В Босна и Херцеговина или върховното ръководство се е променило, или не се е променило: Русия и САЩ, сърбите и бошняците имат различни мнения по този въпрос. В същото време Република Сръбска не само си спомни желанието си да се отцепи от БиХ, но и обяви бойкот на централните власти. Новата криза в републиката се нарича най-опасната след войната в Босна. А началото на нова касапница до голяма степен зависи от благоразумието на Запада.
Формално на върха на вертикалата на властта в Босна и Херцеговина стои сложен триумвират от сърби, хървати и бошняци. Но последната дума винаги е на т. нар. Върховен представител. Най-близкият исторически аналог на такъв пост е генерал -губернаторът (да не кажем – Райхскомисарят). Тоест прословут чужденец, който управлява чужда държава и има изключителни правомощия.
Например, той може да отстрани всеки служител, включително този, избран от народа, и да забрани на всеки политик да участва в избори. Той може да издава декрети, ако сложният триумвират не може да постигне консенсус по конкретен въпрос. Той може да отмени всички решения на официалните власти, ако според него те нарушават принципите на Дейтънското споразумение, с което е сложен край на босненската война – най-кървавата в Европа след Хитлер.
Тази изключителна институция е предназначена да попречи на босненските сърби, хървати и мюсюлмани да се избиват отново. Трябва да се отбележи, че работата е неблагодарна и на този пост (а общо, заедно с настоящия вече е имало осем високи представители), те рядко остават по-дълго от две или три години.
Валентин Инцко обаче седеше на представителския стол повече от 12 години. Това не означава, че е поради специални успехи. Дори не е възможно да се каже, че по собствено желание.
Според редица критерии той е много подходящ за такъв пост, тъй като владее няколко езика едновременно, включително сърбохърватски и руски, а по произход е австрийски словенец, тоест човекът не е незапознат за региона и може да се твърди, че е един вид „на еднакво разстояние“ от страните в конфликта. Но на практика Инцко защитава интересите на политическия Запад и хронично не може да намери разбирателство със сърбите.
Безпрецедентната продължителност на неговия мандат се дължи на факта, че Русия, след като се отдалечи от периода на „бурните деветдесетте“, спря да „насърчава“ западните резолюции за Босна в ООН, предлагайки да се направи безсрочният институт на върховния представител последен и след уговорения период жителите на Босна да бъдат оставени на мира. Страните от НАТО не се съгласиха с това, така че Инцко се оказа вързан за стола си: ако напусне, назначаването на неговия заместник в Съвета за сигурност на ООН може да бъде блокирано от Москва, а цялата власт на висшия представител – от Съвета за сигурност.
Инцко издържа и „пазеше мястото“, но търпението му имаше граница. На пръв поглед на 1 август той най-накрая беше заменен от германец, съратник на Ангела Меркел Кристиан Шмид, но „на пръв поглед“: Съветът за сигурност на ООН не одобри тази смяна , така че присъствието на Шмид в поне някои правомощия са спорен въпрос. Москва и Пекин все още изискват, че Босна трябва да стане наистина суверенна държава и да се отърве от колониалната администрация.
Така (подчертаваме това още веднъж) легитимността на всички решения на Шмид може да бъде оспорена. Както, всъщност, решенията на самия Инцко в рамките на т. нар. Бонски правомощия, които също не бяха одобрени от Съвета за сигурност на ООН. Това създава неилюзорна заплаха за БиХ, тъй като Инцко не само си тръгна, затръшна вратата силно, но и драсна кибрит, намирайки се в средата на „барутния погреб на Европа“.
Факт е, че малко преди оставката му хроничният му конфликт със сръбската общност достига своя връх. Трябва да се признае, че той е започнат от босненските сърби – по -точно от техния парламент, където по повод поредната годишнина от основаването на републиката решиха да връчат награди на нейните основатели, включително на Радован Караджич и други политици, осъдени за престъпления срещу човечеството от МТБЮ.
Че присъдите на МТБЮ са най-малко спорни, е известно в Белград и на някои хора в Русия. Няма никакви тънкости за Инцко по този въпрос – Караджич и компания са отговорни за кланетата в Сребреница, поддържането на култа около която е една от основните му задачи като върховен представител.
Затова той извади „бонските си правомощия“ и отговори на сърбите: той прие закон, според който човек може да влезе в затвора за срок от шест месеца до пет години за възхваляване на военните престъпници и отричане на геноцида в Сребреница.
Политическата криза, която избухна след това, сега се сравнява с предвоенните времена. По отношение на интензивността на страстите просто няма аналози – вдига се шум, както не се е вдигал четвърт век.
