Многохилядният протест пред Националния конгрес в Буенос Айрес скандира към депутатите вътре „Не предавайте народа”. По същото време „милеистите”, чиято партия е в малцинство, упражняваха небивал натиск, за да привлекат достатъчно гласове от „диалогичната опозиция” в полза на внесения пакет от стотици законови промени срещу държавната собственост и гаранциите за социалните, трудовите и гражданските права на населението.
Аржентинците масово се включиха в свиканата от най-големите синдикати обща стачка на 24 януари срещу посягащи на правата им мерки, декрети и законопроекти на новия президент либертарианец Хавиер Милеи. Стачни действия и протести имаше из цялата страна, а дори и в чужбина – в много страни от Латинска Америка и Европа се състояха паралелни митинги на солидарност с аржентинския народ, подети от местни синдикати.
В Аржентина най-внушителен бе митингът в столицата Буенос Айрес, събрал пред Националния конгрес и из прилежащите му площад, парк и улици около 400 000 души по изчисления на организаторите.
Стачката, преминала във вечерните часове (между 19 и 24 часа) и в транспортна, се отчита като много успешна от организаторите начело с Общата конфедерация на трудещите се (CGT). Участието на стачкуващи е било масово, въпреки сплашващата кампания на властите, които предупредиха, че на включилите се в протеста държавни служители или хора със социални помощи няма да бъде платено за този ден, макар правото на протест да е гарантирано от конституцията. Трябва да се има предвид също и обстоятелството, че в момента в Аржентина (която е в Южното полукълбо) е разгарът на лятото и на летните отпуски. Но независимо от това мобилизацията на хората за протестните шествия и митинги беше впечатляваща.
Нека припомним какво предизвика стачката, за която коментаторите изтъкват, че е най-рано свиканата срещу нов президент в историята на страната – само 45 дни след поемането на властта от Милеи на 10 декември м. г.
Либертарианецът силно разбуни духовете със серия свои инициативи, които започна да лансира през декември, почти веднага след клетвата си. Първо, само 48 часа по-късно беше девалвирана националната валута песото и скочиха цените на храните, наемите, базисните стоки и услуги. Второ, на 20 декември Милеи обяви така наречения „Извънреден и наложителен декрет”, известен със съкращението DNU или „мега-декрет”. Той отменя или променя около 300 закона. Прекъсва регулации и гаранции на социални и трудови права на гражданите, спира всички държавни строежи, преобразува статутите на държавни компании като подготовка за приватизацията им, освобождава от работа наетите през последната година държавни служители и т. н.
Още при обявяването на DNU кипнаха протести, а синдикатите оспориха „мега-декрета” в съда като антиконституционен – включително заради съдържащи се в него точки, възпрепятстващи гражданското право на протест. И съдът замрази DNU. Но правителството обжалва, така че сега се чака решение на следваща инстанция, която трябва да се произнесе в началото на март.
Силният обществен отпор не стресна Милеи, който обяви, че недоволните не го интересуват, защото той е получил мандат от 56% от избирателите, подкрепили го на президентския балотаж през ноември м. г. И на 27 декември поднесе на сънародниците си още един, трети „подарък” – мащабния законопроект „Начални основи и точки за свободата на аржентинците”, най-често наричан „закон-омнибус”. Той съдържа нови 664 предложения за още орязвания в социалните, трудовите и гражданските права на населението, за приватизации на държавни предприятия, за извънредни президентски пълномощия и т. н. За разлика от декрета, който се спуска директно от президента, този законодателен пакет трябва да получи одобрението на парламента. Ето защо още при оповестяването му Милеи обяви, че и ще го прокарва форсирано през Националния конгрес, търсейки подкрепа от „диалогичната опозиция” – защото собствената му партия „Свободата напредва” разполага само с 38 представители в 257-членната Камара на депутатите.
