– Ако на 15 април е готово, носим ти едно шише „Узо“ да те почерпя – да почерпиш там след работа. Айде… (А после добавя между свои в джипа): „Аз че го взема (шишето) от Мицотакис бе, (гръцкия премиер) и без това толкова работа им вършиме (на гърците)…“
Това откъсче не е от гръцкия превод на „Бай Ганьо“, а е истински разговор на 6 март между премиера Бойко Борисов и гръцки строителен инженер при инспекция с прословутия джип на участък от строителството на магистрала „Хемус“ между Търговище и Шумен. Борисов, който обича да се любува на своето величие, е пуснал сценката в личния си профил във Фейсбук и тя може да се наблюдава на осмата минута от видеозаписа.
Два дни след този байганьовски скеч се появи информация, че гръцко издателство направило превод на шедьовъра на Алеко Константинов „Бай Ганьо“ и погрешка сложило на корицата колаж на Бойко Борисов като Бай Ганьо вместо снимка на Георги Калоянчев в ролята на Алековия герой. Преводачът на книгата „Барба Ганьос“ (Костас Барбутис) поднесе безадресно извинение за грешката и обяви, че издателството ще изтегли тиража, за да преправи корицата.
Книгата обаче има по-голяма художествена стойност в оригиналния си вид, защото
грешката е вярна
Тя доказва гениалното прозрение на Алеко, че този образ принадлежи не само на неговата епоха, но и на следващите поколения. В анотацията на гръцкото издание пише: „Бай Ганьо (Барба Ганьос) илюстрира истинската историческа трагикомедия на времето (1880 г.), която възниква от бързото движение на социалните слоеве на новоосвободената страна и силното желание „да настигнем другите“. Традиционното и новото, патриархалното и модерното, съществуват едновременно и честите им конфликти водят до комични изненади, недоразумения и грешки”. Добавете към посочената година още 140 и ще видите, че картината е същата.
Гоненето на келепира дори в най-дребното е присъщо както на художествения, така и на реалния герой – въпреки несъмнената заможност и на двамата. Като се добави и тарикатлъкът да преметнеш чужденеца, съвпадението става поразително. Бойко Борисов обещава да почерпи гръцкия инженер за добре свършената работа (при това едно шише, което да стигне за всички, с които работи), но първата му хитроумна мисъл след това е, че ще мине почерпката за сметка на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, когото иначе нарича „колега“. С други думи – майтап, но с основателно обяснение („толкова работа им вършиме“). При оригиналния Бай Ганьо в разказа „Бай Ганьо пътува“ случката изглежда така: Героят хуква зад маневриращ влак да спасява килимчето си, но „забравя“ да си плати бирата в гаровия бюфет. При напомнянето за дребната сметка отсича: „Голяма работа! Те малко ли ни скубят!“ Сиреч – чужденците си го заслужават. Също като Мицотакис.
Или да вземем друг разказ – „Бай Ганьо в банята“: „Това беше във Виена. Седя си една сутрин в кафенето, поръчал съм си чай и взех да прегледам нашите български вестници (…) Чета си така, увлякъл съм се, по едно време като кресна над ухото ми едно: „О-о-о! Добър ден!“ – и една потна ръка сграбчи десницата ми“. Това е оригиналният тип. Но няма как да не сте забелязали и
маниера на премиера
При него, както и при Бай Ганьо, запасът от чужди думи е оскъден. Затова много интензивно използва речника на тялото – жестикулира, здрависва се силно, прегръща, целува. Това е начинът му да покаже на чужденците колко е отворен за контакти, но също и да им изтъкне своята доминация (здравеняк, който трупа мандати, защото никой не може да го победи у дома, а на международното поле стърчи като доайен сред премиерите). Другите качества, които обича да напомня на „колегите“ в чужбина – черен пояс по карате, най-възрастен професионален футболист в Европа и пр., – са за дооформяне на несравнимия му образ. Единственото, което може да го лиши от телесната дипломация, е коронавирусът, защото здрависванията, прегръдките и целувките стават нежелани на международните срещи. Има риск внезапно да загуби дар слово в дипломацията. Още Алеко е установил какви затруднения създава езикът на жестовете в чужбина. В разказа „Бай Ганьо на гости“ пише: „Много е лошо, като не знае човек език на чужбина, за най-простото нещо не могат да те разберат, все трябва с ръце, с пръсти да им разправяш, да им показваш… А пък всяко нещо показва ли се?“
Несъмнено Борисов е забележим в международните отношения, защото малко лидери си позволяват самодейно отклоняване от професионалните норми на дипломацията. Въпросът е каква полза допринася това за българската външна политика. Посещението му в Анкара в началото на март имаше за цел да го представи като помирител, който събира на една маса Турция и Гърция, за да направят компромис помежду си по мигрантската криза за доброто на цяла Европа. Дори предложи себе си като
дипломатически модел на Балканите,
защото с „мъдрост“ (тази дума употребява често напоследък) отбил мигрантския поток от българската граница за разлика от Гърция. От това излезе, че на Мицотакис не му достига точно мъдрост, щом мигранти се стичат на талази към неговата граница. И за да влоши още повече настроението му, лично огласи от Анкара на 2 март, че турският президент не желае да седи на една маса с него, сякаш бе станал личен говорител на Ердоган.
Знаците, че насред мигрантската криза Борисов играе с Ердоган за сметка на Мицотакис, нямаше как да не бъдат забелязани. Три дни по-късно Атина обяви, че бежанците, които са влезли на гръцка територия след 1 март, ще бъдат настанявани в поделение край град Серес. Лагерът ще бъде изграден до дни в село Родополи – на около 30 километра от граничния пункт „Кулата“. Селото е в подножието на планината Беласица, известно също със старото си българско име Гара Порой, което и сега излиза на сателитните карти на Гугъл. Намиращата се там казарма бе затворена през 2012 г. заради отпадналата необходимост да отбранява Гърция срещу България. Още тогава населението се противопостави на идеята военното поделение да бъде утилизирано чрез превръщането му в бежански лагер. Предстои там да бъдат настанени мигранти не само от последната вълна, дошла от района около Одрин, но и от гръцките острови, които са обект на отдавнашен мигрантски натиск.
Ето една задача с понижена трудност:
За първи път толкова близо до българската граница започва да се струпва мигрантско множество. Досега България следеше какво става в Турция и не смяташе за нужно да прави ограждения по границата си с Гърция, защото е държава от ЕС. Освен това Атина не допускаше мигрантско нашествие към нас. Ако отвори портите си, какво значение има, че мигрантският поток няма да дойде откъм Одрин, а ще заобиколи южно през Серес? Гърците са уморени и вече доста изнервени от мигрантския шантаж на турците и ако не чувстват солидарност от България, също могат да загубят чувство за солидарност.
Що се отнася до книгата „Барба Ганьос“, конфузната корица ще унищожат, но не и вечно прераждащия се образ на Ганьо Балкански.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
