Евросубсидии няма да се дават за изграждане и реновиране на къщи за гости в селата от 2021 до 2027 г., но ще се отпускат за развитие на занаятите в селските райони, съобщава euractiv.bg. На пръв поглед изглежда, че България вече си е взела трайна поука от големите скандали, при които тарикати бяха уличени, че са изградили лични къщи и вили с грант от по 200 000 евро под предлог, че ще развиват селски туризъм.
Властите за втори по ред програмен период режат от субсидиране тези спорни инвестиции. Но отново ще се субсидира развитието на занаяти. В това няма нищо лошо, прави се навсякъде в ЕС, но България както винаги е изключение. У нас бяха изловени редица проекти, уж за занаятчийски работилници, а под тях реално изскочиха къщи и вили.
В началото на 2020 г., докато още отекваше големият скандал за къщите за гости, разтресъл и властта, тези “занаятчийски инвестиции” бяха отрязани от финансиране, но какво ще се случва занапред и дали контролните органи ще са толкова бдителни, когато малцина ще си спомнят тези поразии, предстои да видим. Така или иначе рискът от “небрежност” ще е значително по-голям.
0 лева субсидия за къщи за гости
Отговорът на големия въпрос какви неземеделски дейности ще се финансират с европари в селата през следващите 7 години изскочи от проект на земеделското министерство, с който EURACTIV България разполага. Там се посочва, че няма да се финансират “туристически дейности, свързани с изграждане и реконструкция на места за настаняване”. В забранителния списък влиза още субсидирането на закупуване на земя, освен ако сделката не е с цел опазване на околната среда или големи инфраструктурни проекти, които не са част от стратегиите за местно развитие.
Ясни са и правилата как ще се субсидира развитието на занаяти. Написано е, че субсидията ще е до 50% от общия размер на разходите по проект. Минималната стойност на един проект трябва да е поне по 15 000 евро, а таванът – 200 000 евро. До този таван един кандидат ще може да реализира проекти по въпросната схема, или както занапред ще се нарича “интервенция”. Т.е., ако предприемач кандидатства с повече от един проект, то като се съберат инвестициите му, не бива да надвишават 200 000 евро.
Друго важно условие, целящо избягване на потенциални злоупотреби, е кандидатите да имат седалище в съответния селски район, където възнамеряват да развиват бизнес. От кандидатите, които са и фермери, но искат да диверсифицират земеделския си поминък и с друг бизнес, ще се изисква да имат среден производствен оборот поне 20 001 евро, т.е. да са почти средни предприемачи и още да са регистрирани като земеделски стопани от поне 12 месеца, става още ясно от проекта.
В проекта се прави изключение и се допуска субсидиране на инвестиции за неземеделски дейности и от малки стопанства. При тях отново субсидията ще е 50% от разходите, но допустимите проекти ще са значително по-малки. Разходите по тях минимум трябва да са 5000 евро, а таванът е 25 000 евро.
19 минути
Последвайте ни и в Телеграм
