Автор: Дъглас Макгрегър, The American Conservative
Ще накарат ли спадащата подкрепа към украинската кауза у дома и неуспехите на бойното поле унипартийните подстрекатели на войната да се замислят?
Украинският президент Володимир Зеленски се превърна от герой в кръгла нула само за няколко месеца. Меланжът от западно военно оборудване, от танкове до ракети, в ръцете на храбри, но неподготвени и зле ръководени украински новобранци, не успя да подобри украинските постижения на бойното поле. Стотиците хиляди убити и ранени вследствие на това украинци подтикват хиляди изтощени украински войници да се предават, както се твърди. Украинските войници се измориха да умират и чувствата им са оправдани.
Руската военна мощ се гради на системното интегриране на ударни средства – ракети, снаряди, артилерия, безпилотни самолети, летателни апарати – с постоянно наблюдение, базирано в космоса и на земята. След като руските сили спряха настъплението си и изградиха отбрана в дълбочина в Източна Украйна, точната и унищожителна огнева мощ на руснаците започна да разпръсква атакуващите украински сухопътни и въздушни сили като мухи. По думите на украински военен служител: „Огромният брой безпилотни самолети, действащи в Украйна, както и бойните системи за управление, които осигуряват изображения и местонахождение в реално време, означават, че войниците и танкове имат на открито само няколко минути, преди да бъдат взети на прицел.“
Без никаква сериозна оценка на военния потенциал на Русия, особено при положение, че е ангажирано с действия на прага на Москва в Източна Европа, глобалистко-неоконсервативното ръководство на Вашингтон увери Зеленски, че той и неговото правителство ще имат финансовата и военна подкрепа на Съединените щати и техните съюзници от НАТО „толкова дълго, колкото е необходимо“. Украинците поглъщат лъжите подобно на поляците през 1939 г., които смятаха, че с полета си до Лондон са си купили защита от Германия и Съветския съюз. Но географията направи невъзможно за Вашингтон да утвърди господството си в Източна Европа.
Благодарение на услужливите и подкрепящи западни медии, Зеленски и неговите политически поддръжници в НАТО обещаха планини, но постигнаха купчинки. Твърденията за украинските успехи на бойното поле – от популярния „призрак на Киев“ до възвръщането на Бахмут – се оказаха огромна флатуленция. Когато членовете на НАТО се срещнаха във Вилнюс през юли 2023 г., настроението се беше променило. Съдбата на Украйна, да не говорим за членството ѝ в НАТО, щеше да се определи от изхода от прословутата контраофанзива на украинската армия.
С нарастването на украинските загуби и катастрофалния неуспех на украинската контраофанзива нещата във Вашингтон сериозно се объркаха. Американските политически и военни лидери бездушно критикуваха Зеленски и неговите висши военни ръководители за дълбоко погрешните стратегически решения, довели до големи загуби на хора и техника. Започна търсенето на стратегия за излизане от Украйна, без тя да бъде открито назована като такава.
Задкулисното разделение между националните лидери в САЩ и Европа, които прегръщаха мита за изостаналата Русия, и тези, които неофициално се съмняваха, че е разумно да се подкрепи един от най-корумпираните режими на планетата срещу ядрена Русия, започна да излиза наяве. Виктор Орбан, мъдрият и ловък министър-председател на Унгария, винаги е отхвърлял уверенията на Вашингтон, че слабостта на Русия означава сигурно поражение за Москва. Сега все повече европейски лидери възприемат неговата политическа позиция. Защо?
Орбан твърди, че конфликтът между Киев и Москва „не е наша война“. Неговото настояване, че европейците трябва да се стремят „да изолират този конфликт, да го отделят, да му попречат да се разпространи по-нататък“ сега намира отклик сред европейците, тъй като за все повече от тях става болезнено ясно, че Путин не е бил и не е заинтересован Украйна да стане част от Русия. Стратегическата цел на Москва беше и все още е да предотврати превръщането на Украйна в платформа за проекция на американската и съюзническа военна сила на НАТО срещу Русия, а не да завладее Източна Европа.
За много от американските и европейските критици на опасното фиаско в Украйна това, което представлява явна и истинска опасност за западната цивилизация, не е Русия, а сривът на гражданския ред в САЩ и Европа. Както се видя наскоро във Филаделфия, беззаконието в големите американски градове достига нова точка на кипене. Американците искат американската съдебна сиситема да защитава американците и да наказва престъпниците, а не да ги успокоява.
В Швеция сривът на реда е толкова остър, че министър-председателят на страната призова за използване на шведската армия за възстановяването му.
Европейците и американците знаят, че милионите, които преминават през границите им, не са кандидати за убежище или политически бежанци. Масите са поканени, за да размият американската и европейската национална идентичност и култура, тъй като превишават възможностите на американската и европейската държави да ги асимилират.
В нетърпението си да се възползват от прокси Войната на Вашингтон в Украйна западните политици, корпоративни началници, мениджъри на хедж фондове и медийни магнати допуснаха сериозна грешка. Те направиха залозите си за вашингтонската унипартия, за радикално левия буден дневен ред и за постоянната прокси война на глобалистите срещу Русия. Това беше сериозна грешка.
Вашингтон и съюзниците му привършват боеприпасите, оборудването и вътрешната подкрепа за Украйна. Европейските армии без изключение са бутикови сили, предназначени за конфликти с ниска интензивност. Ненаситността на вашингтонската унипартия остави въоръжените сили на САЩ в лошо състояние за борба с други врагове, освен бунтовници. Честно казано, буди учудване, ако някой млад мъж с ум и характер пожелае да се запише и да живее в днешните въоръжени сили.
Суровата истина е, че прокси войната в Украйна е загубена, но навикът за безкрайни конфликти в чужбина, подхранвани от безумните разходи за отбрана у дома, изглежда е твърде силен, за да може унипартията да му устои. Ако не се случи чудо на река Потомак, безкомпромисната глобалистка политическа идеология на Вашингтон, основана на страха – от предполагаемите врагове извън страната и от свободата на мисълта и на словото вътре в страната – ще доведе украинската нация до пълното ѝ унищожение.
По този начин продължава пропадането на колективния Запад в ада, който той сам си създаде. Вашингтон и неговите съюзници от НАТО са изправени пред неприятен избор: да признаят основателния интерес на Москва за националната ѝ сигурност в Украйна и да спрат кървавата баня, или да рискуват да въвлекат Европа в опустошителна регионална война, за която европейците и американците не са подготвени.
Източник: The American Conservative
Превод за „Гласове“: Екатерина Грънчарова
Последвайте ни и в Телеграм
