Най-големият риск за официален Киев е свързан не толкова с разкриването на корупционните връзки на Демократическата партия в Киев и с това колко пари са пръснали американските политтехнолози, политици и „консултанти“ в процеса по „подпомагане на младата украинска демокрация“. Основният риск е друг: в случай, че се стигне до избори във формат „Байдън срещу Тръмп“, американците най-сетне ще научат за съществуването на Украйна, ще я открият на картата и дори е възможно да разберат какво точно се случва там….Ако Байдън и темата за украинската корупция се превърнат в основен въпрос по време на кампанията в САЩ, то американците ги чака възхитително зрелище: в продължение на няколко месеца от чешмата ще потекат украински олигарси, украинска корупция, украински нацисти (които също са свързани с Демократическата партия), както и украински политтехнолози, събирали компромати за Тръмп и замесени в американските избори.
„Възкресение“ – именно тази дума използват най-често американските и британски медии, за да опишат пробива на Джо Байдън във вътрешнопартийната надпревара за кандидат-президент на Демократическата партия. „Възкресяването на Джо Байдън е почти факт“, написа британският „Гардиън“. „Възкръсването на Байдън е безпрецедентно и своевременно“, додаде „Конверсейшън“. „Как Джо Байдън възкръсна от мъртвите в надпреварата за Белия дом“, разказва „Телеграф“.
Списъкът може да бъде допълван, но идеята е ясна: бившият вицепрезидент на САЩ бе смятан за политически труп, а ето че днес е по-жив от живите. Сега това зомби, изкопано от електоралния гроб с общите усилия на ръковоството на Демократическата партия, ще трябва да отстрани от пътя си кандидата-социалист Бърни Сандърс, а след това (ако извади късмет) – да изгони от Белия дом и самия Доналд Тръмп.
Това са много лоши новини, не само и не толкова за Бърни Сандърс, колкото за онези, които се надяваха, че в Кюрдистан и Афганистан ще приключи епопеята на Доналд Тръмп по сдаването на „куфарите без дръжка“, сиреч на неудобните за САЩ колонии, от които вече не може да бъде извлечена сериозна материална полза.
Победата на Байдън в надпреварата за правото да представлява Демократическата партия на президентските избори има всички шансове да доведе до ускоряването на този процес в Украйна. Нещо повече, самият Тръмп обеща в прав текст да превърне украинските корупционни приключения на семейство Байдън в централна тема на кампанията си.
До така наречения супервторник – денят, в който се провеждат предварителни избори в много щати, в това число и в ключовите Тексас и Калифорния – изглеждаше, че никой не е в състояние с честни средства да спре Бърни Сандърс по пътя му към титлата кандидат-президент на демократите. Ако ли пък бъдат използвани нечестни методи (което е традиция в американската политика), то се очакваше това да стане в полза на временно извикания в „запас“ политически играч Майкъл Блумбърг.
Но след като Байдън получи неочаквано висок резултат и (засега) изпреварва Сандърс по брой излъчени делегати, които в крайна сметка ще решат кой от демократите да отиде на избори в рамките на предстоящия партиен конгрес, темата за Украйна отново влезе в новинарския дневен ред на Вашингтон.
Специализираното политическо издание „The Hill“ вече съобщи за намеренията на президента на САЩ да използва украински компромат по време на изборната си кампания и в телевизионните дебати:
„В сряда президентът Тръмп намекна, че ако Байдън спечели номинацията на демократите, ще раздуха бизнеса на бившия вицепрезидент Джо Байдън и сина му Хънтър в Украйна и ще го превърне в „основна тема“ на кампанията си. „Това ще бъде основният въпрос по време на кампанията. И аз ще го повдигам постоянно, тъй като не виждам друг изход. Не вярвам, че ще могат да отговорят на въпросите ми“, каза Тръмп в интервю за водещия на „Фокс нюз“ Шон Хенити в сряда.
В този контекст става ясно защо щабът на Тръмп и юристите му не използваха по време на изслушванията по импийчмънта целия набор от компромати, събран в Киев от личния адвокат на Тръмп и бивш прокурор на Ню Йорк Руди Джулиани, макар че самият Джулиани участва в битката в конгреса, беше готов да се яви като свидетел на защитата в последния етап от процедурата по импийчмънт и настояваше да говори пред сенаторите. Най-логичното обяснение е, че са решили да запазят „досието Джулиани“ като коз, в случай че Байдън „възкръсне“ и стане кандидат на демократите на изборите.
