Бившият съветник по националната сигурност на 45-ия президент на САЩ Доналд Тръмп Джон Болтън пише в статия за The Daily Telegraph, че членството на Турция в НАТО може да бъде поставено под въпрос през 2023 г., ако Ердоган бъде преизбран, на фона на нежеланието на турските власти да заемат твърда позиция по отношение на Русия заради войната в Украйна. Според негоговото мнение Русия се представя трагично на бойното поле и единствено слабостите на Запада спасяват президента Владимир Путин от унизителна загуба. Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса:
Обръщението на президента Володимир Зеленски към Вашингтон на 21 декември пред двете камари на Конгреса беше драматично напомняне за това колко критична е най-голямата сухопътна война в Европа от 1945 г. насам за САЩ, Обединеното кралство и НАТО. Обобщавайки 10-те месеца на безмилостна битка след инвазията на Кремъл на 24 февруари, благодарейки на Запада и (като разумен политик) особено на Конгреса за помощта, Зеленски даде да се разбере, че е необходимо повече. Той завърши с думите: „Честита победоносна Нова година!“
Да се надяваме, че желанието на Зеленски ще се сбъдне, защото 2023 г. вероятно ще бъде годината на решение за Украйна. Ако Вашингтон и Лондон не оправят Украйна през следващите 12 месеца, негативните последици ще се усетят далеч отвъд настоящото бойно поле. Всичко ще върви надолу в отношенията с Китай, Иран, Северна Корея и други, които ще видят всичко по-малко от недвусмислена победа за Киев като доказателство за слабостта на Запада, която те няма да се поколебаят да използват. Докато ядрените амбиции на Техеран и Пхенян са огромна заплаха и въпреки че съпротивата срещу екзистенциалната заплаха на Китай ще бъде основното начинание на Запада през този век, неотложността на съдбата на Украйна не може да бъде пренебрегната.
Не е време да се потупваме по рамото. Въпреки значителните предимства, включително бойния дух на населението на Украйна; значителната материална и разузнавателна помощ, особено от страна на Лондон, Вашингтон и силните страни от Източна Европа; и ужасяващо лошото представяне на руските сили – сухопътни, въздушни и морски – войната сега е в задънена улица. Икономическите санкции навредиха на икономиката на Русия, но икономиката на Украйна е в по-лошо състояние, като значителни части от нейния физически капитал буквално се превръщат в прах. Финландия и Швеция взеха зашеметяващото решение да се присъединят към НАТО, но търговските и военните партньори на Русия все още не са я напуснали в час на нужда, за съжаление включително Турция, чието членство в НАТО трябва да бъде под въпрос през 2023 г., ако президентът Ердоган (вероятно чрез измама) бъде преизбран.
Истинският проблем е единството и решимостта на Запада. Нито едно от двете не е гарантирано. Започнете с Германия. Канцлерът Олаф Шолц обяви Zeitenwende („повратна точка“) във външната политика на Берлин малко след нахлуването на Русия. Той обяви, че през 2023 г. Германия ще изпълни повече от ангажимента на НАТО от Кардиф от 2014 г. членовете да изразходват 2 процента от БВП за отбраната; създаде фонд от 100 милиарда евро за закупуване на оръжия; и се ангажира да похарчи 30 милиарда от тези евро за закупуване на 35 F-35, способни да носят ядрени оръжия, които да заменят остарелите Tornado на Германия.
Въпреки това малко се е случило и обещанията са под въпрос. Редовният бюджет за отбрана на Германия за 2023 г. ще бъде по-малък от 2022 г. Целта от 2 процента сега е цел за 2025 г., може би, което е малко по-добро от обещаното от Ангела Меркел, когато беше канцлер. Нито един от 100-те милиарда евро не е договорен и покупката на F-35 изглежда блокирана от бюрократични борби. Добре, че в Европа не се води война.
За сравнение, Япония наскоро обяви, че ще удвои бюджета си за отбрана през следващите пет години, за да постигне целта на НАТО от 2 процента и по този начин ще стане третата най-голяма армия в света след САЩ и Китай. Това е вид представяне, което подкрепя предложението на бившия испански премиер Хосе Мария Аснар, направено преди повече от 15 години, НАТО да стане глобален съюз, като се започне с приемането на страни като Япония, Австралия, Сингапур и Израел.
След това идва Франция. Зеленски и Еманюел Макрон спориха какво да „се даде“ на Русия, за да постигнат дипломатическо решение. Съвсем наскоро на 4 декември Макрон каза, че „една от съществените точки, които трябва да разгледаме, както президентът Путин винаги е казвал, е страхът, че НАТО ще стигне до вратите му“, което отдавна е тема на разговори в Кремъл. Разбира се, няма доказателства, че Украйна някога е представлявала заплаха за руската сигурност или че НАТО някога е бил нещо друго освен отбранителен съюз. По-лошото обаче е, че Макрон също каза, че „трябва да се подготвим… как да дадем гаранции на Русия в деня, в който тя се върне на масата за преговори“. Агресорът не заслужава никакви гаранции за сигурност само за това, че се е появил, за да обсъди спирането на агресията си, вместо да направи нещо конкретно, като изтегляне на силите си на руска територия.
Съединените щати също имат проблеми. Тъй като американските медии обичат да критикуват вътрешните политически разделения сред републиканците повече, отколкото тези сред демократите, техните репортажи подчертаха признаци на съпротива срещу продължаващата помощ на Вашингтон за Украйна от малък брой изолационисти отдясно, пренебрегвайки много по-сериозната заплаха от левите „прогресисти“.
Няколко републиканци, демонстрирайки презрението си към сериозната геостратегическа работа, наистина пропуснаха обръщението на Зеленски. Прогресивните обаче се изказаха надълго и нашироко за Украйна, последно в писмо от 24 октомври 2022 г. до президента Байдън. Тридесетте демократи в Камарата на представителите го призоваха „да съчетае военната и икономическа подкрепа, предоставена от Съединените щати на Украйна, с проактивен дипломатически натиск“. Предложеното от тях условие беше музика за ушите на Москва, въпреки че последвалата буря доведе до бързото оттегляне на писмото. Съподписалите обаче се извиниха само за грешка във времето при публикуването на писмото (заради наближаващите междинни избори). Те не критикуваха съдържанието на писмото. А новия Конгрес, който се свиква днес, очаквайте да чуете повече от прогресистите. За щастие нито Русия, нито Украйна показват желание за преговори.
От страна на Москва продължават тревожните новини за Беларус. След нахлуването Путин ангажира своя колега Александър Лукашенко в интензивна лична дипломация, като например се срещна два пъти в рамките на една седмица в края на годината, в Минск и след това в Санкт Петербург. В публичната част на срещите те не споменават Украйна, но няма съмнение, че тя е била основна тема на дискусия. Беларус наскоро се оплака от заблудена украинска ракета, ударила нейна територия, класически претекст за по-късни военни действия.
Трагичното военно представяне на Русия може да продължи през 2023 г., политическата позиция на Путин може да бъде по-слаба, а икономическите ограничения може да нараснат. Но всеки ден, който минава без изтеглянето на силите на Москва от Украйна, рискува да увеличи напрежението в рамките на Запада. Лидерите на САЩ и Обединеното кралство все още се нуждаят от стратегия, за да дадат на украинския народ тази „Честита победоносна Нова година!“
Фокус
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
