Хиляди протестиращи вече дни наред скандират „Оставка“ и „Гешев е позор“. Според конституцията обвинител N1 може да се раздели с поста си при оставка, при навършване на 65 години, при осъждане на затвор за умишлено престъпление, при трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година, при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и за действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Главният прокурор обаче няма намерение да се оттегля, а Висшият съдебен съвет, който може да инициира процедурата, си го харесва. Въпреки че има достатъчно причини Иван Гешев да не заема този и какъвто и да е друг пост в прокуратурата.
Има достатъчно причини Иван Гешев да не заема този и какъвто и да е друг пост в прокуратурата. Снимка: БулФото
1. Двойният стандарт
Иван Гешев постоянно повтаря, че прокуратурата не се страхува да разследва премиера Бойко Борисов или депутата от ДПС Делян Пеевски. Но не смее да нахлуе в кабинета на министър-председателя, любим министър или депутат от ГЕРБ или ДПС, за да им конфискува телефоните например. Напротив, проверките на ключови хора от властта, които с неохота започват под медиен натиск, години наред се държат на трупчета. Досега трябваше да са ясни резултатите и по „Барселонагейт“, и за записите, в които се чува как вероятно премиерът нарежда на независимата уж КФН да провери „Еврохолд“, и за пачките в чекмеджетата. Да не говорим за проверката за апартамента на Владислав Горанов, която започна през ноември 2018 г. и още не е приключила.
Проблемът не е само в това, че става дума за хора от върховете на държавата и съмненията около тях трябва да бъдат отречени или официално потвърдени максимално бързо. А и в това, че всяка нормална проверка би трябвало да приключи за 2 месеца. Другото е отказ от правосъдие.
По съвсем друг начин действа прокуратурата с политиците, които са дръзнали да я критикуват. Президентът Румен Радев например стана личен враг на Иван Гешев с отказа си да подпише указа за назначаването му от първи път. След това държавният глава продължи с критиката си към работата на прокуратурата. И си „спечели“ акция на силовата гвардия на Гешев – Бюрото за защита на свидетелите, и показни изпълнения срещу най-близките си съветници. Даже бяха пуснати СРС-та с държавния глава, а Конституционният съд трябва да се произнесе дали Гешев не може да стигне и по-далеч в разследването на човек с имунитет.
Политическата пристрастност на прокуратурата лъсва и в отношението й към лидера на „Да, България“ Христо Иванов, който е сред най-яростните апологети за реформа на прокуратурата. След всяко негово изказване подчинените на Гешев изтупват някое разследване и го привикват на разпит – за доставка на климатици по времето, когато е бил правосъден министър, за системата за случайно разпределение на дела или нещо друго.
2. Незаконно изнасяне на доказателства по текущи разследвания
Прокуратурата има криво разбрано чувство за публичност и обществен интерес. Оповестяването на протоколи от разпити, чат кореспонденция и записи от подслушани телефонни разговори по определени дела е в разрез с презумпцията за невинност и служи за чисто конюктурни цели. Миналата седмица например бяха изнесени записи, с които държавното обвинение искаше да покаже, че многохилядните протести са организирани и платени от укриващия се в Дубай хазартен бос Васил Божков. Оповестени бяха чатове на президентски съветници и бизнесмени, и то редактирани по усмотрение на прокуратурата. Но разпитите на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Менда Стоянова по делото срещу Божков са тайна. Може би защото, както наскоро разкри адвокат, това не са разпити, а монолози на свидетелите, на които прокуратурата не задава никакви въпроси. Тайна е тяхната комуникация с хазартния бос, с изключение на разпространеното от самия Божков.
Очернянето с избрано изнесени доказателства вече се е превърнало в наказание, раздавано от прокуратурата. Също като задържането под стража. Базисни принципи като разделението на властите и презумпцията за невинност са практически отречени. Присъди за корупция все така няма, но заплашителните тиради на Иван Гешев, в които той поименно назовава враговете си, са всекидневие.