Най-големият риск за официален Киев е свързан не толкова с разкриването на корупционните връзки на Демократическата партия в Киев и с това колко пари са пръснали американските политтехнолози, политици и „консултанти“ в процеса по „подпомагане на младата украинска демокрация“. Основният риск е друг: в случай, че се стигне до избори във формат „Байдън срещу Тръмп“, американците най-сетне ще научат за съществуването на Украйна, ще я открият на картата и дори е възможно да разберат какво се случва там. Да си припомним един неотдавнашен американски скандал: журналистката от американското обществено радио NPR Мери Луиз Кели разказа как държавният секретар на САЩ прекъснал интервюто й, след като тя споменала „украинската тема“ в контекста на импийчмънта и информациите, че Тръмп е искал „да се отърве“ от посланика на САЩ в Украйна. Помпео не просто прекъснал интервюто, ами изпаднал в истерия, като задал на журналистката сакралния въпрос: Нима мислите, че на американците им (нецензурен израз, който изразява определена загриженост) за Украйна?“, след което я накарал да намери Украйна на картата. Самата Кели признава, че не успяла да намери Украйна, а после била изведена от кабинета на държавния секретар“.
Помпео е бил прав, като е задал този риторичен въпрос, това се потвърждава и от проучванията, цитирани от американските медии и експерти. Лично Кевин Блеър, речописецът на Обама, написа, че „повечето американци не могат да намерят Украйна на картата, това успява да направи само един от шестима“.
Ако Байдън и темата за украинската корупция се превърнат в основен въпрос по време на кампанията в САЩ, то американците ги чака възхитително зрелище: в продължение на няколко месеца от чешмата ще потекат украински олигарси, украинска корупция, украински нацисти (които също са свързани с Демократическата партия), както и украински политтехнолози, събирали компромати за Тръмп и замесени в американските избори.
Вероятно всичко това ще бъде гарнирано с убедителни разговори за това, че независимо от Байдънови, корупцията, олигарсите и нацистите, „Украйна все пак е една млада демокрация, която се нуждае от подкрепа в борбата й с Русия“, тъй като именно по този начин се представят нещата от американските медии, но подобен оптимистичен сценарий трудно ще издържи. Достатъчно е да видим еволюцията на медийния образ на Афганистан в САЩ. Отначало Афганистан беше представян на американците като „основен фронт на борбата срещу тероризма, на който трябва да отмъстим за терористичните атаки от 11 септември“, след това образът на Афганистан еволюира и стана „млада демокрация, на която трябва да помогнем да си стъпи на краката, да инвестираме в нея и да я спасим от китайско-руското влияние“ (спомняте си десетките статии от типа „Русия контролира талибаните“ и „Китай се бори за контрола върху афганските ресурси“). А накрая, когато терористичните атаки станаха ежедневие и проамериканското правителство едва контролираше една трета от страната, беше обявено, че Афганистан е голяма победа за САЩ, триумф на американската дипломация и че за цели „шест дни се наблюдава намаляване на насилието“, което значи че американските войски могат да се изтеглят оттам с чиста съвест. Пътьом, в очите на Вашингтон същите тези талибани, които трябваше да бъдат изтребвани като терористи, се превърнаха в уважавани партньори за преговори.
Украйна вече изгуби образа си на „основен фронт на борбата срещу Русия“ – светът така и не дочака кръвопролития, Крим отдавна замина в руските обятия, а и постоянните жалби на Киев за запазване на газовия транзит от страната-агресор руши имиджа му на невинна жертва и държава в състояние на война. Сега някои вашингтонски русофоби се опитват да сведат образа на Украйна до представата за „млада демокрация, която има проблеми, но трябва да я подкрепяме, иначе Украйна ще завие към Русия и Китай. Китай ще купи „Мотор Сич“, а Русия ще завземе Лвов“. Проблемът е, че след изборната кампания и развяването на Байдън по всички протръмповски телевизии и вестници, както и публикуването на редица разследвания за реалната политическа и икономическа ситуация в Украйна, могат да сведат образа на страната до този на Афганистан седмица преди американската капитулация пред талибаните: „корупция, безнадежден мрак, безперспективни хора на безсперспективна територия и място, в което „се пилеят“ безчетни милиарди долари от съмнителни американски военни, чиновници и бизнесмени, нямащи нищо общо с каквато и да било демокрация“.
Ако бъде формиран подобен образ, то за лобистите, подкрепящи Украйна, ще възникнат сериозни проблеми в работата. Както, впрочем, и в работата на антируската пропаганда, защото ще се пропука обвинителният сценарий срещу Русия, която „унижава Украйна“, и част от американските избиратели ще си кажат, че Русия не само постъпва правилно, ами за съжаление дори не прави достатъчно.
В края на краищата, имаме примера с влиятелния американски телевизионен водещ Такър Карлсън, който след проучване на „украинския въпрос“ около импийчмънта на Тръмп заяви, че в конфликта между Русия и Украйна той е на страната на Русия.
Разбира се, никой не може да даде гаранции дали ще стане точно така. Но тенденцията е очевидна. И за Киев тя не вещае нищо добро.
Превод от руски: „Гласове“
Последвайте ни и в Телеграм
