Вицепремиерът Екатерина Захариева определи изказването на турския външен министър Мевлют Чавушоглу, че след намеса на Анкара е променен законът за вероизповеданията у нас, като неприемливо.
„Коментарът ми е, че това е крайно неприемливо изказване. Днес турският посланик е извикан в Министерство на външните работи. Избори идват и си отиват и за съжаление, много често, спомняте си миналата година се наложи няколко пъти да реагирам, преди избори се използва език, който е крайно неприемлив за съседите“, обяви тя на брифинг в Министерския съвет.
По думите на вицепремиера подобен род говорене не помага на приятелските отношения, които имаме с Турция. Тя призова нейният колега да се въздържа да прави неприемливи изказвания.
„България никога не се е подлагала на натиск“, настоя още външният министър Екатерина Захариева.
Тя обяви, че е имала телефонен разговор с външния министър на Турция по негово искане. По време на разговора Чавушоглу е изразил притеснение, че Законът за вероизповеданията, който от година и половина се обсъжда в парламента, е насочен срещу мюсюлманската религия.
Захариева отбеляза, че го е опровергала. „Казах му, че законът не е насочен срещу нито една религия и е право на българския парламент да се погрижи за това да финансира всички религии в България, така че да се чувстват равни“, допълни вицепремиерът.
По думите й основната цел на закона е да се спре финансирането, така че да няма влияние, а турският външен министър е заявил точно обратното на всеослушание на партийно събрание.
Натиск от страна на Турция бе отречен категорично и от страна на ГЕРБ и ДПС. Патриотите днес поискаха отговори, а макар и извън парламента, БСП също яхна скандала.
„Изявлението на Чавушоглу представлява груба намеса във вътрешните работи на България“, заяви лидерът на социалистите Корнелия Нинова. И призова главният прокурор да разследва случая, а президентът Румен Радев да наложи вето на Закона за вероизповеданията.
Припомняме ви, че вчера родните депутати окончателно приеха последните промени в Закона за вероизповеданията и разсрочиха натрупаните до края на 2018 г. задължения на всички вероизповедания с 10 години.
На практика обаче тази промяна е в полза само на Главното мюфтийство, тъй като другите религии почти нямат данъчни задължения, а неговите възлизат на малко над 8 млн. лв.
От Мюфтийството пък официално обявиха, че даренията от турския Дианет (службата, която отговаря за вероизповеданията в южната ни съседка) са – 2 млн. лв. и отивали предимно за трите духовни училища. Тази практика била от 5 години насам.
trafficnews.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
