Въпреки че общо взето годината е условна единица, която като цяло няма сериозно обоснование, а още повече годината, изчислена от 1 януари, настъпването на тази условна дата дава основание да се говори за случилото се през изминалата година – годината, която от една страна беше много обикновена, а от друга страна въведе много нови нюанси в глобалната картина на развитието. Нека се опитаме да начертаем някои щрихи от портрета на изминалата година и да оценим тяхното въздействие върху случващото се, разбирайки, че сериозните процеси имат дългогодишна (а понякога вековна) проекция на действие. Но всичко по реда си.

Общите контури на лудия свят

Ако в бъдеще някой нарисува контурна карта на политическите събития на изминалата 2019 г., тогава тази контурна карта ще има повече бели петна, отколкото ясно разбрани линии – директни или пунктирани.

Светът през изминалата година изпита по същество две основни тенденции:

Първо, той се опита да намери точките на стабилност (не ги откри), като същевременно унищожи тези, които все още бяха запазени и биха могли да станат основа за бъдещо развитие;

Второ, той формира много сериозни информационно-образни тенденции, които ще бъдат използвани в бъдещите и следващите години.

Като цяло, разбира се, 2019 г. беше обща подготовка за 2020 г. Не, не защото следващата година е „кръгла“ (въпреки че това понякога се отразява и на политиката, тъй като на журналистите ще бъде по-удобно да пишат закачливи заглавия и по този начин да вълнуват съзнанието на миряните). Просто така се случи, че през 2019 г. всички усвоиха промените, настъпили през 2018 г. и интуитивно се подготвиха за предизвикателствата и заплахите през 2020 г., формираха контурите на бъдещите битки, съюзи, точки на напредване на собствените си позиции. Активно се оглеждаха наоколо, какво се случва и къде. Опитваха се да не попаднат в капани, свързани със сериозни разходи, напрежение на сили и средства. Това е доста обикновена година. Без критични крайни завои, без особено сериозни катаклизми, без онова, което би могло да се нарече събитие, след което миналото става минало, а бъдещето се създава пред очите ни.

В същото време обаче 2019 г. не може да се нарече празна година, тя е година, изпълнена със събития и година на променящи се интонации, измамени очаквания и надежди, победи и поражения. Но всичко по реда си. Да започнем с Русия и да минем през основните точки на планетата.

Русия: на крачка от триумфа и трагедията

Тази година като цяло беше успешна за Русия. Не се случи нищо изключително катастрофално (да, имаше събития, свързани със смъртта на хората, но това е във всяка от изминалите години), като цяло не се случи нищо, което би могло да се нарече съдбовно, най-малкото нищо не се случи, което да не е било подготвено преди няколко години (от тази серия са и влакът по Кримския мост и “Авангард” на бойно дежурство, които сами по себе си са нови и значими, но очаквани).

Какво може да се подчертае особено. Първият кръг от президентския преход от 2024 г. се проведе в Русия. Да, разбира се,има много време до следващите избори, но специалната роля на президента у нас осигурява постоянно внимание, което трябва да се обръща на въпроса кой ще бъде президент. Ето защо в нашия политически план дискусии за бъдещия ред на прехвърляне на властта и дори многократните изявления на Путин, че до 2024 година той не бърза за никъде, не доведе до отшумяването на тези разговори, напротив, те се засилиха допълнително. Изглежда, че всеки, който би могъл да изрази своя версия за потенциалния преход, направи това. От Володин с неговата версия за олекотена парламентарна република, Кириенко с новата му версия за Държавен съвет, който може да стане координатор на действията на всички клонове на правителството, Жириновски с наскоро направено предложение за вицепрезидентство, Патрушев с предложението си за създаване на Съюзна държава с реални наднационални правомощия и механизми за контрол над управленските процеси, десетки предложения за изменение на Конституцията (за което, между другото, самият Путин говори и за което много вероятно също ще разкаже в обръщението си до Федералното събрание на 15 януари). Паралелно активност проявяваха всевъзможни анализатори, предлагайки купчина наследници – от настоящия председател на правителството, до отделни губернатори и депутати. Това със сигурност не би могло да не изнерви народа и в същото време да послужи като основа за изключително противоречиви събития, например, изключително порочна епопея в процеса на създаване на Съюзната държава на Беларус и Русия, за която Лукашенко изглежда е наговорил толкова много, че с право може да се счита за основен разрушител на всякакви контакти и връзки. Въпреки всички неясноти на преходния въпрос, има мнение, съдейки по последното интервю на Путин, че пътят на прехода вече е избран. И този път ще бъде всеобхватен, като предполага конституционна реформа, административна реформа, реформа на отношенията с непосредствените партньори в рамките на сътрудничество с Беларус, ЕАИС, ШОС, надига се и общинска реформа и реформа на руските региони . Тоест преходът ще бъде не просто преход , а качествена реорганизация на системата за контрол. Да видим.

