Когато гимназистите в Турция тръгнат на училище за новата учебна година, Чарлз Дарвин видимо ще отсъства от програмата на часовете по биология.
В часовете по религиозно образование в основните училища, преподавателите ще обясняват ненасилствения смисъл на думата „джихад“ – „борба“ – като „любов към родината.“
И вероятно най-значимата промяна в страна, където навсякъде доминира образът на Мустафа Кемал Ататюрк, създал съвременната турска държава през 1923 г., упоменаванията на Ататюрк в училищата се очаква да бъдат видимо намалени.
В предимно мюсюлманската държава, където отдавна цари поляризирано противопоставяне между религиозното мнозинство и малобройния светски елит, критици твърдят, че промяната на над 170 образователни програми от правителството на президента Реджеп Тайип Ердоган е директна атака срещу и без това крехката традиция на светски живот в страната.
Промените се случват в напрегнато време за отношенията на Турция с нейните западни съюзници, след твърдите мерки на Ердоган срещу неговите опоненти, след провалилия се миналогодишен военен преврат, борбата с който новата програма нарича „легендарна, героична история.“
„Това е революционна промяна на държавното образование и практическа гаранция, че ще надделее консервативната, религиозна представа за света“, казва Сьонер Кагаптай, директор на програмата за турски изследвания към Вашингтонския институт по близкоизточна политика и автор на книгата „Новият султан: Ердоган и кризата на съвременна Турция.“
„Причината, поради която Турция не е Пакистан, е, че поколения са израснали със светско държавно образование“, коментира Кагаптай.
Но за Ердоган, който идва от другата идеологическа позиция и смята, че религията е маргинализирана в продължение на десетилетия, това е начинът му да получи реванш. Политици от целия политически спектър разкритикуваха промените. Когато те бяха огласени за първи път това лято, водещ учителски профсъюз ги определи като опит да се възпрепятства отглеждането на поколения жители на страната, които биха задавали въпроси.
Турската образователна система, която отдавна осигурява светско образование, се оказа във фокуса на внимание на правителството след опита за преврат на 15 юли 2016 г. Той кулминира в уволнението на над 33 000 учители и затварянето на многобройни училища.
Същевременно управляващата ислямистка Партия на справедливостта и развитието драстично увеличи броя на религиозните училища, известни като „имам хатип“, и се бори за заявените от Ердоган цели да се отглежда набожно поколение турци.
След новите промени еволюционни концепции като естествения подбор ще бъдат премахнати от учебната програма, както и всички споменавания на Дарвин, чиято еволюционна теория се преподава в часовете по биология по цял свят.
Министърът на образованието Исмет Йълмаз похвали промяната на учебната програма като необходим коректив, който акцентира върху „базирано на ценности“ образование.
Еволюционната биология по негови думи е твърде трудна за разбиране за гимназистите и вместо това ще се преподава в университетите. Поддръжниците на Ердоган коментират, че дебатът за преподаването на еволюционната теория не е уникален за Турция и е разпространен и в други държави, включително САЩ. Теорията за еволюцията се отхвърля и от християнските, и от мюсюлманските креационисти, които твърдят, че Бог е създал планетата Земя и всичко живо върху нея.
Много религиозни консерватори в Турция отричат еволюцията като дръзка и недоказана теория.
Ако оставим еволюцията настрана, новата учебна програма разгневи и светски настроените турци, които твърдят, че тя омаловажава приноса на Ататюрк за съществуването на съвременна Турция. В основните училища се очаква да се ограничи преподаването на уроците за неговата лидерска роля, включително и по време на турската война за независимост, в резултат на която съвременната турска република е създадена през 1923 г. от развалините на някогашната Османска империя.
Програмата също така е забележителна с това кой е включен сред враговете на Турция – Кюрдската работническа партия (PKK), отдавна обявена за терористична група в Турция и САЩ; „Ислямска държава“; и Фетхулах Гюлен, влиятелен духовник, живеещ в САЩ, чиито поддръжници стоят зад глобална мрежа от осигуряващи светско образование училища. Ердоган обвинява Гюлен за неуспешния опит за преврат миналата година.
Йълмаз каза на скорошна пресконференция, че е много важно да бъдат образовани новите поколения турци за опасностите, които носи движението на Гюлен.
Сред промените в учебната програма, особено внимание заслужава определението за джихад. Защитниците на преподаването на джихад като любов към родината твърдят, че той е духовна концепция, която погрешно е присвоена от екстремисти, погрешно свързвана с тероризма и че прогресивните мюсюлмански групи използват от векове по-мирните интерпретации на тази концепция.
Кагаптай обаче отхвърля този възглед като коментира, че въпреки че „джихад“ има повече от едно значение на арабски, в турският език той се превежда еднозначно като насилствена, политически ангажирана борба. Ребрандирането на „джихада“ в Турция според него е опасно като се имат предвид конотациите на това понятие в региона, където той се използва изцяло в контекста на насилие.
„Съседите на Турция не са Люксембург или Белгия, а „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“, така че е рисковано да се популяризира джихадът заради региона, в който се намира Турция, и заради нарастващата тенденция към вербуване на джихадисти в глобален мащаб.“
Критиците може и да оспорват последните промени в учебната програма, но доклад от миналата година на Impact-se, научен институт от Йерусалим, анализира 117 учебници в Турция и стига до извода, че програмата там включва теми като правата на човека и е отворена по въпроси като Дарвиновата еволюционна теория, равенството на половете, защитата на околната среда, съчувствието към болните от СПИН и различните начини на живот. „Турските ученици в момента биват учени да ценят западната цивилизация“ е изводът от доклада.
Авторът на този доклад Хай Ейтан Коен Янарочак обаче коментира, че новите промени показват, че Турция променя курса си и вече не е задължително държава от Западния свят.
Образованието е поредната област, където разпалващата се културна война между исляма и светската култура в Турция излиза на бял свят.
Когато Ердоган дойде на власт през 2002 г., той се зарече да подобри статута на религиозното мнозинство в Турция, което по негови думи е потискано от управляващия светски елит. Така например забраната за мюсюлмански забрадки в университетите беше отменена през 2011 г.
Отмяната на тази забрана обхвана и държавните учреждения през 2013, а от тази година премахването на забраната за мюсюлманските забрадки вече е в сила и в армията, която се приема като последен защитник на светския живот в Турция.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