Вероятно част от делата, от които сега се вадят доказателства, никога няма да стигнат до съда. Другите сигурно гръмко ще се провалят. Може би и защото доказателствата са минирани, като са изнесени с пиар цели. След това всички ние ще платим обезщетенията по тях.
3. Пленената прокуратура
В четвъртък Конституционният съд обясни, че всеки редови прокурор може да разследва началника на държавното обвинение и така излиза, че той не е недосегаем. Такъв прокурор обаче на практика няма.
Още през 2009 г. основният проблем на българската прокуратура е ясно дефиниран в решението на съда в Страсбург по делото „Колеви срещу България“ – главният прокурор е недосегаема фигура с безконтролна власт и няма механизъм за ефективно и независимо разследване срещу него. Гешев не признава това, но умело се възползва от него. А с това зачерква идеите за реформа в прокуратуратурата.
Цялата институцията, която той ръководи и ще оглавява в следващите близо 7 години, се е превърнала в орда на радостта. Там няма ефективна вътрешна съпротива срещу случващото се. Не просто няма кой да се възпротиви, няма дори кой да се възмути. Като по команда прокурорски трудови колективи, заедно с целия общ персонал, написаха позиции срещу президента, повтаряйки като под индиго тезите на шефа си. Който преди това събра прокурорските ръководители от цялата страна, както и членове на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет в Съдебната палата, за да произнесе прокуроро-политическо слово.
И няма как да е иначе, след като дали един прокурор ще се разследва, или не зависи единствено и само от Гешев. Димитър Франтишек Петров например, споменат в разследването на прокурорско-следователска мрежа, доскоро беше шеф на спецпрокуратурата, а сега е единствен кандидат да оглави спецапелативната прокуратура. Но една подпийнала следователка и един прокурор, размахвал служебната си карта в болницата, усетиха цялата тежест на гнева на Гешев. Чистим си къщичката, бодро туитна той. За почистване с осветяване на корупционните практики обаче няма кой да наруши омертата.
4. Преди Гешев – дупка, след него – потоп
Вероятно бившият главен прокурор Сотир Цацаров горчиво си припомня репликата “Ти си го избра”. Самозабравянето на неговото протеже Гешев стигна дотам, че той с един замах зачеркна уж перфектната работа на предшественика си, като обяви как 30 години срещу престъпността не е сторено нищо. Все едно Гешев току-що попада в прокуратурата и не е бил шеф на спецобвинението, нито заместник главен прокурор по времето на Сотир Цацаров. „Българската прокуратура най-после се стреми да отговори на очакванията на българските граждани за справедливост и законност“, каза Гешев в специалното си изявление на 9 юли. Няма как да го разбираме по друг начин освен като признание, че досега прокуратурата не е работила. И това бездействие явно е тръгвало от ръководството й, част от което е Гешев доста време.
Едва ли е случайно, че главният прокурор упорито отказва да каже колко обвинителни акта по какви дела е внесъл в съда и какви присъди е постигнал по тях. Напротив – с всички сили блокира всеки опит да се хвърли светлина върху „успехите“ му като редови служител на закона.
5. ПР-ът е по-важен от правото
Обиколките на Гешев по села и паланки много приличат на тези на премиерските. Само нямаме преки включвания във Фейсбук от джипа му на път. Но главният прокурор е активен в Туитър, където в първите си дни триеше критичните към него коментари. Постовете му не прилягат на прокурор, още повече главен, не само защото в повечето случаи са посветени на дребна битова престъпност, но и защото са пълни с недопустими квалификации и епитети. Като например обявяването, че престъпление е извършено от „социално слаб и необразован социопат“. Или обяснението, че българските затвори са пълни с маргинали, а не с политици. А битката с т.нар. олигарси се води главно на думи, а не с издържани от правна гледна точка дела. Последните примери са с бизнесмените Иво Прокопиев и Пламен Бобоков, при които съдът разби на пух и прах, с унизителни дори за начинаещ юрист констатации, тезите на прокуратурата. В единия случай съдът саркастично отбеляза, че обвинителите даже не могат да смятат, а в другия – че публична информация не може да е държавна тайна.
Източник: „Сега“
Гласове
Последвайте ни и в Телеграм