Друга равнина на руската действителност е нейното позициониране в света. Русия изгради потоци ( построи “Турски”, но засега без разпределителна мрежа, тъй като българите забавят процеса, “Северен поток-2” не е завършен, поради американските санкции и недостатъчно благоразумие или желанието да се играе известно време на противоречията между ЕС и САЩ), организира надпревара във въоръженията (но за разлика от първата надпревара от 80-те, сега не САЩ, а Русия показва пътя и повишава залозите – хиперзвук, бойни лазери, безпилотни подводни апарати, съвременни системи за ПВО и ПРО и много друг. В същото време състезанието се провежда по много сложен, но ефективен начин. Забележете. Веднага след като САЩ влязоха в хиперзвукова надпревара, казвайки, че са готови да започнат да разработват ракети, сравними по скорост, Русия направи две неща – прихващане на хиперзвукови ракети при ученията на ПВО и изявление за желанието за по-нататъшно увеличаване на скоростта на своите хиперзвукови ракети. Това автоматично анулира американския ход, който е желанието да направят това, което на практика вече е вчера. Сега или САЩ ще увеличат залозите в частта със скоростта на ракетата или ще бъдат принудени да предлагат някаква алтернатива. Засега те се провалят в надпреварата с въоръжението едва ли не напълно, а Русия поставя “Авангард” на бойно дежурство). В същото време Русия одобрява нова оръжейна програма, като по този начин става ясно, че има знанията, от които се нуждае в бъдеще, и желанието да ги приложи. Това не е просто предизвикателство, а демонстрация на готовност за режисиране на собственото и чуждото бъдеще. Да видим.

И накрая, Русия направи най-важното, според мен, изявление. Изявление за готовност да инвестира собствените си приходи в развитието на икономиката, тоест да инвестира в производство. Засега това не е ясна посока. Не е ясно какво ще инвестираме, къде ще инвестираме, с какви механизми за контрол на този процес ще пристъпим и как да го включим в националната икономическа програма. Но догодина ще трябва да се представи директно пред обществеността план за такива инвестиции.

Досега имаше само опити да се назоват някои ключови теми. Това е развитието на изкуствения интелект, това е новата енергетика (да не се бърка със зелената енергия, руският план включва мирен атом и други технологии, които не се използват на Запад). Обстоятелствата какво, колко и как ще станат ясни едва през следващата година. Да видим.

Съединените американски щати: хроники на гражданската война

През цялата 2019 година САЩ бяха в състояние на постоянна гражданска война. Демократите неуморно и без прекъсване се опитаха да намерят ключовете за отстраняването на Тръмп от президентството.

Но ако началото на годината беше белязано основно с опита за намиране на руска намеса в американските избори, която би могла да оправдае потенциалната оставка на Тръмп , то след провала на доклада на специалния прокурор в този случай (напълно изключващ възможността да повдигне обвинението на Тръмп) беше изкопан друг повод. Гнил, както всички американски политики от последно време. Украинският случай, според който Тръмп уж е изнудвал Зеленски да разследва семейството на Байдън в Украйна, като е отказал на Украйна американската военна и финансова помощ.

