Нови и нови парчета от пъзела на руския шпионаж се появяват на бял свят в контекста на чешкия скандал, българската връзка и общото случилото се с Украйна и Крим. Все повече подробности изплуват, но два основни въпроса остават без отговор и спекулациите в медиите не спират – свързани ли са взривовете в Чехия през 2014 г. с отравянето на оръжейния търговец Емилиян Гебрев и още двама души през 2015 и какъв е мотивът за всичко това.
Звено 29155 на ГРУ провежда операции в чужбина и от Bellingcat са направили връзка между участието на агентите в отравянето на Гебрев в България, анексирането на Крим през 2014, кризата в Молдова през същата година, неуспешният преврат в Черна гора през 2016, свързани с WADA операции за наблюдение в Швейцария (2016-2017), възможни операции за дестабилизация в Испания по време на референдума за независимост в Каталуния (2017) и опит за убийство на бившия руски шпионин Сергей Скрипал в Солсбъри, Великобритания (2018).
Шестима агенти на ГРУ са замесени във взривяването на оръжейните складове в Чехия през октомври 2014, и вероятно няколко месеца по-късно – през декември същата година. Според данните на Bellingcat мисията е ръководена от елитния ген. Андрей Аверянов – командир на звеното, който е пътувал под прикрите до Австрия и вероятно до Чехия по време на операцията. За пръв път е установено участието на подобно високопоставено лице. Става дума за безпрецедентна операция, а най-малко двама от участниците са наградени с Руската федерация с орден.
Според данни на журналистите има достатъчно доказателства в полза на хипотезата, че експлозиите през 2014 г. са плод на продължителна операция на ГРУ, целяща да подкопае възможностите на Украйна да осигури оръжейна мощ в критичен момент . да се защити от руските войски по време на войната в Източна Украйна.
Изглежда всичко се е случило малко след юли 2014 г. , когато руските власти подчиниха сепаратистите в Донбас под контрола на ГРУ. Мисията изглежда е била ръководена от подразделението за подривна и диверсионна дейност на звено 29155. Тя включва няколко операции, сред които взривяването на складовете за боеприпаси във Врбетице, атентатът срещу Емилиян Гебрев. Все повече нарастват съмненията, че взривовете в оръжейните складове в България от началото до средата на 2015 г. също имат общо.
Тази поредица от събития се потвърждава от няколко неща – съвпадението на двете операции на малкия екип от агенти в Чехия и България, непрекъснатите задачи в двете страни, връзките с ЕМКО – важен фактор в отбранителната стратегия на Украйна в онези години. Нещо повече, телефонните записи, анализирани от Bellingcat, показват, че няколко души от подразделение 29155 са общували активно с руски военни офицери, разположени в Донбас, както и с местни командири на бойци срещу централното правителство в Киев през 2014 и 2015 г.
Анализ на кореспонденцията между ЕМКО и оператора на депото – фирмата Imex, показва, че е възможно боеприпасите на българския търговец да не са били единствена цел на ГРУ. Има съмнения и по отношение официалната версия на Чехия, според която планът е бил експлозията да се случи на българска територия след репатриране на боеприпасите, закупени от ЕМКО.
Мотивите за атаката в чешките депа
Компанията на Гебрев публикува официална позиция, след разпространената от чешките власти версия. От ЕМКО твърдят, че по време на взривовете не е имало намерения да се местят количества от Врбетице към България, нито пък това да бъде изнасяно в която и да било държава във война – било то Украйна или Сирия. От фирмата на Гебрев твърдят още, че продажбите на боеприпаси за Украйна са ограничени по мащаб и време.
Това се потвърждава и в документи и кореспонденция с оператора Imex – към октомври 2014 г. не е имало намерение от страна на ЕМКО да репатрира или продава нищо от съхраняването в чешките складове. Това е потвърдено и от самия оператор, и от ЕМКО.
Както обаче самата българска компания призна още през февруари 2019 г., тя е продала боеприпаси на Украйна в края на 2014 г. ЕМКО изиграва решаваща роля за повишаване отбранителните способности на Киев по онова време. Това твърдят два анонимни източника, които през 2014 и 2015 г. са били запознати с поръчките на Украйна. Според тях ЕМКО е една от двете големи компании в ЕС, които са специализирани в производство на модерни боеприпаси, съвместими с оръжията от съветската епоха.
Според един от източниците, през 2014 г. е имало само два производствени завода, които са произвеждали съвместими боеприпаси, а „другата компания е била под ефективен руски контрол“, оставяйки ЕМКО като единствения възможен доставчик на боеприпаси в чужбина за украинската армия.
Практика на руското военно разузнаване е била да се свързва с търговци, които имат съвместими с украинската артилерия боеприпаси, и да предлагат значително по-високи цени от пазарните, за да се сдобиват със запасите и за предотвратят достъпа на Киев до оръжейния пазар. Според същия източник на Bellingcat три кораба с боеприпаси, произведени от ЕМКО, са били успешно внесени в Украйна, но не е ясно дали самата компания е продала стоката си директно на Киев, или тя е била внесена от трета страна.
Пред разследващата група фирмата на Гебрев потвърждава, че е внесла свои боеприпаси в Украйна в периода 2014-2015 г. според договор, подписан на 10 ноември 2014 г. Част от договорните ангажименти са останали нереализирани заради подписаното в Минск на 2 февруари Споразумение за деескалация на напрежението, което става факт след среща на върха.
Bellingcat получи списък на боеприпасите. Според него по-голямата част от тях е изнесена през януари 2015 г., а последната пратка е реализирана на 26 февруари 2015 г. Става дума за различни боеприпаси като само част от тях са произведени от ЕМКО. Останалите са доставени от други български предприятия.
