Искам да разкажа нещо още по-сериозно. През цялото време има бомбардировки. Гледаме телевизия и т.н. Видях американски журналисти. Имаше бомбардировки над малък парк, източно от Буча. И тези американци правят видеозаписи и казват: “Това са руски бомбардировки над парк, това е недопустимо”. Питам ги: “Защо казвате това?”. Отговарят ми: “А, това не е проблем, ще създаде образи”. Знаете ли какви бяха тези бомбардировки? В действителност имаше малки снаряди… Да речем, имало е мишена, която е била руска преди няколко седмици. Екипът на “Азов”, с който бях, насочваше малки минохвъргачки, за да изстрелва снаряди. И всъщност те бяха изстреляни неточно. Това се случва – един от всеки два или три пъти. Така че тези снаряди вместо да паднат сто метра по-далеч, където имаше руски военни или инвентар, се приземяваха в малкия парк. И ги изкараха руски снаряди. В един момент това трябва да спре. И искам да припомня едно просто правило на войната. Имате например украинци и руснаци, които се стрелят помежду си. Давам прост пример. Вие сте в града, те се стрелят помежду си. Изстрелват си снаряди. В двете посоки. Ако украинците пропуснат мишената си, къде ще падне снарядът? Не върху руснаците. Значи в украинска къща или сграда. Същото се отнася, разбира се, и за руснаците. Защо не се говори за това? Във всички бомбардировки, всички бомби, всички снаряди, които падат в Буча, Киев и т.н, ги изкарват руски. Трябва да спре. Трябва малко да се помисли.
Знаете ли къде складират въоръжението, което идва от Европа? Складират го в цивилни помещения и къщи. Без хората да знаят. Идват през нощта, нахълтват в помещението…
Това разказва пред радио „Сюд“ Адриен Боке, бивш френски военен, стрелец командос, който се е завърнал от хуманитарна мисия в Украйна. Публикуваме превод на разказа му за Украйна.
– Какво ви отведе неотдавна в Украйна?
– В началото отказах. Имам колеги, бивши военни, които са болногледачи, санитари, които вече бяха от няколко седмици в Украйна, за да окажат медицинска хуманитарна помощ. Питаха ме няколко пъти, аз казах “не”, докато не срещнах мой колега в Париж, който успя да ме убеди, така че си промених мнението. Казах си: добре, ще дойда да ви помогна.
– Да помагате като болногледач?
– Точно така. Заради населението, за да помагам на жените и децата, бежанците, на украинското население.
– Кога беше това?
– Върнах се преди десетина дни.
– И сте прекарали там 16 дни?
– 16 дни на два пъти.
– Къде бяхте? В Киев?
– Бях в Киев, в Буча, прочутата Буча, за която всички говорят, и в Лвов, третия град, и бях именно в Лвов по време на последната бомбардировка, където паднаха пет ракети. Да припомня какво точно правехме. Главно превозвахме медицинско оборудване и лекарства до болниците, в които имаше недостиг, а също и в сиропиталищата, които имаха огромна нужда от тях. Грижехме се и за бежанците… По силата на обстоятелствата създадохме мрежа с украинските военни, които впоследствие също ни поискаха материали, лекарства и всичко останало. Което и направихме, помогнахме им с материали, турникети, израелски пристягащи превръзки. Но аз не бях отишъл, за да участвам в тази война, а за точно определена хуманитарна помощ. За съжаление, не всичко мина така.
– Какво видяхте там? Има неща, на които сте били свидетел, видели сте доста ужасни неща.
– Напълно. Поемам пълната отговорност за всичко, което казвам. На място бях свидетел на военни престъпления. Видях много военни престъпления. Единствените военни престъпления, които видях, през дните, докато бях там, бяха извършени от украински военни. А не от руски военни.
– Това не означава…
– Това не означава, че няма руски военни престъпления, но има и украински и за тях не се говори. Когато се върнах във Франция, бях изключително шокиран, че дори хора, които са поканени в телевизионни предавания, 80 процента от тези хора не са ходили там по време на войната, и си позволяват да говорят и т.н. Това не мога да го понеса. Защото между това, което виждам и чувам в телевизионните предавания, и това, което видях там, има пропаст. За мен това е отвратително.
Ще разкажа за военните от “Азов”.
– Те навсякъде ли са?
– Навсякъде са.
– Не само в “Азовстал”?
– Навсякъде са, дори в западната част. Имат неонацистки нашивки. Това, което ме шокира изключително много, е, че Европа дава оръжия на военни, които според мен са неонацисти. С неонацистко лого. Не се говори за това, достатъчно е да се види, това е старо лого на СС, което се размахва навсякъде в Украйна…
– Вижда се навсякъде?