Същият този украински случай е ужасно токсичен. Той може да завлече със себе си не само Байдън, но и много други демократи, някои републиканци и просто американски бизнесмени, които се опитват да спечелят пари в киевската каша. Извличането на украинската тема като основен лайтмотив на импийчмънта срещу Тръмп показва само, че демократите нямат добри теми и че времето им изтича. Така че трябва да действат без да обръщат внимание на последващите негативи. Втората част на спектакъла с импийчмънта, този път в Сената на САЩ, ще видим в самото начало на 2020 година. Ще бъде интересно.

Друга крайност на американската политика беше търговската война с всичко и с всички. Основната тема, разбира се, беше търговският конфликт между Съединените щати и Китай, в който и двете страни не бяха смутени да използват всякакви методи за натиск една върху друга. САЩ подкрепиха доставките на оръжие за Тайван и протестиращите в Хонконг и поставиха на дневен ред потисничеството на местното население в Тибет и Уйгурския окръг. Общата липса на демокрация на китайските власти. В същото време въвежда мита на стотици милиарди долари и преследва китайската компания “Хуавей”. Китай не остана длъжен. Оказа се значително по-слаб, тъй като Китай няма такъв опит в историята, но в същото време Китай има много по-високо качество на развитие в момента. Китай може да покаже икономически растеж над 6 процента, дори в условията на санкции и търговски ограничения, а САЩ не го правят. И няма да могат, независимо как се опитват. За икономиката има обективни критерии и те очевидно не са в полза на САЩ.

Така САЩ през цялата година бяха в състояние на постоянна студена гражданска война, плодовете на която можем да видим през 2020 г., където ще има само една тема на дневния ред – президентските избори.

Някога единна Европа: спомени за заминаващата си личност

От другата страна на Атлантическия океан се разгръщаше действие не по-малко сериозно от това, което беше организирано като част от партийни разправии в САЩ. Почти цялата година дебатът за излизането на Великобритания от Европейския съюз продължи, както и много други дискусии, демонстриращи, че ЕС е на дъното на кризата на европейската солидарност.

Фракцията на евроскептиците влезе в Европейския парламент; в редица европейски държави в парламентите се формира солидна сила от поддръжници на напускането на ЕС и/или структурите, подобни на ЕС. Така 2019 г. беше година на противоречия, към които самата Европа вече свикна през последните години. Сега обаче всичко беше по-малко сложно и по-грубо.

Грубо скроената правителствена криза в Италия и много грубият опит да се измъкнат от нея с комбинация на орел, рак и щука. Грубо скроената правителствена криза в Австрия с манекенки и уж руска следа. Доста грубата оставка на финландския премиер. Пряката обида от естонски министър срещу новия финландски премиер и германската армия. Много други неща, които не могат да бъдат третирани по никакъв начин, освен с изненада. До какво стигна Европа, ако в нея се действа с измислени скандали и фалшиви сензации.

На този фон трябва да се обърне специално внимание на две точки. Първата е ситуацията в Германия. 2019 г. трябваше да бъде последната година по сила за Меркел. Но не! Тя отказа да подаде оставка и да дава премиерския пост на своя наследник, докато слушаше химни седнала през значителна част от годината и упорито повличайки на дъното ХДС/ХСС. На вота през 2021 г. този съюз очевидно ще се провали мизерно. И личната вина за това ще бъде на Меркел. Но фактът на оставката говори само, че следващата 2020 г. ще бъде толкова трудна и сериозна, че за Меркел ще е невъзможно да се оттегли от арената. Иначе няма логика.

Вторият аспект са безплодните опити за подобряване на комуникацията с Русия. Като цяло френският президент Макрон многократно се изказва от позицията, че се стреми да премахне санкционните бариери между Русия и ЕС. Това беше в началото на годината, а в края – в контекста на нормандския формат. Но освен малки придвижвания, нямаше съществени промени.

