България може много. Може да се възползва много от еврофондовете за възстановяване след пандемията. Но има проблеми с корупцията. Болезнена диагноза, която се чу за пореден път по време на форум, организиран от авторитетното издание The Economist.
България има нисък правителствен дълг, отношението на дълг към БВП е едно от най-ниските сред развитите икономики и дори на глобално ниво, коментира Колин Елис от Moody’s Investors Service. Има и институционни ангажименти, които подкрепят кредитния ѝ профил – валутният борд и плана за влизане в еврозоната. Така поети от властите ангажименти дават някаква сигурност на инвеститорите за посоката, в която страната ще се движи, каза той. Елис припомни още, че през есента Moody’s повиши кредитния рейтинг на страната на фона на по-ниски оценки за много други държави след началото на пандемията, пишат от “Дневник”.
ФрогНюз припомня, че новината за повишаването на кредитния рейтинг през лятото бе грабната като топъл хляб от страна на управляващите. Има обаче все още едно голямо “Но”. И то бе повторено и днес – институционалните проблеми, свързани с върховенството на закона и корупцията. Ония болезнени констатации, които присъстват в редица доклади. Проблеми, очертани през изминалата година в резолюция, приета в Европарламента и предхождащият я доклад за върховенството на закона на Европейската комисия.
Корупция. Това е големият ни проблем. Индексът “Трансперънси интернешънъл” отново ни постави първи по корупция в ЕС. Но пък Деница Сачева тържествено вече няколко пъти посочи, че не било възможно страната ни да отчита такива резултати, ако корупцията била толкова широко разпространена, колкото се твърди.
„Трябва ви фундаментално подобрение в качеството на работата на изпълнителните институции – борбата с корупцията, подобряване на ефикасността на обществените разходи. (…) За това не ви трябват задължително пари, но от наша гледна точка е много важно. Погледнем ли страни, оценени малко по-високо от България, тази разлика по отношение на функционирането на управлението е много важна”, посочи Елис.
Йоханес Любкинг, съветник в Recovery & Resilience Taskforce (RECOVER) на EC, припомни, че приоритетите на този фонд са възстановяването да е устойчиво и зелено. Страните членки трябва да отделят поне 37% от разходите си за зелен преход и поне 20% за цифров преход.
България има да изиграе много специфична роля: тя е икономиката в ЕС, която отделя най-интензивно въглероден двуокис и заради това зеленият преход е неотложен и критично важен за просперитета ѝ, посочи още Любкинг. Вторият приоритет е парите да се ползват за препоръките, направени от Европейския семестър.
Жизненоважно е амбициозните планове да бъдат придружени от също толкова амбициозни реформи в ключови сфери“: декарбонизация, социална сфера, подобряване на бизнес атмосферата и управлението на обществената администрация, каза той.
България е една от страните, чиято икономика не се е свила много и вероятно ще се възстанови сравнително бързо, но въпросът е дали възстановяването ще е устойчиво, отбеляза и Фабрицио Зарконе, мениджър за България, Чехия и Словакия в World Bank Group.
Има ли ресурси? Да. Фискалните политики са експанзивни, а те помагат на страните да активират защита на най-уязвимите и да усилят инвестициите. Ще има и европейски инвестиции, посочи той.
Но критичният момент е капацитетът за усвояване на тези ресурси – тоест, трябва да се работи за засилване на управлението и подобряване на институционните политики, посочи Зарконе.
Фрог
Последвайте ни и в Телеграм
