Коя е най-популярната забележителност на Санкт Петербург? Ермитажът, разбира се – един от най-известните и най-големите музеи в света.
А знаете ли с какво е и известен Ермитажът? Освен с над 3-те си милиона картини и безценни образци на изкуството, Зимният дворец на руските царе е особено популярен и със своите десетки котки.
50-те царствени животни имат собствена територия – в мазетата на музея, с основна стая – „котешката къща“, където получават храна и грижи. За котките има ветеринари на повикване, както и специално помещение за по-малко социалните, които не искат да делят територия с останалите.
Те обикалят свободно мазетата и дворовете, където има специални знаци за колите – „Внимание, котки!“. Всяко животно има паспорт, купичка за храна и място за спане. Котките имат и специален прессекретар.
Директорът на Ермитажа Михаил Пиотровски дори се шегува, че по-често дава интервюта за котките, отколкото за експонатите на великолепния музей. За животинките се пишат книги, снимат се филми и дори им е посветен мюзикъл. И това при положение, че писаните не са допускани до галериите и посетителите на Ермитажа всъщност рядко могат да ги видят в музея.
Снимка: iStock
Интересът към височайшите котки обаче е напълно оправдан – те са част от историята – на руските царе, на Санкт Петербург, и на музея.
Всъщност котките са там още преди двореца. Смята се, че първата от тях – Василий, е донесена от Нидерландия от Петър Първи в града, който той основава като своя столица в началото на 18-ти век. А дворецът се появява 20-тина години след това.
В него те идват по заповед на императрица Елисавета Първа, която иска от генерал-губернатора на Казан през 1745 г. да прати 30 котки, които да ловят мишки, заедно с човек, който да се грижи за тях.
Смятало се е, че именно в Казан породата котки е най-подходяща за опазване на двореца от мишки – големи, силни и добри ловци. Затова и животните се пратени в столицата от цели 1200 километра.
Първоначално котките пазели от мишки стаите и залите на царския дворец, но скоро – когато Екатерина Велика започва да събира творения на изкуството, писаните започват да охраняват и експонатите и стават „пазители на галериите“. Още тогава, между другото, котките са били кастрирани – и заради миризмата, и за да не се отвличат от основната си задача – да ловят мишки.
В същото време животните не са били оставени на самоизхранване – те са получавали телешко, макар и малко, за да не загубят интерес към основната си задача – лова. И още тогава котките са разделени на съсловия – дворни и стайни. „Вътрешните“ освен мишелови, са и домашни любимци.
Романови също са били големи любители на котките, а в семейството на последния император – Николай Втори, било прието на децата да се подаряват котенца.
Снимка:
А когато царската фамилия е принудена да напусне Зимния дворец, котките остават, макар да няма много данни за живота им в първите десетилетия на съветската власт.
Почти всички умират при блокадата на Ленинград през Втората световна война, но когато тя най-накрая свършва, градът е нападнат от плъхове, затова котките стават ценни като злато.
Историята гласи, че през зимата на 1944 г. една котка е струвала 500 рубли, а килограм хляб – 50. Заплатата на пазач е била 120 рубли на месец. И съветската власт последвала примера на императрица Елисавета – в Ленинград са пратени 4 вагона котки от Ярославл. А скоро след това – специално за Ермитажа и останалите музеи на града, от Сибир са доставени още 5000 мишеловци.
Сред края на Съветския съюз и последвалите турбулентни и икономически несигурни години, много от домашните любимци на Санкт Петербург се оказват на улицата. И Ермитажът решава да приюти някои от уличните животни и да увеличи „колекцията“ си от писани.
Днес котките са още в Ермитажа и си живеят по-царски от всякога, защото отдавна не ловят мишки – за това се грижат специални фирми за дератизация. А котките просто са там – като символ на музея и на самия Санкт Петербург.
От 1998 г. дори има празник на котките на Ермитажа. В този ден те се показват на публика – гостите на музея получават достъп до котешките владения – мазетата. Децата могат да рисуват котките, а музеят – да привлече и дарители, които да осигурят хубавия, спокоен живот на царските котки.
Които – подобно на дома си, оцеляват през бурната история на Русия и Санкт Петербург.
Уебкафе
Последвайте ни и в Телеграм
