/Поглед.инфо/ Ерозията на американските подходи към тайванския въпрос, която протича гладко в продължение на повече от четири десетилетия след нормализирането на отношенията между САЩ и Китай през 1979 г., днес рязко се ускори. Дотолкова, че формалната рамка, която формира основата на двустранния консенсус между Пекин и Вашингтон преди пет до седем години, се оказа твърде тясна за „широкия“ полет на американската „геополитическа фантазия“.
Друг дипломатически спор избухна между Китай и САЩ по въпроса за Тайван. Както и в предишни епизоди, отговорността за това е изцяло на американската страна, която е преследвана от принципа на един Китай, фиксиран от двустранните китайско-американски споразумения от 1979 г., които послужиха като основа за възстановяване на дипломатическите отношения между Пекин и Вашингтон.
САЩ и Китай, Иван Шилов, ИА РЕГНУМ
От една страна, Съединените щати все по-откровено водят делото в Тайванския проток към „червената линия“, което е така нареченото „признаване на независимостта“ на сепаратисткия островен режим, а Вашингтон балансира върху ръба на тази линия за дълго време.
От друга страна, провеждайки подобна политика, Съединените щати едновременно отричат това, което правят в действителност, прикривайки провокативни действия с неясен дипломатически език – като прословутата „стратегическа неяснота“, за която онзи ден за пореден път говори говорителят на Държавния департамент Нед Прайс .
Според него тази неяснота „е, че САЩ помагат за изграждането на отбраната на Тайван, но в същото време не обещават изрично да се притекат на помощ на острова“.
Това е на думи, но в действителност всички отдавна са свикнали с факта, че Съединените щати имат професионални дипломати, които използват език, за да скрият истинските намерения на Вашингтон, и имат „президент-истиноказващ“, който със завидна редовност , умножава всички тези трикове-еквилибристики по нула, изхвърляйки информацията относно това какво всъщност ще бъде направено.
Нед Прайс, Държавен департамент на САЩ.
Спомням си, че през октомври миналата година Джо Байдън по темата за Тайван се изказа казармено, като обеща да нанесе ядрен удар по Китай, ако той „атакува Тайван“. Въпреки че е добре известно, че в политиката си за обединение на Родината Пекин избира в полза на мирните средства, разчитайки на предстоящата верига от островни избори и тесни връзки с вече опозиционната партия Гуоминдан.
Въпреки това, точно онзи ден, на 23 май, в Токио, на съвместна пресконференция с японския премиер Фумио Кишида, Байдън отново „влезе с рамото“, обещавайки намеса на САЩ във военния конфликт между двете страни на Тайван Проток, ако той избухне. Подчинените му след този гаф отново по навик се коригираха, обяснявайки на обществеността, че той „имал предвид“ не това, което казал, а нещо съвсем различно.
Джо Байдън и Фумио Кишида на съвместна пресконференция на 23-05-2022. kantei.go.jp
Но дали наистина е така? Първо, известно е, че Япония е най-близкият регионален съюзник на Съединените щати, освен това е член на провашингтонската асоциация Quad, а също е обхваната от реваншизъм и в същото време има добре познат исторически бекграунд с Китай, както и съвременен териториален спор за островите Сенкаку (Дяою).
Всички разбират, че маршрутът на турнето на Байдън – Южна Корея и Япония – не е избран случайно и напълно отговаря на военните амбиции на САЩ.
В редица телеграм канали бяха дадени течове от тези преговори, които, както се оказва, имаха и военен компонент. Байдън изследва въпроса за подготовката на южнокорейски и японски наемници за войната срещу Китай в редиците на тайванската армия по същия начин, по който американски и други наемници от НАТО се бият срещу руските въоръжени сили в Украйна. Обсъдена е била и логистиката на масивни доставки през Токио и Сеул до Тайван на военно оборудване в случай на конфликт.
Самите Съединени щати в близкото минало пристъпиха към дълбока модернизация на своята авиобаза на остров Гуам, като изградиха там мощни подземни хранилища, в които вероятно внесоха ядрени оръжия, като по този начин намалиха натоварването на стратегическите бомбардировачи с няколко пъти за последващото им използване в регионален конфликт.
Второ, както се оказа, определени дипломатически маневри бяха насрочени да съвпаднат с пътуването на Байдън на „непотопяемите самолетоносачи“ на Съединените щати в региона, което се състоеше в невиждана „поправка“, тоест фалшифициране на съдържанието на някои документи, свързани с китайско-американските и американско-тайванските отношения на уебсайта на Държавния департамент.