Република Сръбска (РС) по същество тръгна на автономно образувание, отзовавайки своите депутати от босненския парламент и своя представител от управляващия триумвират. Днес това е бившият президент на РС и най-влиятелният сръбски политик в страната Милорад Додик. По същество в новия закон той заяви следното:
„Волята на народа е ключова. Ако мълчим и се съгласим с това решение, това ще означава, че сърбите нямат история, няма бъдеще, нямат право на своето положение, а са аморфна, безсмислена маса, която се вслушва в това, което казват чужденците. Ако опозицията е с нас, аз съм готов да подкрепя всички техни предложения, до провъзгласяването на независимостта на Република Сръбска “.
В същото време сърбите не признават правомощията на „новия върховен“ и отговарят на закона на Инцко със своя собствен, според който точно този закон не се прилага на територията на РС. Парламентът на РС също няма такива правомощия, но кой сега ще се осмели да му обясни това и най -важното – с какви средства?
В такива моменти на Балканите е обичайно да се пророкува нова война – ужасна и разрушителна, защото са създадени всички условия тя да започне. Има несигурност относно върховната власт и управленски вакуум. Съществува неразрешим конфликт, основан на националното чувство. Има очевидна тенденция към сепаратизъм и изостряне на политическия речник. Има гордо и добре въоръжено население – ако дори не вземете предвид почти митичните „тайници от времената на войната“, в Босна има и много законни „оръжия“, там обичат оръжията.
Въпреки това смеем да предположим, че война няма да има, поне още не. Поради факта, че това наистина не е от полза за никого.
На първо място, това не е изгодно за „голямата Сърбия“ – Белград и лично за президента Александър Вучич. По време на последното клане в Босна, той беше млад и горещ, в резултат на което бе белязан от няколко запомнящи се изявления в духа на „кръв за кръв“ и „не отстъпвайте, не се предавайте“. Сега той е много по-загрижен за възраждането на сръбската икономика и наближаващата мечта за членство в ЕС, по която работи в тясно сътрудничество с Брюксел. Като се има предвид виртуозната способност на Вучич да играе многовекторна политика, той ще се пречупи, така че босненските сърби да сдържат пламъка си и да не превърнат съществуването си в главоболие за Белград.
Русия като цяло е доволна от сегашния модел в Босна. Да, Москва би искала да премахне институцията на върховен представител, тъй като върховните представители в БиХ играят за отбора на атлантистите, и имат за цел да сведат до минимум руското влияние на Балканите. Но при условия, когато орел, рак и щука са впрегнати в една каруца, това е гаранция, че каруцата няма да помръдне, тоест Босна ще остане извън блока на НАТО, въпреки всички опити да я завлачат там.
Що се отнася до Запада, неговата стратегия за действие в БиХ има дългосрочен характер и е насочена към премахване на РС като елемент, блокиращ атлантическата интеграция на Босна като цяло. Най-малкото самите босненски сърби са абсолютно сигурни в това и очакват, че наказателната отговорност за отричане на геноцида рано или късно да бъде последвана от премахването на държавното им образование на принципа „не можете да дадете дума на републиката, извършила геноцид“.
Ето защо, заедно със закона, който гласи, че нововъведението на Инцко не засяга сърбите, е прието още едно – за отговорността на онези, които биха нарекли Република Сръбска „резултат от геноцида“, а босненските сърби „народ, извършил геноцид”. За длъжностното лице на БиХ, което е посегнало на суверенитета на РС, то предвижда лишаване от свобода до дванадесет години.
Изглежда, че всички тези събития дават шанс на атлантистите и босненските западняци да ускорят процеса на „антисуверенизация“ на сърбите. Дали ще го направят или не, зависи от това какви са всъщност – политици или маниаци. Политикът трябва да разбере, че изострянето на политическия конфликт в БиХ (например чрез опит за отстраняване на Додик) в крайна сметка ще отмени всичките 25 години работа в Босна, рискува да се превърне в отправна точка за нова война и обещава, ако успее, награда с много ниска стойност-присъединяването на Сараево към НАТО за три до пет години, а не 10-15, както е планирано.
Но маниакът ще продължи да драска кибритени клечки, воден само от една мания – идеята за пълно изтласкване на Русия от Балканите, въпреки факта, че скромните ѝ позиции там не представляват никаква заплаха за западните интереси.
Изглежда, че решенията в Брюксел, Вашингтон и Берлин все пак не се вземат от маниаци. За сега.
Превод: В. Сергеев
Източник: Поглед инфо
Последвайте ни и в Телеграм
