Ново дъно. Такова удари България що се отнася до свободата на словото и медийната независимост у нас. И всичко това се случва на фона на шумни твърдения от страна на (все още) управляващите от ГЕРБ и най-вече Борисов, че в страната ни всички медии можели да казват каквото си искат. Въпреки това България удари 112-то място в класацията на “Репортери без граници”.
„Не съм съгласен, че няма свобода на словото. Темата за цензурата на медиите е свръхчувствителна, защото например вие като водещ на водещо предаване някой на вас опитвал ли се е да ви наложи цензура, да ви казва какви въпроси да задавате и какви не? Вероятно не?“.
Думите са на вицепремиера в оставка Томислав Дончев, които той изрече съвсем наскоро в телевизионен ефир. Уви, остриетата на ГЕРБ живеят в друга реалност, която няма общо с действителността. България удари 112-то място в класацията на международната организация “Репортери без граници” и то след като години наред държахме срамното 111-то. В момента пред нас са Бразилия, Боливия, Гвинея, Мозамбик, Ливан, Непал, Кувейт.
Мъдрите Борисовци обаче от месеци обясняват, че не виждат проблем със свободата на словото в България. И игнорират иначе звучните шамари от Европа и САЩ. Припомняме, че само през изминалата година притесненията относно медийната свобода и липсата на прозрачност на собствеността фигурираха в доклада наа ЕК за върховенството на закона, резолюцията на Европейския парламент, последният доклад на Държавния департамент на САЩ.
Новото дъно се дължи на няколко факта от изминалото лято. Един от тях е отказът на българските власти да разследват полицейското насилие над журналиста Димитър Кенаров, който стана обект на репресии по време на протестите на 2 септември. Споменава се и случая с Николай Стайков, който получава полицейска протекция едва след намесата на “Репортери без граници”.
Ето и какво пише за България:
“И малцината изявени журналисти в България са обект на постоянни клеветнически кампании и държавни репресии. И не само – представителите на медиите са заплашвани и подлагани на насилие. Ситуацията с медиите в България е притеснителна, защото никой изглежда не иска да разследва случаите на репресии спрямо журналисти.
Полицията преби журналиста на свободна практика Димитър Кенаров по време на арест през септември 2020 г. Маскирани мъже пребиха Слави Ангелов пред дома му през март 2020 г. Разследващият журналист Николай Стайков получи редица заплахи за живота си през юни 2020 г. след документалната поредица “Осемте джуджета” за корупция по високите етажи на съдебната власт.
Журналистите често са привиквани и разпитвани от полицията заради работата си, докато политици и олигарси продължават да поддържат отношенията си, белязани от корупция и конфликт на интереси.
Делян Пеевски, олигархът, който бе най-яркото въплъщение на всичко това, продаде медиите си, но влиянието му продължава да е проблем.
Правителството разпределя публични средства и европейски фондове за финансиране на медии при пълна липса на прозрачност. Това създава предпоставки за действане с „по-лека ръка“ спрямо представителите на властта. В същото време съдебният тормоз над независими медии продължава и представлява заплаха за свободата на печата”
Шамарите за България са звучни, но остават нечути. Защото така е доста по-удобно. Но каквото и да се опитват да ни убеждават от телевизионните екрани 112-то място е дъно. Дъно за една държава в Европейския съюз, дъно за една демокрация. Дъно по всеки параграф. Да ни е честито.
Джесика Вълчева
Източник: Фрог нюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