Отговорът на синдикатите бе да декларират още тогава, в края на декември, и свикването на обща стачка на 24 януари в знак на протест срещу всички тези драконовски инициативи на президента.
Милеи и неговите министри, депутати и сътрудници наистина предприеха спешна кампания, за да прокарат през парламента „закона-омнибус”, където той беше официално внесен на 9 януари. Но в първоначалния си вид пакетът нямаше как да намери подкрепа дори и сред най-сговорчивата част от „диалогичната опозиция”. Предвиждаше се, например, предоставяне на извънредни права на правителството, което да може да управлява с декрети и без парламентарен контрол до 31 декември 2025 г., въвеждайки по своя преценка промени в икономиката, финансите, данъците, сигурността, отбраната, тарифите, енергетиката, здравеопазването, администрацията, социалната сфера и т. н. Искаше се и при нужда извънредният период да се удължи до 2027 г.
Наред с това пакетът постановява приватизиране на всички държавни компании, включително петролната YPF, Аржентинските авиолинии, Националната банка, Монетния двор, железниците, водоснабдяването, обществените медии (националната информационна агенция Телам, обществените радио и телевизия) и т.н.
„Законът-омнибус” предвижда също рязко ограничаване на правото на протести и стачки и наказателни мерки, включително и затвор, за участници в тях. Държавните служители се лишават от заплати в дните, когато стачкуват. Режат се и социалните помощи заа хората, които ги получават, ако решат да протестират. Забранява се събирането на повече от трима души на обществено място, ако не е получено специално разрешение от властите.
В този си вид „законът-омнибус” притесни всички депутати, които „милеистите” подложиха на настъпателна „обработка”, за да изкопчат нужната парламентарна подкрепа. Обсъжданията се проточиха, включително и поради откритите от по-опитните законодатели абсурдни и неадекватни юридически формулировки в предложените текстове, съдържащи дори многобройни граматически грешки. По признания на самите министри на Милеи, участвали в тези обсъждания, те също са били изненадани от недомислията и неграмотните пасажи в пакета. По-късно се разбра, че „законът-омнибус” е бил писан от избрани от президентския екип частни юридически консултанти, което също се оказа скандално, защото парламентарните групи трябва да ползват за законопроектите си оторизирани за работа с Националния конгрес юридически експерти.
В крайна сметка под парламентарния купол „законът-омнибус” бе подложен на усърдно „сресване”, при което от него отпаднаха 141 от първоначалните предложения и в момента в него са включени само 523 точки. Основните промени са следните: сложени са рамки на „извънредния период”, който иска Милеи за управлението си; петролният държавен гигант YPF е изваден от списъка на предвидените за приватизация компании; забраната за събиране на публични места без изрично разрешение от властите фиксира вече не до трима души, а до 30.
Всъщност тези промени са много незначителни за цялостния дух на „закона-омнибус”, който продължава да е крайно ретрограден и репресивен. Но „милеистите” разчитаха, че козметичната редакция ще им позволи да съберат достатъчно мнозинство при предварителното разглеждане на проекта в трите ангажирани с него парламентарни комисии.
За целта никакви средства за натиск не бяха спестени. Министърът н икономиката Луис „Тото” Капуто, когото аржентинците силно мразят още от предишния му гастрол на този пост по времето на президента неолиберал Маурисио Макри (2015-2019 г.), директно предупреди губернаторите на провинции, много от които са от опозиционните перонисти, че ако „законът-омнибус” не мине в парламента, правителството ще ореже финанасирането на провинциите им. И това сработи донякъде – под влиянието на губернатора на Тукуман, трима от 102-ата депутати на перонисткото обединение „Съюз за родината” (UP), уж решителна опозиция на Милеи, излязоха от групата на UP, обявиха, че ще подкрепят президентските инициативи и основаха независима парламентарна група.
