По времето на император Максимилиан (305-311 г.) християните били принуждавани да се отркат от вярата си. Началниците на полковете трябвало да привикват служещите и да ги разпитват. Така пред един от т. нар. воеводи се изправил стотник на име Акакий и заявил, че още от дете е християнин и отказал да се поклони на езическите богове. Началникът дълго го убеждавал, но усилията му останали безплодни.
Той наредил да измъчват младия мъж, но и изтезанията не помогнали – Акакий останал непреклонен. Той бил хвърлен в тъмница, а една седмица по-късно, заедно с останалите затворници, бил отведен в град Византион. В тъмницата и по пътя стотникът поучавал тези, които споделяли съдбата му, успокоявал ги и им давал сили, за да издържат на трудностите.
Когато пристигнали във Византион, Акакий бил затворен в отделна килия и бил оставен без храна и вода за няколко дни. Тъй като той като по чудо останал невредим, началникът наредил да го подложат на още по-големи мъчения. Накрая видял, че всичко е напразно и решил да изпрати затворника при тракийския управител Флакин. Управителят го затворил в тъмница, но заради молбите на жена си, която също била християнка, не го подложил на никакви изтезания. Той разбрал, че няма да успее да склони мъжа да се отрече от Бог, затова го осъдил на смърт. Акакий бил посечен с меч през 303 година. Тялото му било погребано от християни.
КРОСС
Последвайте ни и в Телеграм