– Навсякъде. И това не създава никакъв проблем. Аз работех с тези хора, давах им лекарства и т.н. Знаете ли какви бяха разговорите им пред мен? Защото знам малко украински и руски, а мнозина говорят английски. Те се майтапеха, като си говореха, че ако срещнат евреи или чернокожи, ще ги съсекат.
– Без заобикалки. Това казваха пред вас?
– Това казваха пред мен. И това беше разговорът, които много ги развеселяваше. Това казваха за евреите и чернокожите. Това е първото нещо.
– Какво видяхте?
– Видях руски военни, които бяха пленени и веднага бяха малтретирани. Бяха завързани в нещо като хангар. Тези пленени руски военни пристигаха с малки камионетки по трима или четирима. Всеки път, когато слизаха тези военни, украинските военни от “Азов” ги питаха: “Кой е офицерът? Кой е офицерът?”. Ще ви обясня защо. Те или отговаряха, или не отговаряха. Всеки военен, който слизаше от тази камионетка, получаваше по един куршум от Калашников в коляното. Тогава те бяха беззащитни, завързани. За това, което ви разказвам, имам видеозаписи, които свидетелстват. Не бих си позволил да пусна подобни неща в Ютюб. Имам видеозаписи, те показват руски военни, които получават куршум в коляното, не е много ясно защо, защото те не отговарят на въпросите. И хората, които имаха нещастието да кажат “Аз съм офицерът”, получаваха куршум в главата. Ето какво стана в Буча. Ето какво става в Украйна, поне от страна на батальона “Азов”. Аз бях там, видях какво се случи. За всичко това не се говори.
Искам да разкажа нещо още по-сериозно. През цялото време има бомбардировки. Гледаме телевизия и т.н. Видях американски журналисти. Имаше бомбардировки над малък парк, източно от Буча. И тези американци правят видеозаписи и казват: “Това са руски бомбардировки над парк, това е недопустимо”. Питам ги: “Защо казвате това?”. Отговарят ми: “А, това не е проблем, ще създаде образи”. Знаете ли какви бяха тези бомбардировки? В действителност имаше малки снаряди… Да речем, имало е мишена, която е била руска преди няколко седмици. Екипът на “Азов”, с който бях, насочваше малки минохвъргачки, за да изстрелва снаряди. И всъщност те бяха изстреляни неточно. Това се случва – един от всеки два или три пъти. Така че тези снаряди вместо да паднат сто метра по-далеч, където имаше руски военни или инвентар, се приземяваха в малкия парк. И ги изкараха руски снаряди. В един момент това трябва да спре. И искам да припомня едно просто правило на войната. Имате например украинци и руснаци, които се стрелят помежду си. Давам прост пример. Вие сте в града, те се стрелят помежду си. Изстрелват си снаряди. В двете посоки. Ако украинците пропуснат мишената си, къде ще падне снарядът? Не върху руснаците. Значи в украинска къща или сграда. Същото се отнася, разбира се, и за руснаците. Защо не се говори за това? Във всички бомбардировки, всички бомби, всички снаряди, които падат в Буча, Киев и т.н, ги изкарват руски. Трябва да спре. Трябва малко да се помисли.
– Казвате че, се престъпленията се извършват от двете страни…
– Но, разбира си. Друго нещо. Бях в Лвов, в хотела. Имаше бомбардировка. Една ракета падна на 500 метра от мястото, където спях, всичко експлоадира, стъклата и т.н. Веднага отидох на място и се досетихме, че от петте ракети четири ракети бяха ударили складове с въоръжение, което идва от Европа и е складирано в Лвов, в очакване да бъде закарано в Киев и в подразделенията. Знаете ли къде складират въоръжението, което идва от Европа? Складират го в цивилни помещения и къщи. Без хората да знаят. Идват през нощта, нахълтват в помещението…
– Защото хората ги няма и няма да забележат?
– Не е задължително. Има много цивилни товарни микробуси. Слагат вътре сандъци с въоръжение, пристигат в помещението
– И ги слагат в жилищни, обитавани сгради?
– Абсолютно. Какво се случи в Лвов? С дронове, не знам с какво ги засякоха, бомбардираха ги. Резултатът: осем мъртви цивилни, две деца в болница и ми се струва, че имаше и едно загинало дете. „А, руснаците са ги убили…“. Чакайте. Може ли да ми обясните защо въоръжение, освен това въоръжение, които пристига от Европа, се складира близо до цивилни? Знаете ли как наричам това? Наричам това използване на населението като човешки щит. Съгласен ли сте?