Общата стойност на договора е над 25 милиона долара, но не всичко отива за Украйна. Последните две неща в списъка, които са на стойност близо 20 милиона евро, никога не са били изнесени. Списъкът е потвърден от ЕМКО. От фирмата обаче отричат твърденията да са изнасяни боеприпаси през трети страни.
Депата под прицел
От ЕМКО не са планирали да изнасят свое производство от Чехия за Украйна. Но стои въпросът защо тогава от ГРУ атакуват депо №16 във Врбетице. Българската компания е една от общо четири, които използват складовете на Imex през 2014 г.
В дните преди експлозията двамата загинали в склада служители са сменили имената на сандъците на две от чешките фирми. Според оператора само един от тези запаси е бил предназначен да бъде изваден от склада в следващите дни. Не са известни планове за износ. Същото важи и за намиращото се в склад №12.
Така се хвърля сянка на съмнение върху твърденията на чешките власти, че руските агенти са планирали да детонират боеприпасите на ЕМКО по-късно в България. Появява се възможността звено 29155 на ГРУ да не се е целило специфично в ЕМКО, а всичко, складирано във Врбетице като превантивна мярка срещу ЕС и помощта на блока към Украйна. Освен това все още не са представени и доказателства в подкрепа на това заключение на чешките власти.
Друго обяснение има и поради факта, че агентите на ГРУ са разполагали с невярна информация относно намеренията на ЕМКО. Кореспонденцията между компанията и Imex Group от началото на октомври 2014 г., получена от Bellingcat, показва, че Imex се е опитал да убеди българската компания да вземе и репатрира своите боеприпаси. Компанията на Гебрев е отказала и дори след взривовете не е имала намерение да върне останалото в България.
Преследването на Гебрев от ГРУ
Дали версията на чешките власти са прави за намеренията на ГРУ по отношение боеприпасите е вярна, или не, няма значение. Факт е, че оръжейният търговец е бил цел на същите агенти, замесени във взривовете в Чехия.
В сутрешните часове на 13 октомври 2014 г., когато операцията във Врбетице навлиза в своята критична фаза, двама агенти от групата се връщат в Москва. Ден преди това Гебрев и съпругата му кацат в руската столица за спешно лечение. Руските агенти остават в Москва по време на цялото пребиваване на двойката там. Не са налични геолокационни телефонни записи, за да е ясно дали агентите са били ангажирани с наблюдение над Гебрев или не.
Ясно е обаче, че същите бойци на ГРУ пристигат в България н 15 февруари и отсядат в близкия до офисите на ЕМКо хотел Hill. Посочено е специално като искане една от стаите да гледа към гаража на фирмата на Гебрев. При следващо свое посещение в края на април същите агенти на ГРУ офисът на Гебрев отново остава в полезрението им. Отсядат в хотел „Кемпински“ в стая с изглед към фирмата.
В края на месец февруари обаче, точно когато въпросните шпиони напускат България, в София пристигат техни колеги. Сред тях е една от ключовите фигури в чешката операция – Николай Йежонов. Триото следва същия калъп – отсяда в близък до ЕМКО хотел с изглед към сградата на фирмата.
Ключова тук е фигурата на полк. Иван Терентьев. Той е бил под прикритието на “Иван Лебедев”. По онова време той служи като командир на звено 29155 и е заместник на ген. Аверянов. Също като него Терентьев не пътува често. Това още веднъж подчертава важността на тази мисия на ГРУ.
Третата визита на ГРУ през 2015 г. се оказва фатална за Гебрев и сина му. На 23 април трима агенти се връщат в София и според разследването един от тях отсяда в любимата си стая №305 на същия хотел Hill. На 28 април един от тях е уловен от охранителни камери да се навърта около колите на Гебрев. Няколко часа по-късно Гебрев, синът му и ръководителят на производството му ще припаднат със симптоми на отравяне. По всичко личи, че втори подобен опит е направен месец по-късно. Разследващите в България са убедени, че Новичок е бил намазан на една от дръжките на колата.
Възможен отговор на всички въпроси се крие вероятно и в едно неразкрито до този момент пътуване на агент от звено 29155 близо до местопрестъплението. В предишна част на това разследване от Bellingcat съобщават, че двама от членовете на ГРУ пътуват под дипломатическо прикритие до Будапеща в навечерието на експлозиите в чешкото депо. Връщат се в Москва в деня преди саботажа.
Един от същите двама офицери от ГРУ – полковник Алексей Капинос – пътува в навечерието на априлските отравяния, отново под дипломатическо прикритие, до място, което е на малко повече от три часа път с кола от София. На 25 април 2015 г. полковник Капинос отлита до Солун. В същия период неговите трима колеги вече са в София, на около 300 км.
Записите на руския граничен пункт, видяни от Bellingcat, показват, че Капинос е посочил „посещението на дипломатическа институция“ като цел на пътуването си. Обратният билет е купен на 28 април – фаталният за Гебрев ден.
Българските гранични регистри не проследяват преминаването на дипломати в страната, поради което не е възможно да се установи дали Капинос е влязъл в България на 25 април. Това, което обаче е сигурно, е, че Капинос не е взел планирания обратен полет от Солун, поставяйки под съмнение „посещението на дипломатическата мисия“.
Всъщност вечерта на 28 април 2015 г. в 8:55 той изплува далеч във Финландия на летището в Хелзинки, където се качва на полет до Москва, показват руските регистри. Все още не е установено местонахождението на Капинос между пристигането му в Солун на 25 април и появата му в Хелзинки вечерта на отравянето.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Източник: Фрог нюз
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
