Около 1/3 от българите вярват, че COVID-19 e измислица с цел да се увеличи печалбата на фармацевтичните компании. Освен това 44% вярват, че ваксините срещу COVID-19 са опасни и непроверени, а 1/5 не знаят и нямат мнение по въпроса.
Делът на невярващите в COVID-19 и в ефективността на ваксините е устойчив при всички възрастови групи, а над 40 на сто смятат, че статистиката за починалите от вируса е нагласена.
Над 1/3 от населението също подкрепя конспиративната теза, че мерките срещу разпространението на коронавируса са политически заговор, насърчаван от чужди сили.
Това показват резултатите от изследването на Център за изследване на демокрацията „Пропаганда и дезинформация в предизборната кампания: основни послания и разпространители“.
Най-популярните твърдения в социалните мрежи са, че сертификатите са безсмислени, че са диктатура и фашизъм и пандемията е измислена от фармацевтични компании и политици. Основен източник на дезинформация е страницата на доц. Атанас Мангъров.\
Според специалистите от Центъра за изследвана на демокрацията липсва реална информационна кампания за коронавируса и ваксините.
Влиянието на дезинформационните послания върху общественото мнение достига и до Европейския зелен пакт, който вреди на българската икономика, причинявайки масова безработица във въглищните региони.
Близо 40 на сто от запитаните твърдят, че Зелената сделка е виновна за покачването на цените на енергийните ресурси в последните месеци. Всеки втори българин е съгласен с най-често тиражираните митове за енергийния преход – че при затваряне на въглищните централи, ще има режим на тока.
2/3 от населението подкрепя тезата за построяване на АЕЦ „Белене“ и на Турски поток. 45.8% виждат Русия като единствен възможен спасител на Европа във времена на енергийна криза. Подобен процент припознават Русия като единствен защитник на България срещу погазването на традиционните, православни ценности от Европейския съюз.
Предизборната обстановка засилва вече познатия ефект на разделение на обществения дебат. Основен актьор са социалните мрежи. Българските медии, правителството и гражданските организации за по-голяма защита на демократичния дебат в условия на предизборния дебат.
Най-големите партии са привлекли по-голямата част от абонатите и потребителите на социалните мрежи. „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев бележи ръст на абонатите от 57%, като други нови кандидати за президент също бележат успех. Страницата на кандидатът за президент проф. Анастас Герджиков, която е създадена на 12 октомври бележи ръст от 230%. Реално става въпрос за 4 500 нови абонати. Костадин Костадинов бележи ръст от 12% и се явява на 22 000 нови абонати.
Единственият, който има повече брой абонати е действащият президент Румен Радев с малко над 300 000 абонати. Успехът в социалните мрежи не е равнозначен на успех на изборите и в политиката.
Руслан Стефан от Центъра за изследване на демокрацията обясни, че дезинформационните послания, които в последните години се засилиха, са изключително проблематични в целия демократичен свят. Много авторитарни мрежи, включително Русия, използват социалните мрежи, за да увеличат своето влияние и да увеличат изборните резултати. В много малко български институции се говори за защита на изборния процес от зловредното влияние, обясни Стефанов.
Според него България е една от страните, които много малко говорят или правят по отношение на предпазване на социалното пространство от зловредно влияние. Има много малко институции, които се занимават с това, посочи той.
Социалните медии повлияха на въздействието върху политическите избори. Много от партиите предпочитат вместо да има дебат, който да бъде модериран от медиите, да споделят само еднопосочно в интернет и в социалните мрежи своите послания, отбеляза Стефанов.
Той посочи, че България е една от най-уязвимите страни на руска пропаганда. България изостава от дебата за предпазването на българското общество от зловредните влияние на пропагандата и дезинформацията в предизборната кампания, категоричен бе Руслан Стефанов.
Източник: news.bg
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
