Изолацията на Русия от международните отношения в посока „запад“ е тема табу, когато става въпрос за публични дипломатически контакти, особено на високо ниво. През изминалите почивни дни руският президент Владимир Путин отиде на среща с германския канцлер Ангела Меркел в Месеберг, Бранденбург.
Темата на разговора – стратегическото партньорство между Русия и Германия, но в неформална обстановка, без пресконференция и възможност за въпроси от журналисти. За какво говориха и за какво се споразумяха двамата – това няма как да бъде напълно разкрито, но публично известните факти са достатъчни за руското издание „Правда.ru.“ да направи анализ.
Предимството е в Путин
На 18 август, в къща за гости в Месеберг, Меркел и Путин разговаряха повече от три часа. След това нямаше никаква пресконференция и никакви съвместни изявления – само няколко думи от двамата политици след срещата. Лидерите на Русия и Германия излязоха с усмивки и „заметоха“ предварително подготвените заявления. Те виждат желание за съвместна работа по настоящите кризи в света. Заради политиката на Доналд Тръмп те търсят нови връзки, нови партньори и нови съюзи. Все по-популярен става лозунгът „опора върху собствените сили“. За Германия това е нова тенденция, за Русия – не. И това е предимство за Путин. „Германия е отговорна (за световните процеси), както е и Русия, защото Русия е постоянен член на Съвета за сигурност (на ООН). Затова ние сме длъжни да работим заедно, за да намерим решения“, заяви Меркел. Съдейки по официалния дневен ред, двамата лидери са обсъждали Сирия, Украйна и газопровода „Северен поток 2“.
Меркел промени тона и намали изискванията
Путин иска да вкара Германия във възстановяването на Сирия, което ще допринесе за завръщането на около 500 хиляди сирийски бежанци. Меркел, както става ясно от речта ѝ, настоява за предотвратяването на хуманитарна катастрофа в Идлиб, за което се подготвя настъпление на сирийската армия. Но нито дума за „палача Асад“ и други подобни твърдения. По темата с Украйна беше обявено, че Германия иска да въведе „сините каски“, които „да допринесат за прекратяването на огъня“. Подразбира се, че това ще бъде на цялата територия на самоназовалата се „Донецка народна република“.
Путин подчерта първостепенното изпълнение на Минските споразумения и миротворците трябва да се впишат в тази рамка, тоест да се вкарат по линиите на разграничения. Изданието отбелязва, че Меркел се е отказала от стандартните обвинения за „агресията на Русия в източна Украйна“. За „Северен поток 2“ съгласуваната позиция е – това е „комерсиален проект“, заявиха участниците в срещата. Меркел поиска проектът да се обвърже с оставането на Украйна в ролята на транзитна страна. Путин бе привидно съгласен, но единствено ако това е икономически изгодно за Русия. „Правда“ отбелязва, че арбитражът на Световната търговска организация (СТО) наскоро е отменила 50-процентовото ограничение на транспорта на газ по „Северен поток 2“ (Opal), така че към 2020 година, дори без „Северен поток 2“, вече построеният тръбопровод ще концентрира по германския маршрут 80 процента от руските доставки на газ към Европа. Така че дори със санкциите на САЩ върху Германия, този проект е много изгоден.
Отговор на изнудвача Тръмп
И двете страни са изправени пред санкции от администрацията на американския президент Доналд Тръмп. При Русия заради случая Скрипал, а при германските фирми, заради участието в строителството на газопровода „Северен поток 2“. „Точно затова е нужно да вземем мерки против възможно неконкурентни и незаконни атаки от трети страни, за да можем да завършим окончателно този проект“, заяви говорителят на руския президент Дмитрий Песков пред журналисти, малко преди Путин да излети за Русия.
Вероятно това значи преход на разчетите в евро и оттегляне на германските компании от международните юрисдикции. Както заяви пред „Правда“ председателят на Центъра за системен анализ и прогнози в Украйна Ростислав Ищенко, „Русия и Германия започват да координират действията си в отговор на агресивната политика на САЩ“. По мнение на експерта, „за да оцелееш като академичен играч в Германия е необходимо постепенно, но уверено да преориентираш своята икономика и своята търговия към руско-китайска Евразия“.
„Всички други теми се вливат една в друга като матрьошка. Очевидно това е сирийската криза, това е и „Северен поток 2“, който американците все още не са изгубили надежда, че могат да убият. Година по-късно можем да открием, че търговският оборот на Германия с Русия и Китай, и изобщо с държавите от Евразия, рязко се е увеличил, а този със САЩ е рязко спаднал“, отбелязва Ищенко. Колкото до жизнеспособността на украинския газов транзит, „ако „Северен поток“ успее, то разбира се, че европейските газови компании ще пълнят газ в своите тръби, а не украинските. Това значи, че по украинските тръби ще минава останалата газ“, подчертава експертът./epicenter.bg
Правда.ру, превод: „Фокус“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
