Изтичането на една година води до неизбежното пристигане на нова. В същото време е обичайно хората да се надяват, че новата година ще бъде по-добра от изминалата, ще донесе по-добри резултати и няма да позволи отрицателни такива. Това, разбира се, е заблуда, но хората искат да се заблуждават.

Съществуват обаче съвсем определени посоки, в които политическите процеси ще се развиват в глобален мащаб. Отново не може да се пренебрегнат елементите на случайността, несигурността, характерна за политиката и други неща, които правят всякакво предсказание нищо повече от празен опит да надникнат зад завесата на театралната сцена пет минути преди началото на постановката. Но все пак да се опитаме да видим какво ни очаква през идната година.

Балон на конец

Ако говорим за земното кълбо като цяло, тогава простите и спокойни години са част от миналото. Бъдещата 2020 г. ще бъде година на сериозни предизвикателства и изпитания, година на метаморфози и опити за намиране на нови основи. Година, изобилстваща от заплахи и вероятно не особено конструктивни решения.

Ако изберете някоя метафора, която да характеризира следващата година, тя е, че следващата година светът около нас ще стои на връвчица, а срязването ѝ ще доведе до катастрофални последствия за цялото земно кълбо. Причината за тази ситуация е, че сме се доближили до положението, в което бивши играчи (и икономически, и политически) вече не могат да демонстрират напълно потенциала, съответстващ на мястото в световните отношения, с което са свикнали и биха искали да заемат ново място. Освен това желанието им да запазят съответните си позиции изисква използването на радикални, а понякога и открито крайни мерки. А крайните мерки, макар и ефективни, са изключително опасни.

Както в глобалната икономика, така и в политиката се формират нови дискурси, които предишните играчи не са в състояние да реализират. В същото време ситуацията се променя изключително бързо. Кой би предположил преди десет години, че ще включим не само Китай, който имаше всички предпоставки, сред водещите икономики, но и Индия, Малайзия, Индонезия и редица други държави, които не само ще играят активна икономическа игра, но и ще принудят САЩ да започнат икономическа война, като същевременно блокират апелативния орган на СТО и поставят под съмнение съществуването на самата СТО и като цяло на съществуващата система на международна търговия. Отказът от долара в плащанията през изминалата година се превърна не само в честа формула в изявленията на руските дипломати, но и в официална позиция на десетки активни глобални икономически играчи. Светът на долара, който познаваме повече от 50 години, започна да се разпада бързо и вероятно този процес вече е неудържим.

Преместването на центъра на политическата игра в полза на страни като Китай (влияние в Югоизточна Азия и транс-евразийските проекти), Русия (контрол над Арктика, включване в играта в Близкия изток, Африка), Турция (участие в балканския въпрос, в конфликтите в Северна Африка и Близкия изток). В такава ситуация старите играчи и особено Съединените щати почувстваха жестока конкуренция от новите играчи и победата в това състезание далеч не винаги е предначертана.

В резултат на това през 2020 г. може да възникнат много изкушения от бившия световен хегемон, който най-накрая да обърне шахматната дъска,партията на която е изключително трудно да се спечели. В противен случай светът на американското влияние ще започне да намалява, а самите щати ще се окажат в ситуация на бързо намаляваща финансова подкрепа. Рискът от загуба на част от позициите си през следващата година ще бъде заложен и от няколко други страни, включително Франция, Германия, Великобритания и Япония. Светът се променя стремително.

В случай, че играчите се окажат недостатъчно сдържани, може да започне конфликт, който да доведе до по-фатално унищожаване на тези, които преди са съществували. Ако през 2019 г. беше възможно да се предотврати или потуши както индийско-пакистанския конфликт, така и засилването на конфликта на Корейския полуостров, и китайско-американската конфронтация (която в икономическата сфера беше гореща, но все още фатална) и нарастването на напрежението в Латинска Америка и много други. Догодина ситуацията ще се изостри. Поне в началото на годината ще чуем акомпанимента на оръдия в Либия, където може да срещнем пряк сблъсък на Турция и Египет. И това начало на годината може да бъде последвано от продължение под формата на десетки други нововъзникващи или бързо развиващи се конфликти.

В икономиката сблъсъкът на интересите на водещите играчи може да се превърне в отправна точка за световната финансова криза, чиито предпоставки се наблюдават отдавна и на която липсва само поразително събитие, последвано от опустошителни събития.

Всичко това трябва да се наблюдава от онези, които ще вземат отговорни решения в глобалното икономическо и политическо пространство. Срещите на Г-20 от различни нива могат да станат по-интересни и информативни, отколкото в предишните години.

