Обичан от узбеки, таджики, кирги, казахи, пащуни и туркмени, както и афганистанци, конният спорт, известен като Бузкаши (още кокпар, купкари, кокбору улак тартиш), е груба и изключително бурна игра, подобна на полото с тази разлика, че вместо да удрят топка с чукчета, играчите се борят за обезглавен животински труп.
Най-широко разпространено е мнението, че играта за първи път се играе в Оксус, днес известен като Амударя, по протежението на граница с Афганистан. Въпреки че началото му се губи във времето, мнозина твърдят, че спортът е започнал, когато монголците и Чингис хан, които брутално нахлуват в района, грабят кози и овце, докато яздят с пълна скорост конете си. За да предпазят имуществото си, по-смелите афганистански жители по сходен начин нападат галопирайки монголските лагери и вземат обратно откраднатия си добитък. Така се установяват правилата на играта.
Доскоро има само две правила: никой ездач не може умишлено да удря друг с камшика си или да събори противник от коня.
Въоръжени с камшици (за използване само по конете) и оборудвани със специални ботуши, които се закачат плътно в седлата им, отборите се съревновават ожесточено един с друг, за да вземат наградата – животинския труп. Той традиционно е козел, който е обезглавен, изкормен, а крайниците му са отстранени под коляното. Остава се и да престои във вода поне един ден, за да се втвърди кожата му. В съвременната практика често се използва и теле, тъй като кожата му се счита за много по-устойчива.
Днес има три варианта на играта: тудабарай, караяй и официалната версия, която се играе само в Кабул.
Тудабарай
Най-малко играната версия, тудабарай, започва с най-много 500 ездачи в кръг около трупа. Както се казва в статия на Wall Street Journal, „удрят се един друг с камшици, докато се бият над козела“. В крайна сметка един от ездачите, чапандаз, „слиза на земята и хваща с една ръка козела…“, а след това се отдалечава от бутаницата в която и да е посока. Победителят трябва да успее да се измъкне от останалите ездачи.
Караяй
В тази версия играта започва в кръг, но трупът не само трябва да се вземе, но и да се отнесе около флаг и след това да се пусне на определено място, известно като „Кръгът на справедливостта“. Тази версия се играе на точки.
Официални правила на Афганистанската олимпийска федерация
Съвсем наскоро, като част от усилията бузкаши да стане олимпийски спорт, Афганистанската олимпийска федерация създаде официални правила за много по-смекчена версия на играта. Играна за сега само в Кабул, тази официална версия ограничава игралното поле до квадрат със страни 400 метра. Броят на ездачите също е ограничен – до не повече от 10 играчи като всеки отбор има само петима на терена. Освен това, за разлика от откритата игра на по-традиционните версии на спорта, официалните правила ограничават кабулската версия на бузкаши до две полувремена по 45 минути. И най-притеснително за традиционната игра – в официалната версия има рефер на терена!
Сред феновете е се знае, че най-добрите ездачи – наричани чапандази – като във всеки спорт, играят от много малки и се подлагат на години усилени тренировки. Спортът обаче би бил невъзможен без помощта на здрав кон и дори най-гордият чапандаз винаги отдава необходимите заслуги на добичето си. Всъщност има популярна поговорка, която обяснява точно колко важен е добре обучения кон: „по-добре лош ездач на добър кон, отколкото добър ездач на лош кон“.
Конете се обучават от специални треньори, известни като сайез. Дресировката им включва, освен друго, и основните умения да избягват сблъсъци и да не тъпчат ездачите, ако паднат. Най-добрите също са в състояние дори да си проправят път до средата на мелето, а след това остават абсолютно неподвижни въпреки целия хаос наоколо, докато ездачът успее да вземе трупа на животното.
Тъй като отглеждането на кон и намирането на време за обучение може да бъде скъпо, голяма част от спорта се финансира от по-заможните. Благодетели често са военачалници, предприемачи, търговци и генерали.
Играта сама по себе си е цяла индустрия – „деца с ръце, пълни с банкноти от по петдесет-сто долара от богати зрители, тичат нагоре-надолу, за да правят залози от тяхно име“ по време на игра и тези залагания водят до доста приятни заплати за чапандаза. Според някои източници успешните играчи са добре платени, получават хиляди долари като бакшиши и карат луксозни автомобили в страна, където средната дневна надница е под 2 долара.
…
Както може би очаквате, активисти за правата на животните се възмущават от идеята към олимпиадата да се добави спорт, който включва борба за труп на животно и удряне на коне с камшик. Но афганистанците остават непоколебими и се гордеят със своето културно наследство, пък било то и варварско. Както мнозина от тях отбелязват: „Бузкаши е Афганистан“.
Последвайте ни и в Телеграм