В същото време обаче беше възможно да се отприщи правителствената криза в Молдова и по такъв начин, че Русия да излезе с тактическа победа, ситуацията в Естония сериозно се промени. Страната при президента Илвес стана Мека на русофобията, а сега е разделена между две групи, които имат различни гледни точки за европейското развитие. И този конфликт може да излезе далеч отвъд границите на Прибалтика.

Мъгливото бъдеще на мъгливия Албион като отражение на настоящето и миналото

Във Великобритания ни беше представен възхитителен спектакъл. На фона на общото объркване с Брекзит, оставката на правителството на Тереза Мей (най-невзрачното някога на Даунинг Стрийт за последните сто години), консерваторите и една от трите основни политически сили във Великобритания могат да отпразнуват безусловна победа.

Заминаването на Мей и пристигането на Джонсън направиха невъзможното. Вместо доста противоречива награда под формата на одобрение на текста на споразумението за излизане от ЕС, консерваторите всъщност победиха опонентите си от Лейбъристката партия и ги превърнаха в политическо нищо за следващите години. Джонсън вече може сам да пише дневния ред на Обединеното кралство. Победата на консерваторите на предсрочните избори им дава възможност да проведат управленски и финансови реформи, данъчни промени и много други. В крайна сметка Джонсън вече може да изтегли Великобритания от ЕС, без да мисли за позицията на някой друг. Той спечели и може да наложи позицията си на всеки. Той вече направи това ясно, като заяви, че има срок за излизане, който няма да бъде отложен или забавен при никакви обстоятелства.

В същото време има още два интересни проблема около това действие. Първият е икономическото бъдеще на Великобритания. Тръмп вече заяви, че е готов да подпише търговско споразумение с Лондон. Това споразумение всъщност ще откъсне Великобритания от ЕС с Единния европейски пазар и ще я отреже на пазара на условно американско влияние. А това от своя страна ще означава само едно. Великобритания рискува да изпадне в икономическата дупка за следващите десетилетия, превръщайки се в икономически придатък на САЩ. И този въпрос изглежда напълно решен, тъй като Джонсън не крие желанието си да подпише търговско споразумение със САЩ.

Вторият проблем е свързан с отношенията между Великобритания и Русия. Изявлението на Джонсън, че той уж е искал да установи отношения между Русия и Великобритания, но сега не вижда такава възможност и няма да предприеме подобни стъпки. Тези думи изглеждаха странни за мнозина. Изглежда не става дума за каквито и да е срещи с руското ръководство или за това да се получи нещо полезно от засилването на конфликта с Русия. Какво беше това? Всъщност, просто поставянето на точка по въпроса. В Британската консервативна партия има две тенденции. Едната от тях се застъпва за укрепването на евроатлантизма и активното сътрудничество със САЩ, докато другият се стреми да създаде независим център за вземане на решения в Лондон.

И такъв център може да бъде създаден само чрез сътрудничество с Русия, която, за разлика от ЕС и САЩ, по никакъв начин не може да не се съобрази с британските интереси. Отговорът на Джонсън е край на дискусията в рамките на партията и край на Лондон като независим играч.

Китай: Трудно е да бъдеш летящ дракон или нов образ на Азия

Специално място в световния спектакъл тази година зае Китай. От една страна, Китай беше най-голямата жертва сред всички страни (с изключение на тези, в които войната се води пряко). В Хонконг протестите и опитите за отстраняването им не отшумяха, в икономиката бушува бурята на митническата война със САЩ, която засега завърши с нищо, тъй като общото изявление, че страните са готови да подпишат първата фаза (от три изглежда) на търговското споразумение най-вероятно няма да има много приятно продължение още през 2020 година.Просто на САЩ им бе крайно изгодно в края на годината да предадат на политиката си повече смисъл и да покажат възможността за прекъсване на търговската безизходица. Щатите направиха това, но засега не повече.

