Българското правителство да отложи ратификацията на СЕТА – всеобхватното търговско и икономическо споразумение между ЕС и Канада. Това съветват проф. Гюс Ван Харнет, преподавател по административно и международно инвестиционно право в Канада и проф. Лорънс Анкерсмит, експерт по европейско право във Великобритания.
Двамата учени са в България по покана на неправителствената организация „За Земята“. Аргумент за това е очакваното становище на Европейския съд, който може да бъде използван от българското правителство за отлагането на ратификацията. На практика, ако Европейският съд постанови, че СЕТА противоречи на европейското законодателство, тогава ЕК ще трябва да стартира наново преговорите по споразумението.
Ако правителството не ратифицира споразумението, това би означавало край на заложените в него арбитражни механизми. Именно в тях канадският професор Гюс Ван Харнет вижда особена опасност, тъй като на практика те фаворизират правото на международните корпорации, дават им специални привилегии, без това да е съпроводено с каквито и да било ангажименти.
Арбитражната система ICS/ISDS има отрицателното отражение в областта на екологията и устойчивото развитие и способства написването на новите правила на глобализацията изцяло в полза на най-силните като се изключват най-слабите – обикновените граждани.
Проф. Хартън изтъкна, че при въпросните арбитражи липсва справедлив процес, защото само компанията инвеститор може да ги започне. Освен това те се провеждат при извънредни правила и един вид всеки съдия работи в полза на поверения му арбитраж. Белгия, например, е изисквала становище във връзка с регулаторното сътрудничество. Казусът с Белгия е много важен, тъй като доказва наличието на правни съображения, че СЕТА противоречи на европейската правна рамка.
Становище доколко съвместими са въпросните арбитражи договорени в СЕТА ще трябва да даде и България. Най-вероятно това ще направи Министерство на правосъдието.
Проф. Хартън бе категоричен, че в СЕТА и ТПТИ не става въпрос просто за търговски споразумения, които премахват мита, а съдържат цялостен процес на либерализация.
СЕТА влиза в сила от 21-ви септември. Тогава от мито се очаква да бъдат освободени повечето от стоките. Квотите и митата за някои селскостопански продукти се очаква да отпаднат постепенно в период от 4 до 7 години. Така например в рамките на ЕС се увеличава вносът на ниско и среднокачествена пшеница на 100 хиляди тона на година.
Той посочи, че отнасянето на споразумението към Конституционния съд от страна на президентската институция през юли месец касае само процедурата по ратификация, а не самото споразумение и дебат по същество не е имало.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
