На 30 август 1984 г. в 17:29 ч. е взривена бомба в чакалнята на гара Пловдив. Взривното устройство е поставено в дъното на залата, при обществените телефони, до кошче за отпадъци. Убита е една жена, а 42-ма души се ранени. Разрушени са металният покрив и някои стени в гарата.След 36 минути, в 18:05 ч., е взривена нова бомба пред сградата на аерогара Варна. Взривното устройство е поставено в бетонен цветарник на паркинга. Ранени са две жени. Двата атентата са координирана терористична атака на "протурски" терористи в двата най-големи провинциални града в България. Планирани са така, че да съвпаднат с посещението на държавния глава Тодор Живков в тези градове.
Взривните устройства са еднотипни, изработени са от свързани шашки амонит 6 по около 200 грама всяка, детонирани с електрически взривател, захранван от плоска 4,5V батерия и часовников механизъм – будилник "Слава", поставени в консервна кутия (Варна) и буркан (Пловдив).
Следствието заключава, че организираната през пролетта на 1983 г. група се състои от 3-ма терористи с няколко помагачи. Твърди се, че това е единствената "протурска" терористична група, извършила системно атентати преди и след ескалацията на Възродителния процес. Първите им изяви са опожарени 750 декара гора при яз. Камчия и земеделски земи, неуспешен опит за саботаж на гара Карнобат с цел да доведе до тежка влакова катастрофа.
В периода 1984 – 1987 г., когато е в ход т.нар. Възродителния процес, в България има разкрити 42 нелегални "протурски" групи. Те са съставени от етнически турци, на част от които принадлежността към Държавна сигурност е официално установена. Някои от членовете на тези групи са осъдени за противодържавна дейност, планиране или извършване на тероризъм – атентати, саботажи и диверсии, контакти с турски задгранични функционери в България. Според следствието на Държавна сигурност, само една от тях, разкрита с делото за оперативна разработка "Мерзавците", извършва многобройни убийства с атентати. По тактиката си – две терористични атаки с по два едновременни атентата в различни точки на страната и вълна саботажи между тях, нейните актове могат да се определят като терористично настъпление.
През 1985 г. следва втора вълна от терористични нападения на. Първият взрив е на гара Буново. В 21:32 ч. на 9 март 1985 г. същата група протурски терористи взривяват вагона за майки с деца на бърз влак Бургас-София. Планирано е бомбата да причини максимални поражения, като избухне в тунела Гълъбец (дълъг 3200 метра), но влакът закъснява с 2 минути и поради това взривът се инициира на гарата. Загиват 7 души (2 деца, една жена и трима мъже), тежко ранени са 9 души (включително 2 деца).
Само след 30 минути, в 22 ч., в Сливен е взривенa бомба във фоайето на хотел Сливен – централният многоетажен хотел в града. Взривното устройство е скрито в гардероба на сладкарницата, известна като "Епруветката". Стените на гардероба намаляват ударната вълна. Ранените са 23 души. Разрушен е таванът на залата.
Следствието установява, че до 10 август 1987 г. са осигурени взривни вещества, часовников механизъм и всичко необходимо за трето поредно терористично нападение с цел в курорта Слънчев бряг. Планираната дата на атентата е 15 август, но терористите са разкрити и арестувани два дни по-рано и нападението е предотвратено.
Терористите по делото за оперативна разработка "Мерзавците" са разкрити от оглавяваното от ген. майор Сава Джендов "Шесто управление" на Държавна сигурност, направление "Т" /терор/. Следствието е ръководено пряко от майор Георги Сотиров. На 13 август 1987 г. са арестувани двама от терористите, а на 19 август същата година е задържан третият от групата. Задържан е и един техен помагач, осигурил отровата за изливане във вододайна зона на едно село, брат на единия терорист. Арестувани са също трима съпричастни към разследването.
През 1987 г. е арестуван и Ахмед Доган, който лежи в килия за осъдени на смърт. Дали е вярно, че това е свързано с разследванията по атентатите и той е осъден за атентата, както се твърди в някои сайтове, няма безспорни данни.
На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъдени на смърт. След няколко месеца присъдата е потвърдена от Държавния съвет на НРБ и те са екзекутирани. Помагачът им е осъден на 6 години затвоp, лежи 2 години, амнистиран е от президентската администрация в мандата на Желю Желев и е освободен през 1990 г., като получава 50 000 лева обезщетение от държавата. От осъдените за съпричастност един получава 2 години затвор, а двама – по една година лишаване от свобода.
Координиранaта терористичнa атакa с взривове на важни публични транспортни обекти едновременно в отдалечени едни от друг големи градове надхвърля обикновения атентат. Тактиката на терористично настъпление с последователни атаки е нетипична до този момент. Ударите са планирани като мощни "слепи" атентати, т.е. нямат конкретна мишена, а целят граждански жертви, максимални разрушения и психическо въздействие върху обществото.
Атентатите водят до ескалацията на кампанията за насилствена промяна на арабско-турските имена в периода от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г. – <br /> около 850 000 граждани са тежко репресирани при смяна на имената им. Установено е, че терористите са агенти-сътрудници на Държавна сигурност, a помагачът им – на милицията /МВР/. Следствено дело №72/ІV.1987 и оперативните дела "Мерзавци" и "Двуличник 87", както и личните досиета, работни дела на терористите-сътрудници в ДС, все още не са разсекретени. Единият от терористите е работел и за турските служби под псевдонимите Абдула, Дениз и Моряка. Друг също има връзки с тях, чрез разузнавача Кадир Сойлу от консулството на Турция в Бургас.<br /> <br /> Освободеният предсрочно помагач издига чешма, посветена на брат му и другите терористи, и поставя паметна плоча за тях с текст на турски език. Организационно този помагач израства до областен координатор за Бургас на ДПС, за чийто лидер е известно, че е доказан сътрудник поне на Държавна сигурност /има съмнения, че Доган сътрудничи на повече от едно разузнаване/. Плочата е премахната след 6 години по заповед на Бургаския окръжен прокурор Емил Христов, възстановена самоволно година по-късно, разбита е с кирки след 8 години от младежи и всичко е съборено, като теренът е подравнен по заповед на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) след решение на Върховния административен съд през 2009 г.<br /> <br /> През петте години на кампанията по преименуването на българските турци жертвите (убитите) са общо 32 души: една жена при атентата на гара Пловдив; 8 протестиращи (включително едно бебе) в периода на кампанията от 24 декември 1984 г. до 19 януари 1985 г.; 7 (включително 2 деца) при атентата на гара Буново; 3 разстреляни осъдени на смърт през ноември 1988 г.; 9 протестиращи и един войник в периода 19-27 май 1989 г. Към тях следва да се добавят и двамата взривени терористи и един впоследствие разстрелян заради отвличането на две деца. Припомняме: На 7 юли 1987 г. Дарин Христов /12 г./ и Николай Петков /15 г./ от Добрич са отвлечени с кола от трима "протурски терористи", за да ги ползват като жив щит в осигуряването на коридор за бягството им в Турция. Терористите са въоръжени с 12 осколочни бойни гранати, взривяват 3 от тях пред хотел "Интернационал" в Златни пясъци и раняват трима души – двама чужди летовници и един българин. Обградени от специалните части, те се оттеглят в осигурения им коридор към турската граница. При устроената в Странджа засада терористите взривяват колата, в която са те и взетите за заложници деца. Децата са ранени, едното – тежко и остава инвалид, двама терористи са убити от взрива, а третият е осъден на смърт и разстрелян.
По материали в интернет
БЛИЦ
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