Но въпреки този епизод, „законът-омнибус” все пак не успя да постигне желаното надмощие в комисиите, защото дори депутати от съюзни на Милеи десни формации се оказаха критични към проекта. Балансът в тези обсъждания стана ясен точно на 24 януари, докато отвън, пред Националния конгрес, бушуваше мощният протест на общата стачка, а хората скандираха към депутатите вътре: „Не предавайте народа” и „Родината не се продава”. Съпредседателят на влиятелната CGT Ектор Даер и директно се обърна към законодателите в словото си пред протестиращите: „Недейте да действате на тъмно, гледайте хората в лицето”. Естествено, че психологическото въздействие на това сгорещено човешко море си каза думата и в хладните климатизирани зали и коридори на парламента.
Първоначалната идея на „милеистите” беше да съберат мнозинство в комисиите на 24 януари, а на 25 януари „законът-омнибус” да премине през експресно обсъждане в „маратонска” сесия в пленарна зала и още същия ден или нощ да бъде гласуван.
Равносметката на стачния ден и неблагоприятният баланс в комисиите внесоха промяна в плана – обсъжданията в пленарна зала ще се проточат и на 25, и на 26 януари, като „милеисткият” натиск над „диалогичната опозиция” бъде максимално засилен, а гласуването остава за идната седмица.
Редно е да поясним какво е разпределението на силите в 257-членнта Камара на депутатите и кои партии спадат към „диалогичната опозиция”.
Трябва да се има предвид, че освен на своите 38 депутати, „милеистите” от „Свободата напредва” могат да разчитат и на още двама депутати от съюзната формация „Свободен Буенос Айрес”.
Най-благосклонна към тях сред „диалогичната опозиция” е открито подкрепящата ги неолиберална партия „Републиканско предложение” (PRO) на споменатия бивш президент неолиберал Маурисио Макри. За него открито се говори, че и сега е реалният президент в сянка, старателно напътстващ съвсем неподготвения за поста и пораждащ много въпроси около психическата си кондиция Хавиер Милеи. А и какво по-естествено от съюза между неолиберал и либертарианец. Още по време на предизборната кампания, когато коалицията „Заедно за промяна”, в която членуваше PRO, бе издигнала собствена кандидатка – Патрисия Булрич, бивша министърка на сигурността по времето на Макри, самият Макри даде да се разбере, че всъщност фаворитът Милеи и лишената от шансове Булрич игрят в един отбор. И общата им цел е да не допуснат продължение на управлението на перонистите и победа на кандидата им Серхио Маса. Съвсем логично след победата на Милеи, той покани в правителството си Булрич пак начело на министерството на сигурността.
Накратко, напътстваните от Макри и Булрич депутати на PRO могат да се смятат за най-благоразположени към „закона-омнибус” и към всякакви други либертариански предложения на Милеи. Тези депутати са 37. Само че дори част от техните представители в комисиите проявиха характер и на предварителните обсъждания не подкрепиха „милеистката” инициатива.
Необходимо е още едно уточнение. Както бе споменато, в изборите PRO участва като част от коалицията „Заедно за промяна”. Но тази коалиция започна да се разпада, още когато преди балотажа на 19 ноември м. г. Макри/PRO обяви подкрепата си за Милеи. С това не бяха съгласни други партии, които просто излязоха от коалицията. И сега присъстват в парламента с депутатите си като независими. Става дума най-вече за Гражданския радикален съюз (ГРС), който има 34 депутати. ГРС има открити скрупули и непоносимости към Милеи. Така че дори „милеистите” и да се мъчат да го притеглят към „диалогичната опозиция”, резултатът никак не е сигурен. Което пролича вече в комисиите.
Още по-малко склонни на компромис са 23-ата депутати от обединението „Да направим федерална коалиция”. В него влизат т.нар. „федерални перонисти”, тоест представители на дясното крило на перонизма, но също така и други сили като клонящата към социалдемокрацията Гражданска коалиция на влиятелната Елса Карио, която е остра критичка на Милеи.
