Собственикът на The Washington Post Джеф Безос пише в своя статия, че напоследък медиите са станали много предубедени. Поради това, според него, новинарските ресурси са загубили доверието на читателите и са престанали да изпълняват основната си роля.
В годишните проучвания на доверието и репутацията журналистите и медиите редовно се класират близо до дъното, често малко пред Конгреса. Но в тазгодишното проучване на Gallup успяхме да паднем под Конгреса. Сега професията ни се ползва с най-малко доверие. Явно правим нещо нередно.
Нека ви дам една аналогия. Машините за гласуване трябва да отговарят на две изисквания. Те трябва да броят гласовете точно и хората трябва да имат доверие в точността на преброяването. Второто изискване е коренно различно от първото, но също е изключително важно.
Същото е и с вестниците. Ние трябва да предоставяме точна информация и трябва да вярваме в нашата точност. Неприятната истина е, че не отговаряме на втория критерий. Повечето хора вярват, че медиите са пристрастни. Всеки, който не вижда това, пренебрегва реалността – и всички битки с реалността завършват със загуба. Реалността е непобедима. Би било лесно да обвиним някой друг за продължителния спад на нашия авторитет (и следователно спада на влиянието), но манталитетът на жертва няма да помогне. Оплакването не е стратегия. Трябва да работим повече върху това, което е по силите ни, за да увеличим авторитета си.
Подкрепата за един или друг кандидат за президент по никакъв начин не влияе на предизборната ситуация. Никой нерешил гласоподавател в Пенсилвания няма да каже: „Ще гласувам по начина, по който настоява вестникт А“. Няма. Това, до което всъщност водят декларациите за подкрепа за един от кандидатите, е усещане за пристрастност. Зависимости.
Отказът от призиви за гласуване за определен кандидат е принципно решение и решението е правилно. Юджийн Майер (издател на The Washington Post от 1933 г. до 1946 г.) зае същата позиция – и беше прав. Решението да не подкрепим нито един кандидат за президент, няма да ни спечели доверие, но е важна стъпка в правилната посока. Жалко, че не го направихме по-рано, в момент, по-далеч от деня на изборите и емоциите около изборната надпревара. В резултат на това направихме грешката да изберем неправилно момента.
Бих искал също така да поясня, че в случая не може да става въпрос за принципа „quid pro quo“ (услуга за услуга). Никой по никакъв начин не се е кослутрила или уведомявал с предизборен щаб или кандидат – на каквото и да било ниво. Решението бе взето единствено въз основа на вътрешни дискусии.
В деня на публикуването Дейв Лимп, главен изпълнителен директор на една от моите компании, Blue Origin, се срещна с бившия президент Доналд Тръмп. Когато научих за това, въздъхнах тежко – защото знаех, че това е удобен повод за хората, които искат да представят нашето основно решение в съвсем различна светлина. Но истината е, че не бях информиран предварително за тази среща. Дори Лимп не знаеше за това предварително; срещата беше насрочена много бързо, сутринта на същия ден. Няма връзка между това събитие и нашето решение [да не подкрепим нито един от кандидатите] и всеки намек за неговото съществуване е лъжа.
Ако говорим за конфликти на интереси, трудно е да бъда идеалният собственик на The Post. Всеки ден някъде някой ръководител от Amazon, Blue Origin или някоя от другите благотворителни организации и компании, които притежавам или инвестирам, се среща с правителствени служители. Веднъж писах, че The Post беше „усложнение“ за мен. Това е вярно, но се оказва, че аз също мога да бъда усложнение за The Post.
Бихте могли да мислите за моето богатство и инвестиции като за щит срещу опити за сплашване или като за мрежа от противоречиви интереси. Само собствените ми принципи могат да променят баланса в една или друга посока. Уверявам ви, че възгледите ми по този въпрос наистина са основани на принципи и вярвам, че моеята история като собственик на The Post от 2013 г. насам, е достатъчно доказателство за това. Вие сте свободни да решите сами, разбира се, но се опитайте да намерите нито един случай през тези 11 години, в който по някакъв начин съм повлиял на The Post, за да защити моите интереси. Няма такъв.
Липсата на доверие не е проблем само за The Post. Другите вестници са изправени пред същите предизвикателства. И това е бич не само за медиите, но и за цялата страна. Много хора се обръщат към домашно излъчвани подкасти, ненадеждни публикации в социални медии и други непроверени източници на новини, които могат да помогнат за разпространението на дезинформация и задълбочаване на разделенията.
Washington Post и New York Times печелят награди, но ние все повече се обръщаме към определен елит. Говорим сами със себе си все повече и повече. (Това не винаги е било така – през 90-те години нашият вестник се четеше в 80% от домовете в окръг Колумбия).
Въпреки че не преследвам личните си интереси – и нямам намерение да го правя в бъдеще – аз също така няма да позволя на този вестник да тръгне на автопилот и да загуби своята актуалност в полза на непроверени подкасти и язвителни публикации в социалните медии – поне не без борба.
Твърде важно е. Залозите са твърде високи. Сега повече от всякога светът има нужда от авторитетен, надежден, независим глас и откъде да дойде той, ако не от столицата на най-важната държава в света? За да спечелим тази битка, ще трябва да работим здраво. Някои от промените ще бъдат връщане към миналото, а други ще бъдат нови изобретения.
Разбира се, всичко ново ще бъде посрещнато на нож – така работи светът. Няма да е лесно, но ще си заслужава.
Много съм благодарен, че съм част от това смело начинание. The Washington Post има едни от най-добрите журналисти, които можете да намерите, и те работят усилено всеки ден, за да стигнат до истината. Те заслужават да им се вярва.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
Последвайте ни и в Телеграм