Русия и обкръжението ѝ

В Русия новата политическа година ще започне на 15 януари. Именно в този ден трябва да прозвучи следващото съобщение до Федералното събрание. И в бъдеще това изявление не трябва да бъде рапорт на президента за направеното, а своеобразен план за бъдещето. Подобно послание през януари всъщност отваря годината и определя нейния темп, ред и условия. Малко вероятно е речта на Путин да бъде толкова пъстра, колкото през 2018 г., когато съвременните руски оръжейни системи бяха разкрити пред света, но няма съмнение за вероятността за представянето на нещо много значимо .

Като лайтмотиви на речта може да има две основни искания на руската политика. Това е развитието на икономиката (за което може би ще се приеме цялостна инвестиционна програма, използваща средствата на държавните фондове) и социалната справедливост, тоест изискването за промяна на параметрите на социалното осигуряване на населението и принципите на функциониране на социалната сфера. По-специално през следващата година можем да очакваме значителна промяна в придобиването на държавния ред за бюджетно образование на студентите. По-специално става въпрос за създаване на система за осигуряване на бюджетни места за университетите в зависимост от резултатите от заетостта на завършилите.

В политическата сфера, по един или друг начин, конституционната и административната реформа ще бъдат от значение. Най-вероятно това, което Путин говори по този въпрос в края на 2019 г., ще въплъти на практика не само в образи за необходимостта от промени в конституцията, а в конкретни изменения. Времето за това дойде.

Друг компонент, който се очаква през 2020 г., може да бъде новата икономическа политика. Активният растеж на броя на териториите с приоритетно развитие, създаването на нови инвестиционни механизми, разпределението на държавни средства в производствени и инфраструктурни проекти може да се превърне в лайтмотив на следващата година.

В областта на външната политика е много вероятно да има засилване на интеграционните формати, в които Русия вече е член. Първата фаза на интеграция с Беларус в рамките на Съюзната държава е почти неизбежна. Така или иначе ще бъде, колкото и Лукашенко да се съпротивлява. В ЕАИС могат да настъпят сериозни промени, към които може да се присъедини Узбекистан (и Таджикистан може да последва), броят на страните-наблюдатели в тази организация вероятно ще се увеличи.

И накрая, Русия ще трябва да завърши всички свои предишни инфраструктурни проекти, спрени през 2019 г. Това са както “Турски поток”, така и “Северен поток-2”. Предстои много работа.

САЩ: преди неизбежния избор

Всичко, което ще се случи в Съединените щати, може да бъде идентифицирано по кратката и просторна дума „Избори за президента Тръмп“. Тези избори трябва да се проведат през ноември 2020 г. И въпреки че първичните избори ще започнат през февруари, основните новини ще дойдат не от там, а от сблъсъците между партиите на Капитолийския хълм.

Въпреки че всички очакват началото на процеса срещу Тръмп в Сената. Този съд все пак трябва да се премине.. Засега Конгресът не иска да прехвърли обвинението на Сената и без това процедурата не може да бъде продължена. Демократите, разбира се, са наясно, че няма да могат да се дърпат завинаги. Възможно е те да се опитат да предявят някои други обвинения на Тръмп. В крайна сметка фантазията е много трогателно нещо. Тръмп може да бъде обвинен за присвояването на правомощията за стената на границата с Мексико. Може да се опитат да се хванат за това, че той предава американските интереси, като обсъжда евентуално оттегляне от Афганистан и прочее, и прочее.

На този фон ще се проведат избори, в които цялото демократично братство (от конгресмени до журналисти и социални активисти) ще атакува Тръмп. Те всъщност няма къде да отстъпят. Не се съмнявам в победата на Тръмп на изборите. Шансовете му са изключително високи. Единственият въпрос е как демократите ще се опитат да предотвратят това.

Всичко останало ще бъде важно, но с избирателен привкус. Заради процента, който едно или друго действие ще донесе на Тръмп в предизборната надпревара. Както вътрешните проблеми (и намаляването на данъците, и засилването на борбата с нелегалната миграция не са изключени), така и външната политика в опит да се запази американоцентричния свят и международна търговия (където в допълнение към войната с Китай, Съединените щати рискуват да влязат с пълна сила в търговския конфликт с ЕС ) и нови аспекти на позициониране в световния ред (активен натиск върху Китай, активно формиране на отрицателен фон в отношенията с Русия, конфронтация с ЕС). Съединените щати ще продължат политиката за постепенно повдигане на желязната завеса, но сега това не ще е завеса, която ще падне пред опонентите им, а завеса, зад която Америка ще се опита да се скрие. Но дали ще успее да го направи, зависи от редица фактори. И най-напред дали противниците на Америка ще могат да намерят общ език и да предложат формати, в които ще бъде възможно да се решават определени проблеми, заобикаляйки позицията на САЩ.

Такава е концепцията на изолираната държава, обърната отвътре, под формата на държава, която иска сама да стане отшелник, като обяви бойкот на всички други инициативи и формати. И всичко това на фона на изборите…

Европа. В калейдоскоп на събитията

За Европа следващата година ще бъде година на непрекъснати изпитания. Първото изпитание е, разбира се, излизането на Обединеното кралство от ЕС, очаквано на 31 януари. То ще се проведе, след като в края на 2019 година консерваторите спечелиха изборите. Няма как да не се проведе. Друго практически е изключено.

