията. От Черната смърт до чумата на XIX век.
Оредяването на населението в Западна Европа довело до недостиг на работна ръка, а това на свой ред повишило надниците и дало избор на наемните работници – реализирали се там, където плащали повече. Това явление представлява един от първите сериозни подтици на модернизацията и раждането на работничеството в Европа. След „Черната смърт“ конкуренцията за работна ръка постепенно дестабилизирала феодалните отношения, а хората започнали все повече да пътуват. В началото – в търсене на по-добро работно място.
На Балканите чумна пандемия избухнала в началото на XIX в. От заразата Софроний Врачански се скрил във Видин при Осман Пазвантоглу – местен владетел, отцепил се от централната власт, който приютил българския книжовник.
В историографията този период от живота на Софроний е познат като „Видински плен“, макар никой да не го е заробвал, даже напротив. Успокоен, подсигурен битово и вън от житейските опасности, описани в „Житие и страдание грешнаго Софрония“, той създал повече текстова маса, отколкото го бил сторил в целия си дотогавашен живот. Санитарната изолация подействала благотворно на писателя, оставяйки го само в компанията на мислите му.
Да, пандемиите са катастрофични. Но след катастрофите се раждат новите шансове. Дали малко над 200 заразени следва да бъдат мислени като национална трагедия днес? Имаме ли основание да напускаме границите на разума и да се отдаваме на паника? – отговорите на тези въпроси са постижими в сравнение. А успоредяването на времена и ситуации се нуждае не само от данни, но и от правила. И от мисловни навици. Такива, каквито днешното историческо образование не създава. Доказателството отеква всеки ден от устата на обзетите от ирационален потрес политици, на чиито разпоредби гражданството също така ирационално отказва да се подчини.
ДИМИТЪР АТАНАСОВ, „Свободна Европа“
Последвайте ни и в Телеграм
