Над 50 000 шофьорски книжки са били издадени в противоречие с наредба, която изисква електронно устройство да задава произволен маршрут по време на изпита на кандидат-водача.
Измененията са въведени в Наредба 38 на транспортния министър, която регулира УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО НА ИЗПИТИТЕ НА КАНДИДАТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРАВОСПОСОБНОСТ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО И РЕДА ЗА ПРОВЕЖДАНЕ НА ПРОВЕРОЧНИТЕ ИЗПИТИ. Изискването специално устройство, а не изпитващият от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА) да определя маршрута на изпита по кормуване е въведено през април 2021 г. с подписа на тогавашния министър Росен Желязков. Мотивите са антикорупционни – изпитващият би могъл да подбира лесен или предварително трениран маршрут за кандидат-водач, който евентуално му е платил подкуп.
По технически съображения изискването за въвеждането на устройства, които да определят маршрута на случаен принцип, е отложено с година, за да могат автошколите да се подготвят. Така то трябвало да влезе в сила през април 2022 г. Но това не се случило. „Не ни беше обяснено защо тази промяна, която затваря една сериозна възможност за корупционно поведение, просто не се случи“, обясни за „Телеграф“ Красимир Георгиев, председател на Асоциацията за квалификация на автомобилистите в България (АКАБ) и собственик на голяма автошкола в София.
„В момента е напълно възможно един курсист да е покрил само 1-2 часа кормуване по един точно определен маршрут. След това може да си плати на изпитващия и той да го прекара на изпита точно по този така добре изучен и трениран маршрут. Ако има устройство, дори и да съм дал на изпитващия пари, той не може да ми избере лесен маршрут. Устройството от своя страна може да закара курсиста, където си реши и ако той е неподготвен, това веднага ще проличи“, обяснява Георгиев.
През април 2022 г. редом с произволния маршрут на изпита в сила трябвало да влязат и други нововъведения – този път на теоретичния изпит. Става дума за интерактивни клипове, които да представят на изпитваните задача от реалното движение по пътищата, която те да анализират и да посочат съответното незаконно поведение. Промяната е замислена с цел да предотврати зубренето на листовките без функционалното разбиране на проблемите и опасностите на движението. „Сега е напълно възможно курсист просто да назубри всички възможни задачи, без изобщо да ги разбира. Години наред се борихме за тези интерактивни клипове със заложени пътнотранспортни казуси в тях и буквално с родилни мъки ги прокарахме“, разказва Георгиев. За тях също бил предвиден срок от 1 година, за да може ИААА (б.р. – обществено позната и като ДАИ) да изготви клиповете. Това обаче също не се случило, а клиповете още не са готови.
Така промените в наредбата за изпитите през април влезли в сила, но реално не били въведени в изпитите. Изискването за произволен маршрут на практическия изпит, както и тези за интерактивни клипове на теоретичния, са отложени отново с 1 година – до април 2023 г. Това обаче се е случило с промени в наредбата с подписа на министър Николай Събев през юли 2022 г. Според юристи остава под въпрос законността на всички изпити за шофьорска книжка, проведени през периода от април до юли – над 50 000 такива. От АКАБ ще поискат всички изпити, проведени от 14 юни до 1 юли, да бъдат обявени за незаконни. Същевременно те възнамеряват и да сезират главния прокурор за удължения от министър Събев със задна дата преходен период. От асоциацията настояват от гледна точка на това, че промените са част от борбата с корупцията, прокуратурата да провери какво е наложило поредното им отлагане. „Няма оправдание за такова голямо отлагане. Ние официално ще докажем, че от техническа гледна точка въвеждането на промените не отнема повече от една-две седмици“, категорични са от АКАБ.
Челните удари заради липса на извънградско
Зачестилите напоследък челни удари по първокласните пътища у нас се дължат до голяма степен на неподготвеността на водачите и ниското качество на обучението, съобщиха експерти за „Телеграф“. Причината е, че заради липсата на контрол върху практическото обучение твърде често то не се преподава с необходимото качество и количество часове. За пример от бранша дават възможността курсист и инструктор да се разберат помежду си и вторият да запише учебния час като преподаден, въпреки че двамата може дори да не са се срещали. В дневника на инструктора за деня обаче се записва, че курсистът е обучен да изпреварва на междуградски път със съответната за това скорост и никой не може да опровергае това. Това е причината, поради която редица фактори в бранша настояват за въвеждане на система за контрол върху практическото обучение, която да е независима от курсист и инструктор и да гарантира, че часовете се преподават с точното съдържание и продължителност.
В Европа въвеждат минимален пробег на курса
Докато у нас все още се борим за увеличаване на броя часове на шофьорския курс от 31 на 42 часа, в редица европейски държави вече се въвежда минимален лимит на покрития през курса пробег километри. В Австрия например отскоро този пробег е 3000 км. Как ще бъдат разпределени километрите зависи от инструктора, който според нивото на курсиста решава дали да ги насочи към повече градско или повече извънградско шофиране. Има минимално изискване за 200 покрити километра по магистрала, както и минимум от 800 км градско шофиране. В момента средностатистически един шофьорски курс в България включва не повече от 200 км шофиране, и то в реномирана школа. В работещите на ръба на сивия сектор или изцяло в него често курсът е около 100 км.
Последвайте ни и в Телеграм