И този изход може да бъде критичен и за двамата играчи. Той ще разбие спирачката на британския влак, формирайки две тенденции – промяната в икономическите правила на играта и политическата нестабилност чрез институционално преоформяне. Това е, от една страна, неизбежният спад в нивото на икономиката поради нови формати с отхвърляне на общоевропейски проекти и установяване на митническа граница. От друга страна, нарастването на сепаратизма в Шотландия, Северна Ирландия и дори Уелс.

Състоянието на останалата част от Европейския съюз няма да се подобри. Той ще загуби от откъсването на една от водещите икономики на ЕС, от появата на нови транзакционни разходи, в по-голяма степен ще загуби и имиджово – страна е напуснала ЕС, което ще предостави възможност на други държави да започнат спекулации за евентуалното излизане от ЕС след Великобритания. Такива “екзити” ще станат любими формати за сплашване на ЕС от страна на отделни членове. И трябва да се свикне с това.

В областта на външната политика на ЕС ще се прояви многообразието. От една страна, ЕС ще бъде изправен пред нова вълна от санкции и митнически натиск от страна на САЩ. Тези първи лястовици, пристигнали във Франция (мита за внос на шампанско и редица други продукти), могат да се считат за лека загрявка. Следващата година САЩ ще ги вземат насериозно. Времето за тиха икономика отмина.

В отношенията между Русия и ЕС едва ли може да се очаква значителен напредък. Опитите на ЕС да се намеси във всяко пространство, в което Русия ще се опита да изгради своята политика, са неизбежни. Премахването на санкциите, възможно до средата на годината, вероятно ще бъде отново съпроводено с шумни и празни причини за нападения срещу Русия, подобно на германския случай за предполагаемо отравяне на бивш чеченски терорист.

Опитите на ЕС да изгради комбинирано взаимодействие с други участници най-вероятно ще бъдат много трудни, тъй като в контекста на излизането на Обединеното кралство от ЕС и най-новите тенденции на европейските избори, ЕС ще се изправи пред засилващ се вътрешен конфликт, което ще доведе до дискусия за промяната в ЕС. Подобна дискусия обаче е малко вероятно да доведе до успех, защото тя няма специални мотивиращи основания. Европейският съюз ще прилича на гребна лодка, в която гребците произволно гребат във водата. ЕС е лодка, обречена на нестабилност.

Китай. Или колко е трудно да си суперсила

Принципите, залегнали в Конституцията на КНР през 2018 г. от Си Цзинпин, в които той всъщност стана единственият човек, определящ стратегическия път на Китай.

В бъдеще през 2020 г. Китай вероятно ще бъде принуден да преживее сериозни вътрешни катаклизми. Клановете, които на времето са били отстранени от Си Цзинпин от ръководството на Китай, ще се опитат да нанесат най-сериозния си удар на китайския президент. Възможно е в големи градове като Шанхай антиправителствените опозиционни групи да започнат да проявяват активност. Появата на такива групи може да бъде свързана с началото на активната дейност на Комитета за национален контрол на Китай, в допълнение към надзорния орган, който се създава като контролен лост в ръцете на председателя на КНР. Някои коментатори вече го нарекоха репресивна машина. В това има известна истина. Китайското ръководство трябва да почисти партийните редици от привържениците на вътрешната опозиция. Това може да се дължи и на факта, че в рамките на конкуренцията със САЩ ще се появяват все повече следи от тесни връзки между американци и различни китайски служители. Въпреки че Китай се отърва от „новата банда на четиримата“ през 2015 г., много от техните привърженици все още заемат големи постове в държавния апарат. Възможното недоволство от политиките на Си Цзинпин актуализира приемането през 2018 г. на решение за вдигане на ограничението за броя на преизбирането на поста председател на КНР. При такива условия прочистването на редовете е задължително и необходимо нещо.

Паралелно с това Китай ще се изправи пред цял куп предизвикателства. Това е търговската война със САЩ и промяна в демографската ситуация и намаляване на производството, поради преместването ѝ в по-изгодни юрисдикции и множество обвинения за нарушения на правата на човека срещу китайското ръководство от страна на чуждестранни медии.

В същото време Китай изпитва остра нужда от потвърждение на своето уникално място в източноазиатския регион, което води до нов кръг на конфронтация със САЩ и техните съюзници.

В същото време предстоящата година трябва да покаже истинския ангажимент на Китай да промени позицията си от страна на трети свят като една от лидерите в световната програма, за която Китай през 2019 година все още не беше готов.

М.Тирских

Превод: В.Сергеев

ПОглед инфо

Последвайте ни и в Телеграм