Недоволството в България расте все повече, а правителството в страната е изправено пред перспективата да загуби милиони от Европейския съюз за подпомагане на работниците в затруднения въгледобивен сектор да си намерят нова работа.
Така наречената „Зелена сделка“ – програма на Брюксел за борбата с климатичните промени, има за цел да направи блока въглеродно неутрален до средата на века. За тази цел ЕС задели крупните 55 милиарда евро във фонд „Справедлив преход“ през 2021 г. за подкрепа на работниците в бивши въгледобивни индустрии да се прекфалифицират и да си намерят нова работа.
Но България е единствената страна от ЕС, която все още е представила подробен план за това как ще бъдат изразходвани тези пари – една особено важна предпоставка за достъп до тези средства. София вече загуби 100 милиона евро, като не изпълни предишна цел, и ще загуби още 800 милиона евро, ако не действа навреме за тазгодишния краен срок, пишат в обширна статия „Politico“.
През януари месец българските законодатели гласуваха за отмяна на предсрочното спиране на въглищните централи, договорено с Европейската комисия, поставяйки в опасност още милиарди от ЕС, свързани с плана за възстановяване след пандемията.
Радослав Рибарски, депутат и член на енергийната комисия в българския парламент, който представлява въглищния център на страната Стара Загора, посочва, че най-големият риск е загубата на средствата, а най-лошият сценарий – работещите в сектора да загубят поминъка си. Рибарски се съмнява, че правителството ще успее да се справи в срок.
Миньори, неправителствени организации и местни жители обвиняват правителствата на страната, които бяха въвлечени в интензивни политически сътресения през последните две години, за постоянните забавяния. Политиците са широко обвинявани, че отлагат болезнени решения, вместо да изготвят планове за преход от въглищата.
Според кмета на Стара Загора Живко Тодоров нищо не е направено. Градът е дом на 11 хил. въгледобивни работници заради комплекса „Марица Изток“, където три въглищни централи изхвърлят над 40 милиона тона въглероден диоксид годишно. Според него причината е, че никой не желае да носи политическата отговорност за тези решения и топката се прехвърля между правителствата.
Въпреки че крайният срок за представяне на плана е краят на тази година, на българските депутати беше казано, че Комисията обикновено се нуждае от шест месеца, за да прегледа документа, което според Радослав Рибарски създава един бързо свиващ се прозорец. Има признаци, че София може най-накрая да завие, след като ново правителство дойде на власт по-рано този месец.
Пред „Politico“ премиерът акад. Николай Денков посочва, че в следващите няколко седмици ще представи идеите си пред ЕС и даде знак, че е получил удължаване „до края на септември“, след среща с председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен.
Докато Полша често е изправена пред най-суровите критики заради силната си зависимост от въглища, България е икономиката с най-голямо въглеродно потребление в ЕС и все още разчита на черното гориво за производството на около една трета от своята електроенергия.
Това прави прехода от въглища спешен проблем, особено в светлината на целите на ЕС за климата.
Но местните жители и въглищните работници се съмняват в този ангажимент, като казват, че последователните правителства не са успели да комуникират ясно своите планове и респективно да последват конкретни мерки. Местните пък са все по-загрижени. Въпросът е огромно главоболие за правителството, като се има предвид, че около 43 000 души са пряко и непряко заети във въгледобивната индустрия.
Предизвикателството пред правителството се усложнява и заради шумните синдикати, които настояват заводите да продължат да работят заради силните корпоративни интереси. Едно от големите предизвикателства се оказва бизнесменът Христо Ковачки, който е свързан с шест въглищни централи. Миналата година Европейският съд постянови, че заводът „Брикел“ е нарушил правилата на ЕС за вредни емисии.
През февруари Европейският прокурор започна разследване на няколко от заводите, свързани с Ковачки заради съмнения, че данни за емисиите са били фалшифицирани, а вредата е 74 милиона евро. Ковачки каза пред „Politico“, че неговият „основен приоритет… е да осигури плавен енергиен преход, но постепенно“, добавяйки, че свързаните с него централи „са уверено по пътя на пълна енергийна трансформация“. Бизнесменът твърди, че докладите за нарушенията на „Брикел“ относно замърсяването на въздуха са „лъжа“ и отказа да коментира твърденията за измами с отчитане на емисиите. Със или без средства от ЕС, анализаторите твърдят, че България има само три години преди голяма част от въгледобивния сектор да бъде изложена на риск. Две от въглищните електроцентрали в страната, собственост на американските фирми AES и Contour Global, се възползват от дългосрочни договори с фиксирани цени и на практика получават държавни субсидии, когато цените на електроенергията са по-ниски от производствените разходи на централите. Но когато тези договори приключат до 2026 г., същата държавна подкрепа няма да бъде възможна.
Държавната „Марица Изток-2“, най-голямата въглищна централа на Балканите, също получава държавна подкрепа, но „не е конкурентна на пазара“, казва шефът на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов, добавяйки, че по-рано миналия месец тя е продавала на загуба само от плащане на кредити за емисии, дори преди да се отчетат цената на въглищата и заплатите на работниците.
„Това не може да продължи дълго – това е неустойчиво“, отбеляза Иванов, твърдейки, че преките субсидии за въглищни централи също ще бъдат незаконни през 2025 г. според настоящите правила на ЕС.
„При сегашната (цена на електроенергията) всички са губещи централи“, каза Владимиров. Това означава, че „без субсидии … повечето от работниците ще си отидат“ до 2026 г.
Въпросът какво правят след това се усложнява от факта, че заплатите на работниците от въгледобивния сектор могат да бъдат с 50% по-високи от средните за региона, каза Александър Загоров, ръководител на КТ „Подкрепа“, която представлява 9 хил. работници от индустрията. Ето защо „ние сме принудени да защитим това, което имаме“, допълни той.
„Не знаем какво ще се случи“, каза Загоров и добави, че „най-важното, което искаме, е някакъв план“.
Липсата на такъв означава „социална катастрофа“.
превод и редакция: Джесика Вълчева
Фрог нюз
Последвайте ни и в Телеграм
