Държавата ще събере през 2021 г. средно по 7557 лв. от всеки данъкоплатец под формата на данъци, осигуровки и такси, които после ще бъдат похарчени за издръжката на администрацията, пенсии, субсидии, магистрали и ВиК мрежа, социални помощи, за полиция, армия, училища, болници и т.н.
За поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя нагледно за какво отиват парите на данъкоплатците под формата на „разходна бележка“, като разпределя средствата поравно върху всички българските гражани. За Бюджет 2020 първоначално сметката излизаше по 6689 лв., но заради COVD-пандемията бюджетът бе актуализиран през пролетта, а сега предстои нова корекция, която още повече ще завиши разходите и в края на годината те ще достигнат 48.7 млрд. лв.
За догодина Бюджет 2021 е с планирани разходи за общо 52.5 млрд. лв. Заради тях сметката, която ще сервира правителството на всеки данъкоплатец, ще е с около 600 лв. по-висока в сравнение с тази година. От тези 7557 лв. на човек с най-голяма тежест за поредна година се оказват разходите за пенсии – 1785 лв. Това е с 260 лв. повече от тазгодишния бюджет. На второ място по размер в сметката са разноските за здравеопазване – 928 лв., следвани от тези за образование – 889 лв. Тук нарастването също е значително, но трудно може да се измери заради промените в бюджета през тази година. Отделно за социални помощи и грижи догодина ще отидат по 833 лв., за вътрешен ред и сигурност – 555 лв., а за отбрана – 265 лв.
С 426 лв. всеки български гражданин ще финансира строителството на пътища през 2021 г., като тук се забелязва лек спад – тази година тази дейност е струвала 516 лв. на всеки данъкоплатец. Отделно за благоустрояване и мерки за подобряване на околната среда всеки ще плати по 382 лв. при 337 лв. тази година.
За издръжка на администрацията разходът догодина е 408 лв.
Днес ИПИ представи за поредна година своя алтернативен държавен бюджет. „Ако през 2020 г. бюджетните приоритети бяха насочени към подкрепа за преодоляване на непосредствените щети от пандемията и срива в стопанския живот, то политиката през 2021 г. трябва да бъде ориентирана към възстановяване и висок икономически растеж“, смятат икономистите от ИПИ. „Затова фокусът през 2021 г. и през 2022 г. трябва да бъде не върху субсидии и компенсации на пострадалите бизнеси и „фирми-зомбита“, а върху стимулиране на тези, които в новата среда може да инвестират, да разширяват дейността си и да наемат работна ръка“, посочи Лъчезар Богданов, главен икономисти на ИПИ.
Затова от ИПИ предлагат да се въведе ускорена 100% данъчна амортизация за инвестициите в машини и оборудване и намаляване с 5 процентни пункта на осигурителната тежест за наетите в частния сектор. Заедно с това се предлага и преотстъпване на данъци и осигуровки за работодатели, които увеличават и преквалифицират работната ръка.
Според алтернативния бюджет на ИПИ това може да освободи около 3 млрд. лв. повече за инвестиции и създаване на продуктивни работни места в успешно адаптиращите се към новите условия предприятия.
Според ИПИ с около 2 млрд. лв. може да се съкратят част от предизборно завишените социални разходи – например семейните помощи за деца да са с доходен критерий и насочени към нуждаещите се домакинства. Едновременно с това, да се премахнат субсидиите и редица данъчни преференции, които изкривят конкуренцията. А повишението на заплати в бюджетната сфера трябва да има само при две условия: при явен дисбаланс и недостиг на кадри, както например при медицинските сестри, и при провеждане на структурни реформи – например чрез опростяване на регулациите и дигитализация, което да позволи работата да се върши с по-малко чиновници.
В подготвяния национален план за възстановяване трябва да се заложат по-амбициозни и бързи реформи още за 2021 г., смятат икономистите от ИПИ. Това ще отвори достъпа до Спасителния план на ЕС, като още догодина може да се разчита на допълнителни близо 2 млрд. лв. за финансиране на мерки за преодоляване на кризата и подкрепа на бизнеса.
Така дефицитът в алтернативния бюджет на ИПИ е с 1 млрд. лева по-нисък от заложените 4.9 млрд. лв. в законопроекта на правителството за 2021 г. Това ще позволи по-лесно свиване на дефицитите през 2022-2023 г. и намаляване на нуждата от допълнителен държавен дълг.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