Има достатъчно доказателства, че тези манипулации са имали за цел да осигурят някакъв „съпровод“ на мисията на Байдън в Южна Корея и особено в Япония, така че войнственото президентско изявление за Тайван трудно може да се нарече „неуспешно импровизиране“. Най-вероятно и това не е уговорка, защото е напълно в съответствие с тези манипулации.
Сега по-близо до спецификата. Уебсайтът на Държавния департамент съдържа „информационен лист“, озаглавен „Отношенията на САЩ с Тайван“. Сега под това заглавие има версия от 28 май 2022 г. Тоест пет дни след скандалното изявление на Байдън в Токио за готовността на САЩ да се намесят пряко във военния конфликт в Тайванския проток.
А също и ден след друго свързано събитие – издирването на Байдън от държавния секретар Антъни Блинкен, който, прясно след скандала в Токио, изнесе подробна реч по китайски теми в университета „Джордж Вашингтон“.
Заявяваме, че в анализа, представен от ръководителя на външнополитическия отдел, не е прозвучало нито потвърждение, нито опровержение на „японската“ заплаха на Байдън; бяха казани много неща, но не и за Тайван и противоречията, свързани с него.
Следователно задачата на Блинкен е била да прикрие „шефа“, но по особен начин, с помощта на мълчание: да отклони разговора настрана и да отклони вниманието на международната общественост от перспективите за военна конфронтация между САЩ и Китай.
Антъни Блинкен, Държавен департамент.
Преди Байдън в Токио и Блинкен в университета обаче на същия интернет адрес в Държавния департамент имаше поне същия документ – бележка за отношенията с Тайван.
Но в малко по-различно издание, което от своя страна се появи на 8 май, заменяйки друга, трета поред и първа по пореден номер, такава бележка. Три ревизии на един и същ документ за три седмици – не е ли много? И за какво е цялата тази суматоха? Нека го разберем. Ето първата, до 8 май, версия на уводния раздел на бележката – „Отношенията между САЩ и Тайван“.
„САЩ и Тайван поддържат силни неформални отношения. В съвместно американско-китайско комюнике от 1979 г. дипломатическото признаване е оттеглено от Тайпе и прехвърлено в Пекин. В съвместното комюнике САЩ признаха правителството на КНР за единственото легитимно правителство на Китай и се съгласиха с китайската позиция, че има само един Китай и Тайван е част от него.“
„Съвместното комюнике също така подчертава, че хората на Съединените щати ще поддържат културни, търговски и други неформални отношения с тайванския народ. Американският институт в Тайван отговаря за провеждането на политиката на САЩ в Тайван.“
„САЩ не подкрепят независимостта на Тайван. Поддържайки силни неформални отношения с Тайван, САЩ се ангажират с основната задача да поддържат мира и стабилността в Азия. Законът за отношенията с Тайван от 1979 г. осигурява правната основа за неформалното приятелство на Съединените щати с Тайван, установявайки американски ангажименти за предоставяне на помощ в отбраната на Тайван.“
„Съединените щати настояват за мирно разрешаване на различията между бреговете на Тайванския проток и се противопоставят на едностранната промяна от двете страни на съществуващото статукво, като насърчават и двете страни да се ангажират в конструктивен диалог, основан на взаимно уважение.“
За справка:
Първо, американският закон за отношенията с Тайван, приет през април 1979 г., се превърна в своеобразна „компенсация“ от САЩ на режима на Чан Кай-ши за прекъсването на дипломатическите отношения и установяването им с КНР.
Законът имаше и има преди всичко не хуманитарно значение, което е подчертано в бележката, а военно. И той беше приет, за да замени китайско-американския договор за взаимна отбрана, който беше в сила до 1979 г.
Второ, Американският институт в Тайван (AIT) формално е сурогат със статут на НПО, но всъщност е пълноправен заместител на дипломатическата мисия на САЩ в Тайван, като по същество изпълнява функциите на посолство (както и съответното представителство на режим на Тайпе в САЩ).
Отново, от формална гледна точка, AIT се създава „в съответствие“ със Закона за отношенията с Тайван. Но в действителност той се появи три месеца по-рано от самия закон – през януари 1979 г., тоест беше приложен със задна дата в него.
Какво се промени в увода към бележката на 8 май? Внимание:
„Като водеща демократична и технологична сила, Тайван е ключов партньор на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион. Съединените щати и Тайван споделят сходни ценности, дълбоки търговски, икономически и силни човешки връзки, които са в основата на нашето приятелство и служат като тласък за разширяване на участието на Тайван в партньорството.“
„Връзката ни продължава да се разширява чрез Американския институт в Тайван, неправителствена организация, упълномощена от Закона за отношенията на Тайван да осъществява неформални отношения. Тайван се очертава като важен партньор на САЩ в търговията и инвестициите, здравеопазването, производството на полупроводници и други критични вериги на стойност, които отразяват инвестициите, науката и технологиите, образователните партньорства и общото насърчаване на демократичните ценности“, продължава американският документ.