– Уви, това се случва в някои страни, ужасяващо е, прав сте. Кажете ми за Буча, имаше голяма полемика, тъй като не съм бил там, ще се въздържа да дам някакво мнение. Имаше трупове, всички отидоха да видят клането на руснаците…
– Това е постановка.
– Постановка ли е според вас?
– Беше постановка…
– Вярно ли е, или не е вярно?
– Вярно е. Но трупове бяха нарочно оставени, дори някои трупове бяха преместени, за да бъдат направени снимки. Не казвам, че труповете са фалшиви трупове, това са истински трупове.
– Престъпленията са и от двете страни, трябва да го повторим.
– Именно.
– Но вие казвате, че говорят само за…
– Не казвам, че Русия не извършва военни престъпления. Внимание! Не казвам, че Русия няма вина, изобщо не казвам това. Това, което ви казвам, е, че в един момент трябва да поговорим и за Украйна, за военните престъпления на Украйна, защото има такива. Всички хора, които излизат по телевизията и казват обратното, ги каня да дойдат и да отидат на място в Буча и да видят какво се е случило, вместо да говорят на вятъра, това е нетърпимо.
Нещо друго. Мисля, че трябва да си зададем въпроси за военните от “Азов”, защото, припомням, въоръжението, което даваме, е главно за тези подразделения.
– Но “Азов” не е ли само една много малка част…
– Не, ще ви обясня. В основата са пет хиляди. Само че освен тях имате доброволци, записали се доброволци, плюс доброволци, които идват отвсякъде. Така че умножете по три или по четири. Те са приблизително поне 20 хиляди. 20 хиляди за Украйна е огромен батальон. Те са разпределени почти навсякъде със своето нацистко супер лого в цяла Украйна и това не смущава никого. Получават оръжия от Европа, със своето нацистко лого СС, след това ще извършат военни престъпления. Казвам ви, аз бях военен. Когато виждам 19-годишен руски младеж, или от друга страна, който получава два куршума в колената, който се е предал, със завързани ръце е и не отговаря, и го оставят да му изтече кръвта, това се нарича военно престъпление. Съгласен ли сте? Имам десетки и десетки видеозаписа, които доказват това, което току-що ви описах, тези военни престъпления, иначе нямаше да си позволя да дойда във вашето предаване и да разпространявам подобни неща.
– Един въпрос преди да дадем думата на слушателите. Видели сте чужденци, неукраинци, имам предвид военни доброволци…
– Наемници. Има много наемници, французи, американци, те са на украинска земя…
– Говорите за доброволци, или за наемници? Защото има бойци, които отиват по убеждение.
– И от двете. Но аз видях най-вече от групи от наемници, самостоятелни групи. Тоест може да има петима-шестима наемника, американци, французи, които се събират, които имат оръжия, които Украйна им дава, и тези хора правят някои неща по заповедите на някои хора в Украйна. Това е реалността. Това се нарича според мен наемнически групи под влияние.
– Не очаквахте ли да видите това, когато заминавахте?
– Не очаквах това. И преди да се върна бях задържан за десет часа от военни от “Азов”. Те претърсиха всичко – телефона ми и всички неща…
– Защо?
– Мисля, че ме подозираха. Знаеха, че съм видял някои неща. Искаха да видят дали всичко, което казвам, е вярно. Нямаше проблем, защото хуманитарната работа, всичко, което правех, беше реално. Така че направиха проверки и после ме пуснаха. Но все пак трябваше да бъде изведен в Словакия като спешна мярка. Министерството на външните работи беше информирано какво става. Така че бях изведен в Словакия, после върнат в Полша, а след това в Краков хванах самолет, за да се прибера във Франция. И днес вече не мога да стъпвам в Украйна. Най-малкото заради това, което ви разказвам днес, което е логично. Но това е реалността и бих искал да има повече хора, като мен или други, които са отишли на място и са видели нещата…
– Вие поемате отговорност за всичко, което казвате…
– И мога да докажа всичко, което току-що ви разказах. Това е най-важното.
– Имате видеозаписи…
– Точно така.https://www.youtube.com/embed/ZoKnhXnp-Zk
Адриен Боке е медицинско чудо. Бивш френски стрелец командос, той е парализиран след тренировка, при която пада и претърпява тежка злополука. Опериран през 2021 г. със стимулатори на гръбначния мозък, сега той отново ходи. Автор е на книгата „Стани и ходи благодарение на науката“ („Lève-toi et marche grâce à la science“). Адриен Боке беше гост в предаването на Андре Беркоф по френското „Радио Сюд“, където разказа за личната си битка за оцеляване и преди всичко за това, което е видял в Украйна, откъдето се е върнал преди десетина дни. Публикуваме разговора с него със съкращения. Разказът му за Украйна започва в 14:30 минута.
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
