Случайно да сте забелязали, че българските еко активисти показват много по-малък ентусиазъм по темата? Боклук се внася от години, те подкрепят протести тук-там, но нима активността им е същата като при лифта на Банско например? Да сте чували за кръгова икономика? За нулев отпадък? За зелена икономика? За зелена сделка? За нов суровинен модел? За нови източници на енергия? За еди коя си държава, в която не останал боклук, а оползотворявала целият? Трябва да се разбере и проумее – преработката на боклук официално и легално се насърчава от ЕС, това е зелената икономика. Отпадъкът е суровина не защото се прикрива, а защото наистина е такъв. Горенето е част от онова, към което светът се стреми. И няма как да се спре тази икономика, така се е завъртяло колелото. Но вместо да се обсъждат неминуемите следствия, тя се представя лозунгарски, като манна. А тази индустрия, точно както добивната, си има своите опасности и вреди. Да се говори за тях не е удобно – защото хората ще разберат, че ЕС и светът инвестират пари и лозунги в нещо, което съвсем не е толкова идеално.
Кризата с боклука не секва. Два месеца информационното пространство е пълно с отпадъци, кой от кой по-миризливи. От градове, села и паланки долитат новини за протести. Всякакви: срещу изгаряне на боклук, против стари и нови заводи, заради бали, складирани да попаднат в пещите… Елин Пелин, Пещера, Девня, Бобов дол, Гълъбово и в десетки села избухна напрежение.
Българите като че ли изведнъж разбраха колко много наш и чужд боклук е струпан край домовете им. И ги обзе паника за невидимия въздух, който дишат. Отпадъците наистина са навсякъде.
Дори пожарът под магистрала „Струма” през лятото пак бе заради смет, която е трябвало да отпътува за Бобов дол. Не само ТЕЦ-ове и циментови заводи, а и много други производства горят боклук.
Има обаче нещо, което все още българите не разбират. То е защо дойде кризата, отде се взе целият боклук. В масовите представи битуват три мнения:
А) Европа си изхвърля отпадъците у нас; Б) Корумпираната българска власт нарочно е отворили границите за всякакъв боклук, за да се обогатява, или пък поради некадърност не осигурява добър контрол; В) нашите бизнесмени бандити ни тровят, възползвайки се от горните положения.
А), Б) и В) се подхранват умишлено или не от замесените лица и институции. С проверките си новият главен прокурор например иска да покаже, че проблемът е в контрола, вече се затягал. Еколозите твърдят, че композиции с бали тайно пълзят към заводите, тоест наистина имало нещо скрито-покрито. Медиите пък съобщават, че „боклукът се внася под формата на суровина” – и внушават за далавера. Бизнесмените си ги знаем. Но действителността е много по-различна. А), Б) и В) са верни само частично.
Те са много далеч от същината и не обясняват проблема, а го прикриват.
Много по-дълбоко е заровено кучето, чак е неудобно да се рови около трупа му.
Преди все пак да се разровим, следва да си зададем две групи въпроси, които са едновременно и отговори. Първата: Случайно да сте забелязали, че българските еко активисти показват много по-малък ентусиазъм по темата? Боклук се внася от години, те подкрепят протести тук-там, но нима активността им е същата като при лифта на Банско например?
А кой нанася по-големи вреди – лифтът или боклуците?
Вторият въпрос: Какво прави лекар с болен от СПИН, след като пациентът още не знае диагнозата? Отговорът – симулира лечение и не смее да му признае, че нищо не може да стори.
Тези две групи въпроси са в десетката по темата с боклука. Те обясняват защо еколозите имат други приоритети, вместо всекидневно да воюват. Обясняват и защо никой не тръгва просто и ясно да дефинира пред хората проблема –
не го прави, защото е като СПИН – лечение няма.
По-добре да се живее с усещането, че нещата ще се оправят с две-три хапчета (повече контрол, някой-друг шеф на ТЕЦ да влезе в затвора…), вместо да се признае, че решение няма.
Стигаме до същината. Да сте чували за кръгова икономика? За нулев отпадък? За зелена икономика? За зелена сделка? За нов суровинен модел? За нови източници на енергия? За еди коя си държава, в която не останал боклук, а оползотворявала целият? За изчерпани ресурси на земята? За край на въглищния добив? За намаляване на парникови газове? Да, всекидневно. От 20 години тези мантри надуват ушите ни, развитият свят налива милиони в тях. И какво, мислите, означават те?