„САЩ имат отдавна установена политика за един Китай, която е подкрепена от Закона за отношенията с Тайван, три съвместни комюникета между САЩ и Китай и шест свързани гаранции. Въпреки че Съединените щати нямат дипломатически отношения с Тайван, ние имаме силни неформални връзки, както и взаимен интерес за поддържане на мира и стабилността в Тайванския проток.“
„В съответствие със Закона за отношенията с Тайван, Съединените щати поддържат наличието на сътрудничество в областта на отбраната, което осигурява подкрепа за достатъчно ниво на тайвански отбранителни способности. В същото време Съединените щати продължават да насърчават мирното взаимодействие през пролива, което отразява желанията и интересите на тайванския народ.“
Първо и най-важно. Официалният ангажимент на САЩ към политиката за един Китай остана, но уточненията, че правителството на КНР е единственото легитимно, както и отказът да се признае „независимостта“ на Тайван (?), изчезнаха .
По избор? В навечерието на пътуването на Байдън до Токио и Сеул, където, нека повторим това, се обсъждаше действителното участие на Южна Корея и Япония във възможен военен конфликт около острова от страната на сепаратистката му администрация и подкрепящите го САЩ?
КНР и Тайван.
Второто също е важно. Законът от 1979 г. и AIT са споменати съответно веднъж в първия, изходен текст, три пъти във втория и също веднъж, но как? AIT е проводник, и то легитимен, на вече споменатата американска политика в Тайван. И има някакви „неофициални отношения“. Не е трудно да се види, че военното сътрудничество е признато като фокус на подобни отношения. Байдън направил ли е наистина пропуск в Токио?
Трето. Антикитайската (!) концепция за Индо-Тихоокеанския регион, от която Тайван се нарича част, е поставена в горната част на версията от 8 май. Отново „случайност“?
Четвърто. В първата версия се отхвърлят всякакви едностранни промени в „статуквото“; във втория тази разпоредба изчезна и беше променена от „добро желание“ за „мирно взаимодействие“ между двете страни на пролива по време на преговорите. Значи, едностранните промени са разрешени и то насилствено? Не е ли това, за което Байдън „спекулира“ в Япония?
„Китайската страна, КНР, често се опитва да представи погрешно нашата политика в своите брифинги и в изявленията на високопоставени служители на КНР“, каза се представителят на Държавния департамент с красноречиво фамилно име Прайс, който наскоро беше споменат от нас.
Китайската страна прави ли това? Или все пак е американската страна, тази която дори и с такива необосновани обвинения срещу другите, на първо място защитава себе си, нали?
Версията от 8 май, която подложи основния документ на опортюнистично редактиране, в началото дори не беше забелязана, докато Байдън не каза това, което каза.
И когато това се случи и най-важното, когато Държавният департамент се втурна да се извинява за Байдън и ръководителят на този отдел, Блинкен, започна да „припокрива“ впечатленията от своите упражнения със собствените си философии, и в резултат бяха свързани две и две в дипломатическата общност – и избухна скандал.
Тогава се появи „третото издание“, което сега виси на сайта, което обаче също е много показателно. И въпреки че е по-многословно от предишните, все пак трябва да се чете „на живо“, за да не се впускаме в преразказ и съпътстващите го спекулации.
„Като водещ център за демокрация и технологии, Тайван е ключов партньор на САЩ в Индо-Тихоокеанския регион. Въпреки че САЩ нямат дипломатически отношения с Тайван, ние имаме силни неформални отношения. Съединените щати и Тайван споделят сходни ценности, дълбока търговска икономика и силни връзки между хората, които формират основата на нашето приятелство и служат като стимул за по-голям ангажимент на САЩ с Тайван.“
„Чрез Американския институт в Тайван, неправителствена организация, упълномощена от Закона за отношенията с Тайван да поддържа неофициални отношения на САЩ с Тайван, нашето сътрудничество с Тайван продължава да се разширява.“
„Тайван се превърна във важен партньор за Съединените щати в търговията и инвестициите, здравеопазването, производството на полупроводници и други критични вериги за доставки, инвестиционната подкрепа, науката и технологиите, образованието и насърчаването на демократичните ценности.“
„Подходът на САЩ към Тайван остава същият от десетилетия и различни администрации. САЩ следват дългогодишна политика за един Китай, ръководена от Закона за отношенията с Тайван, три съвместни американско-китайски комюникета и шест гаранции за гаранции.“
„Ние се противопоставяме на всякакви едностранни промени в статуквото от двете страни; ние не подкрепяме независимостта на Тайван; очакваме различията между пролива да бъдат разрешени по взаимно съгласие. Ние оставаме непоколебимо заинтересовани от мира и стабилността в Тайванския проток.“
„В съответствие със Закона за отношенията с Тайван, Съединените щати предоставят подкрепа за отбраната, ако е необходимо, за да позволят на Тайван да поддържа достатъчни способности за самозащита, както и способността ни да се противопоставяме на всяка употреба на сила или други форми на принуда, които биха могли да компрометират сигурността на тайванските социални или икономическа система.“
Първото впечатление е, че Държавният департамент е решил, в духа на известната хитрост, „да яде риба и да не се задави с кокал“. Те са кръстосали и слели два противоречиви текста в един, формално отчитайки „работата върху грешките“, но в действителност тези грешки бяха по същество игнорирани и по този начин се утежняват.