Всички тези трудности са свързани с два основни момента. Дългият път на Китай към световното икономическо лидерство през последните години доведе до това да бъде забелязан и понякога признат за икономически лидер. Как да не го призная, ако цифрите показват, че темпът на икономически растеж в Китай е най-висок и чисто по статистически показатели, много скоро Китай ще започне да изтласква САЩ от много позиции (а на места вече го е изтласкал). В такава ситуация Китай най-накрая беше приет като икономическа суперсила, като започнаха да играят сериозно с него. От политическа гледна точка, между другото, такова признание все още не е получено, въпреки че САЩ открито се чудеха какво да правят с нарастващото икономическо и политическо влияние на Китай. Освен това мнозина смятат, че оттеглянето на САЩ от договора за ракетните системи със среден и по-малък обсег на действие не е стъпка срещу позицията на Русия, а опит за противопоставяне с нещо на Китай. САЩ не могат да пренебрегнат военния потенциал на Русия и не могат да му се противопоставят в пълна степен, само започвайки да признават икономическия му потенциал (поне в сектора на енергетиката и оръжията), но ситуацията с Китай е точно обратната. Съединените щати все още виждат възможността за военно сдържане на Китай, признавайки, че традиционните форми на възпиране (флот, авиация, регионални съюзи) вече не са достатъчни, но в същото време, от икономическа гледна точка, няма нищо особено с което да му се противопоставят.

Но големият проблем е, че Китай преживява последствията от вътрешната революция, която се случи през 2018 г. и доведе до нова версия на конституцията на страната, която обяви ерата на Си Цзинпин в Китай. В същото време други групите, които всъщност са били отстранени от властта от Cи , естествено няма просто да си седят така. Китай, отслабен вътрешно, дава последната възможност за десетилетието да му се повлияе като свръхдържава.

Ако противниците им не направят нищо през 2020 г., до края на 20-те години може да се очаква само нов икономически и демографски цикъл, който може сериозно да разклати позицията на Китай.

Близкия изток: смяна на караула на бурето с барут?

И накрая, многобройни очи бяха приковани миналата година към Близкия изток. Годината започна със скандала около саудитския журналист Хашогджи, който беше убит в Истанбул от саудитските правителствени агенти и завърши с присъдата срещу тях. И между тях се случиха събития, които вероятно ще прекроят целия Близък изток в продължение на много години. Но това ще се случи само след много драматични събития, които вероятно ще наблюдаваме повече от една година.

Засега можем с увереност да кажем, че в Близкия изток е започнала война за преразделянето на този макрорегион, а след това, вероятно, и на целия свят. Сега основните схватки са между три сили. Арабските диктатури (Саудитска Арабия и ОАЕ), от една страна, Иран (и силите, които се присъединиха към него), от друга, и накрая Турция с многобройните си планове за бъдещето с третата. Този конфликт успя да доведе до много пожари. Това е конфликтът в Йемен, който доведе ситуацията до обстрела на саудитските петролни рафинерии, това са схватките в Персийския залив, на които решаващ отговор дават руско-китайско-иранските учения на флотите в наши дни, това е точката на остра конфронтация в Либия, където бойното поле може да се приближи относно преките интереси на Турция и Египет, следван от Катар от една страна и ОАЕ и КСА от друга.

Изострянето на ситуацията, започнало в средата на годината в Ирак и Ливан, всъщност показват, че ситуацията в Близкия изток ще продължи да се разгръща и победителят няма да се разбере скоро.

В същото време си струва да се отбележат сериозни промени в мястото на Русия в Близкия изток. Русия всъщност взе Сирия под протекторат. Получаването на редица интересни отстъпки, получаването на възможност за изграждане на търговско пристанище и железопътна линия, преоборудване на сирийската армия и т.н. Това е ясно доказателство, че Русия е влязла в Сирия за дълго време.

В същото време решаването на въпроса за последния анклав от терористи в Идлиб и много постижимо споразумение с Турция (особено на фона на техните либийски и кипърски авантюри) относно възстановяването на пълния суверенитет на Дамаск над северната част от страната ще бъде важна стъпка към укрепване на тези позиции. Но в тази история следва продължение.

М.Тирских

Превод: В.Сергеев
Поглед инфо

Последвайте ни и в Телеграм