Перспектива, осигуряваща оцеляването на планетата? Светло бъдеще, при което преработваме отпадъка от живота ни, за да живеем по-дълго и щастливо? Край на добивната робия, вредяща на реки и почви, за да се възседнем на крилете на прогреса? Чудодейни технологии, с които произвеждаме, чистейки земята?
Да, точно това втълпяват мантрите. И точно такъв устрем се лее от лозунгите покрай харченето на милиони.
Само че „кръговата икономика” и „новият суровинен модел” въобще не носят само позитиви. Те си имат своето значение, но едновременно с него означават и друго – точно това, което виждаме в България и по света: масово изгаряне на отпадъци.
А след като се изгарят, преди това се складират. Междувременно и вонят. Отлагат пепел. А накрая ги дишаме. Колкото повече „кръгова икономика”, толкова повече рискове. Горенето на отпадъци е един от съществените й елементи.
А проблемът наистина е световен.
Преди две години имаше скандал във Великобритания – пещи не измервали фините частици и азотните окиси. Пак тогава стана ясно, че и инсинератори в Холандия замърсяват.
В Ирландия също има проблем. Да не говорим за Италия. Източниците в интернет за тези скандали са десетки, всеки може да ги намери. И отново става дума все за т.нар. неопасни отпадъци.
Просто такова чудо като „неопасен отпадък” няма – измислен е, за да се стимулира производството на енергия, заместващо традиционните методи. Без да е „неопасен” новата индустрия просто няма как да съществува.
И пак – колкото повече горене, толкова повече страхове.
Сега българите просто бяха застигнати от този огромен проблем, затиснал и други държави. Нормално е, след като ще се горят боклуци, те да се събират, транспортират, складират и т.н. У нас отпадъци се внасят отдавна, просто покрай разследването в Италия се разчу. Но разследването в Италия не е срещу опасностите от кръговата икономика, а се проверява дали съдържанието на товара отговаря на документите.
Трябва да се разбере и проумее – преработката на боклук официално и легално се насърчава от ЕС, това е зелената икономика.
Отпадъкът е суровина не защото се прикрива, а защото наистина е такъв. Горенето е част от онова, към което светът се стреми. И няма как да се спре тази икономика, така се е завъртяло колелото. Но вместо да се обсъждат неминуемите следствия, тя се представя лозунгарски, като манна. А тази индустрия, точно както добивната, си има своите опасности и вреди.
Да се говори за тях не е удобно – защото хората ще разберат, че ЕС и светът инвестират пари и лозунги в нещо, което съвсем не е толкова идеално.
Обратната теза гласи: „Кръговата икономика е върхът на достиженията. Проблемът не е в нея, а в контрола, лошите власти, злоупотребата на производители… Ако се сепарират предварително отпадъците, всичко ще е наред. Колкото повече правилно горим отпадъци, толкова повече помагаме на земята, минимизираме щетите и произвеждаме екологично”.
Но да вярваш във всичко това е все едно да си въобразяваш, че свят със свободно движение на хора ще е без бежанци.
Или пък да напълниш планетата със стотици атомни реактори и да се изненадаш, когато някой от тях гръмне.
Кръговата икономика и всички абракадабри по оползотворяването на отпадъците не са нещо лошо сами по себе си, напротив. Но както всяко нещо на света, влекат опасности.
Никаква безопасност не е гарантирана, няма технологии и регламенти, които да ги лишат от рискове. Най-голяма мръсна тайна е, че „икономиката на бъдещето” е също толкова опасна, колкото и старата.
Всички тези рискове се стоварват върху българите сега и не само върху тях. И именно това ще е една от битките на бъдещето – горящата „зелена” индустрия срещу хората, които дишат.
–––––––
P.S. Из „Насоки за производство на енергия от отпадъци”, част от „План за действие на ЕС за кръгова икономика”. И двата документа са на Европейската комисия, а насоките бяха оповестени в началото на 2017 г.: „Генерирането на енергия от отпадъци, които не могат да се рециклират или използват повторно, може да допринесе за разнообразяване на енергийните източници. Подобряване на ефективността на този процес ще помогне за увеличаване производството на енергия и намаляване на емисиите на парникови газове от сектора на отпадъците. Производството на енергията от отпадъци (например чрез изгаряне) спестява повече енергия и води до по-малко емисии, отколкото изхвърлянето им на депо. Ето защо новото ръководство призовава държавите членки на ЕС, които в момента изхвърлят отпадъците на депа, да предприемат мерки за генериране на енергия от тях, вместо, например мерки за анаеробно разлагане”.
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