Категорична опозиция на Милеи са петимата депутати от Фронта на левицата и работниците.
В парламента има още няколко малки регионални партии с по 1-2 депутати, които може да нямат особена тежест в обичайни условия, но в борбата на „милеистите” за всеки глас в полза на „закона-омнибус” със сигурност ще им се окаже сериозен натиск.
Що се отнася до условно казано левоцентристкия перонизъм, управлявал досега с президента Алберто Фернандес, и присъстващ в парламента чрез UP, това всъщност е доста широк конгломерат от и по-леви, и по-центристки, а и деснеещи течения. Ето защо не е чудно, че „милеистите” успяха да откъснат споменатите трима от 102-ата досега депутати на UР. Все пак най-силното крило в UP несъмнено е на т. нар. „киршнеризъм”. Името идва от левия перонист президент Нестор Киршнер, управлявал от 2003 до 2007 г., починал през 2010 г. и градил именно социалния модел държава, който се опита да унищожи първо Макри, а сега Милеи се е заел да срутва. „Киршнеризмът” в действие се олицетворява най-вече от Кристина Фернандес де Киршнер, която беше съпруга на Нестор Киршнер и самата тя управлява два мандата като президент до 2015 г. Беше и вицепрезидент при доскорошния президент Алберто Фернандес, макар двамата да имаха много разногласия. Същевременно Кристина Фернандес от години е обект на ожесточени нападки от десницата, срещу нея са заведени съдебни дела за злоупотреби (които тя определя като политически мотивирани), а през септември 2022 г. претърпя и покушение срещу живота си. Ето защо тя за момента се е дистанцирала от активна обществена роля.
„Киршнеризмът” в рамките на Камарата на депутатите е поет от председател на парламентарната група на UP Максимо Киршнер – син на Нестор и Кристина. А на национално ниво най-популярното лице на „киршнеризма” в момента е икономистът Аксел Кисильоф – губернатор на провинция Буенос Айрес и бивш министър на икономиката във втория президентски мандат на Кристина Фернандес, архитект на национализираната тогава YPF. Впрочем, Кисильов бе сред протестиращите пред Националния конгрес в деня на стачката 24 януари. Както и Максимо Киршнер.
Плаващата „диалогичност” сред депутатите и липсата на ясно откроена опозиционна сила прави неясен изходът от окончателното гласуване на „закона-омнибус” в парламента идната седмица, макар че силното послание на стачката от 24 януари и и критичните към Милеи обществени настроения едва ли са за пренебрегване – особено на фона на вече прехвърлилата под негово управление 200% инфлация, която той завари на ниво 140% и все оправдава с нея „шоковата терапия”.
Същевременно своето влияние оказва и групираната около Макри – „сянката” на Милеи – бизнес-върхушка, с готовност пристъпила към опитомяването на „лудия” Милеи, чиито либертариански идеи отлично обслужват най-добре именно едрия капитал, включително транснационалния. Тези среди в момента се чувстват във възход в Аржентина с толкова удобен за тях президент и няма да изпуснат златния си шанс да източат отново максимално тази богата страна. Те сега са окрилени и от впечатлението, което произведе патетичната възхвала на капитализма в речта на Милеи пред току-що завършилия богаташки форум в Давос. Реч, която, впрочем, се хареса дори и на определени среди у нас – а това е много положителен момент, тъй като по-ясно от това няма как да се открои кой в тукашната ни политически мъгла е истински крайнодесен като Милеи.
Няма да им е лесно на аржентинците, ако другата седмица „законът-омнибус” мине с гласовете на „диалогичните”. Но и протестите там няма да стихнат – имат големи борчески традиции, силни синдикати, непримирими граждански движения. Ще намерят своя път. Ние да му мислим…
Автор: Къдринка Къдринкова
Източник: Барикада бг
Последвайте ни и в Телеграм
