Видяхме нежелание и неспособност за парламентарен диалог, безплодна законотворческа логорея, байганьовски скандали
Нито един от реалните проблеми на хората и бизнеса не намери своите законодателни решения
Очукана сграда на някогашна колониална администрация, изоставена на произвола на природата. С прорасли храсталаци по покрива и лиани, пълзящи през счупените прозорци към таваните, оплитайки се в стърчащите кабели на отдавна изтръгнати помпозни полилеи. Стадо орангутани сноват в безпорядък. Едни чоплят продънени фотьойли, други се гонят из коридорите, трети уринират възкачени на някакво старо бюро, четвърти надават пронизителни крясъци и се сбиват по някаква тяхна си, орангутанска причина…
Тази дистопична картина от провалена африканска държава, слава Богу, е далеч от родните политически реалности. Но тъжната констатация е, че мнозина в скоротечно споминалото се 46-то Народно събрание доста се постараха да предизвикат подобни асоциации.
Когато на страниците на “Труд“ обобщих преди няколко месеца дейността на предходното 45-то НС, като “Срамният парламент“, таях смътна надежда, че и в най-лошия случай, когато дойде време да се оценява следващото 46-то НС, ще трябва да се преповторят в общи линии същите оценки. В резюме те бяха: изоставяне на принципите на парламентаризма – т.е. нежелание и неспособност за парламентарен диалог, безплодна законотворческа логорея, байганьовски скандали в стил “Гочоолу попържа Данко Харсъзина“ и “африканизация” на политиката – т.е. примитивен партиен трибализъм, в чиято основа е битката за контрол върху ресурсите, а не общото благо. Парламентарната действителност в 46-то НС обаче се оказа доста по-нелицеприятна. Станахме свидетели на “Позорния парламент“.
Сега разбирам, че оценката за работата на първия парламент с мнозинство на ГЕРБ (2009 г.-2013 г.), която дадох навремето в серия от публични анализи – “парламент без реален парламентаризъм“ – изглежда твърде бледа на фона на отиващото си 46-то НС. Само за няколко седмици все още действащият състав на парламента анихилира самата същност на парламентарното управление. Потопи ценностите на парламентарната демокрация в сярната киселина на най-долнопробна простащина, политическо невежество и псевдопартиен тепегьозлък. Не искам да обиждам свестните хора с парламентарен опит и експертна подготовка, каквито има в повечето партии. Но за огромно съжаление те не определяха облика на 46-то НС.
Въпреки месианските заявки за грандиозна промяна, радикално нова политика, скъсване с порочни модели и практики и най-вече за “възстановяване на парламентаризма“, партиите, които претендираха да движат събитията, предложиха прокиснал буламач от калпави законопроекти, кръчмарски скандали и махленско дребнотемие. Единственото, което успяха да свършат, беше актуализацията на бюджета, чийто положителен ефект за обществото и държавата е доста дискусионен според редица сериозни финансови експерти. Останалото беше преливане от пусто в празно.
Нито един от реалните проблеми на хората и бизнеса не намери своите законодателни решения – нито космически нарастналите цени на тока, дължащи се на абсолютно сбъркания, уж пазарен, модел по веригата “производство-разпределение-търговия“; нито бюрократичното тресавище, сътворено в действащото законодателство, което задушава ежеминутно свободната стопанска инициатива в България. Нито поне поправки в Изборния кодекс, с които да се гарантира честността на машинния вот чрез въвеждането на задължително преброяване на индивидуалните разписки от гласуването.
Съдейки по отделеното парламентарно време в комисии и в пленарната зала – едва ли не най-фундаменталният и животрептущ въпрос, от който зависят съдбините на българския народ, изглежда е въпросът кого ще охранява НСО. Но дори и при такава безпомощност и безполезност, 46-то НС нямаше да заслужава прозвище като “Позорния парламент“, ако имаше критична маса сред народното представителство, която се държи адекватно на политическата отговорност и високия конституционен статус на парламентарната институция. Защото да словоблудстваш на “майна“ и да подмяташ инфантилни скудоумия със сексуален подтекст от парламентарната трибуна, да се контиш в неугледни парцали в пленарната зала, па макар и носещи парвенюшкия бранд на Philipp Plein, е не просто демонстрация на ниското качество на отделни депутати – това е екскремент в лицето на българското държавно достойнство. Поругаване на паметта на големите имена на българските възрожденци – от Петко Каравелов до Драган Цанков – които са сътворили темелите на независимата българска държавност, именно от тази трибуна, следвайки заветите на Левски и Ботев.
На онази партийна запалянковщина, която се опитва да оправдава случващото се в 46-то НС с твърдението, че така било в демократичните парламенти, трябва да се каже много ясно – истинският парламентаризъм има два фундамента: политически диалог за постигането на баланс на разнопосочните социални интереси и уважение към държавността и националното достойнство. Сцените, на които се нагледахме в отиващия си парламент, нямаха нищо общо с това. Напротив, видяхме ампутиране на политическия диалог и откровена гавра с държавността. Не е оправдание и краткото време, защото при политически разум, то можеше да бъде оползотворено ефективно и в интерес на обществото.
Гротескният завършек на “Позорния парламент“ освен всичко друго носи и сериозни рискове в дългосрочен план. Защото ерозира в дълбочина общественото разбиране за смисъла на парламентарната демокрация и може да се превърне в катализатор на зловредни увлечения по едноличната власт и “силната ръка“.
Ниската демократична политическа култура сред широката електорална маса е подходяща хранителна среда за такива токсични тенденции. Затова е крайно необходимо реално възстановяване на действения и общественополезен парламентаризъм. Връщане на институционалното достойнство на Народното събрание, което чрез своя депутатски състав трябва да вдъхва респект и уважение към държавността. А това става само по пътя на разумния политически диалог, партийното смирение и търпеливото изграждане на коалиционна култура и капацитет за водене на политика, която консолидира нацията около обща стратегия за развитие.
Няма да се уморя да повтарям: парламентаризмът и въобще демокрацията са триединство на дух, текст и практика. Духът на ценностите, фундаментите, нравите, традицията, чувството за историчност. Текстът – конституционният ред и подчинените нему правила. А практиката – начинът, по който хората превъплъщават с делата си първите две. Ако липсва духът, обществото е в криза, а държавата – в опасност. Защото казано е още в Светото писание: “буквата убива, а Духът животвори” (2 Коринтяни 3:6).
Но за да се възстанови парламентаризмът, най-важното предварително условие е да забравим “Позорният парламент“ и неговите порочни практики. Това е отговорност и на партиите, и на гражданите, които гласуват за тях.
И все пак – 46-то НС умря, да живее Парламентът!
Автор: Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа
Източник: Труд
Последвайте ни и в Телеграм