Обичайно е американската дипломация да смята, в духа на „американската изключителност“, че е очевидно „по-умна“ от всички останали, които „не разбират и преглъщат“.
Редица коментари показаха, че определена част от експертната общност удовлетворява американските оправдания и наистина „преглъща“. Защо: върнаха в текста отказа да признаят тайванската „независимост“, „какво друго ти трябва?“. Е, отбелязваме също, че те си спомнят „статуквото“ и недопустимостта на едностранните му нарушения.
Всичко останало обаче, заменено на 8 май в предишния текст, остана в него. Първо, и отново, това е основното. Не се споменава нито признаването на правителството на КНР като единственото законно правителство в Китай, нито Тайван като част от Китай. Второ, Индо-Тихоокеанският регион остана на първа линия, повтаряме, че очевидно това е антикитайско.
Трето, тройното споменаване на Закона за отношенията с Тайван, както и ролята на AIT като локомотив на „неформални“, тоест непроявени, нерекламирани цели в тези отношения, не е изчезнала. Какво се случва, когато съберете всичко заедно?
Този Тайван, от който Вашингтон усилено формира същия анти-Китай като анти-Русия от Украйна, е вграден в индо-тихоокеанския контекст на конфронтацията на САЩ с континентален Китай, нали? Че вече предишното „статукво“ не подлежи на ревизия от страна на легитимното правителство в Пекин, а нещо друго?
И сега нека комбинираме всички тези машинации с казаното от Байдън и с това как Блинкен го „размазва“ и получаваме просто заключение, че ерозията на американските подходи към този въпрос, която тече гладко повече от четири десетилетия, рязко се ускори днес .
Дотолкова, че формалната рамка, която формира основата на двустранния консенсус между Пекин и Вашингтон преди пет до седем години, се оказа твърде тясна за „широкия“ полет на американската „геополитическа фантазия“.
И стриктно в съответствие с добре познатия англосаксонски принцип, „господата“ започнаха да „променят правилата“ в движение, криейки се зад „смокиновото листо“ на демокрацията и разсъжденията за „статуквото“. Нека признаем, че фиксираната динамика е много сходна, ако не повтаря логиката на многократното разширяване на НАТО.
Първо гаранции за неотменимост. След това озвучаване, включване на „мека сила“, формиране на „отбранителни“ инициативи, вербуване на регионални съучастници. И накрая, плавното включване на обекта в неговите мрежи.
Както в Украйна, Съединените щати са във война с Русия „до последния украинец“, така и в Тайван, ако Вашингтон успее да провокира конфликт, войната ще се води „до последния жител на острова“ и познатата нацистка тактика на „изгорена земя“.
И сега най-важното. Споменаването на темата „Индо-Тихоокеански“ във връзка с Тайван, според нас, служи като доказателство, че военната конфронтация в пролива не е крайната цел за Съединените щати.
А какво да кажем за „бушона“, предназначен да запали целия огромен Далекоизточен регион – от Камчатка и Курилите до страните от Югоизточна Азия и по-нататък до бреговете на Индия и Пакистан? Какво ще кажете за принципа за един Китай, „спазван“ от Съединените щати „в съответствие“ с антикитайския закон за тайванските отношения, който му противоречи? Не е ли шега?
А какво ще кажете за готовността на Съединените щати да се „впрегнат“ за тайванската социално-икономическа система, вероятно в посока, която ще запази привързаността им към Съединените щати и конфронтацията с континента? Правим изводи.
Ако избухне война в Тайван, всичко няма да свърши, всичко ще започне само с нея. Ако искаш мир се приготви за война! И в този смисъл неотдавнашните съвместни руско-китайски патрули на далечна авиация, както и маневрите на руско-китайската военноморска групировка в близост до базата на 7-ми флот на САЩ в Йокосука, са безусловно предупреждение към агресора, който вече не е дори „потенциален“, но напълно се идентифицира.
Последвайте ни и в Телеграм
