Гърция постигна отчаяно-необходима спасителна сделка с еврозоната след нощен маратон за историческо споразумение за оставането на страната в зоната с единна валута.
Левият премиер Алексис Ципрас се съгласи на трудни реформи след 17 часа изтощителни преговори в замяна на тригодишен спасителен заем на стойност до 86 милиарда евро, третата спасителна програма на Гърция за последните пет години.
„Еврозоната единодушно постигна споразумение“, заяви председателят на Европейския съвет Доналд Туск.
Новата програма за спасяването на Атина е третата от 2010 г. насам и беше постигната след горчива шестмесечна борба, започнала от избирането на Ципрас през януари, което разклати членството на Гърция в еврозоната.
Гръцките банки са затворени от близо две седмици, а има и опасения, че ще „останат на сухо“, заради липсата на допълнителна ликвидност, която може да дойде от ЕЦБ. Това означава, че Атина може да започне да печата своя валута и ефективно да напусне еврозоната.
„Grexit си отиде“, заяви от своя страна председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер, изключвайки възможността Гърция да напусне еврозоната, което потенциално би могло да дестабилизира не само еврото, но и световната икономика.
Ципрас настоя, че сделката е добра за Гърция, въпреки факта, че суровите условия са идентични с тези, които бяха отхвърлени от гърците на референдум само преди една седмица.
„Гръцкото правителство се справи добре и се бори докрай“ за „трудно споразумение“, което обаче „гарантира финансова стабилност“ на Гърция“, заяви Ципрас. Според него „голямата част от гръцкия народ ще подкрепи тези усилия.“
Азиатските пазари се повишиха при новината за сделката по дълга, след пламенните няколко седмици, докато търговците чакаха съгласието.
Дългият труден път
Най-могъщият лидер в Европа, германският канцлер Ангела Меркел, заяви, че ситуацията за Атина остава трудна, а успехът не е гарантиран.
„Пътят ще бъде дълъг, и ако се съди по преговорите тази вечер, ще бъде и труден“, каза Меркел пред репортери.
Първата стъпка в Европа ще бъде да прокарат споразумението през няколко национални парламента, на които не им се иска да позволят на Гърция повече помощ.
Атина вече ще трябва да бърза с приемане на нови закони за реформи до сряда, според документа, договорен от Ципрас и неговите колеги. Гърция трябва да въведе сурови условия за реформи в трудовото и пенсионното осигуряване, ДДС и данъци, както и мерки за приватизация.
По силата на споразумението ще бъде създаден фонд от гръцки активи в размер на 50 милиарда евро, които да гарантират обещаната приватизация. Парите в този фонд ще бъдат използвани за рекапитализиране на „парично изгладнелите“ гръцки банки.
След изтичането на спасителната програма на 30 юни Гърция остана без международна финансова помощ за първи път от години. Атина вбеси своите кредитори – Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ – със своите действия, включително свикването на референдум за условията, предлагани от трите институции.
Гръцкият парламент одобри нови планове за реформи, изготвени от правителството в ранните часове на събота, въпреки че подобни на тях бяха отхвърлени от гърците. Гръцки представители по-рано коментираха, че условията, предлагани от лидерите на еврозоната, са „много лоши“, заради опасенията, че контролът върху голяма част от финансите на Гърция ще бъде далеч от Атина.
Френско-германски разрив
Ципрас беше избран през януари, обещавайки да сложи край на петгодишните икономии, обвързани с предишните две спасителни програми от 2010 г. насам.
40-годишният Ципрас се превърна в знаменосец на левите партии в целия континент, които казват, че политиките на строги икономии, подкрепени от Брюксел, подбиват растежа и предизвикват масова безработица.
За първи път в историята на единната валута, Еврогрупата дори предложи временно излизане на Гърция – идея, първоначално дошла от Германия. Тя обаче отпадна в окончателния документ на фона на опозицията на Франция.
Кризата разкри напрежението между двете най-големи икономики на еврозоната – подкрепящият строгите икономии Берлин и застъпилият се за Гърция Париж.
Пет години изминаха от драмата с гръцкия дълг, но новото продължение на сагата отвори по-дълбоки пропасти в зоната с единна валута в сърцето на следвоенната обединена Европа.
В Гърция има растяща тревога от контрола върху капитала, появиха се и опасения, че скоро храната и лекарствата няма да достигат. „Ние не спим, всички сме притеснени“, каза гръцки пенсионер, гледайки със загриженост събитията на хиляди километри в Брюксел. /БГНЕС
Материалът е публикуван в АФП.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
