Навършват се 148 години от деня, в който Васил Левски увисна на бесилото край София и се превърна в легенда. Тези години бележат не смъртта, а безсмъртието на Апостола.
На 19 февруари коленичим отново пред паметника на Левски в центъра на София. Сякаш за българите по-големият празник е обесването, а не рождението на Дякона. Давани са различни обяснения за това. Дали е чувството за вина, че никой на времето не е успял да го спаси в пътя му към София, дали защото почитаме повече Възкресението, отколкото Рождеството, защото след смъртта си Левски възкръсна в народната памет. Един светец, напуснал църквата, революционер, проповядващ европейската идея за разбирателство с всички народи, борец за национална свобода, който не се опитва да ограничи свободата на другите, аскет и борец срещу корупцията, както сега е модерно да го наречем, без самият да е корумпиран.
През годините Левски е бил идеал на най-различни хора, понякога с противоположни политически възгледи. Братът на алпиниста Христо Проданов от Карлово на времето разказваше, че пред паметника на Левски там са идвали и бранници, и партизани – комунисти и всеки се е кълнял в паметта на Апостола. Самият Христо Проданов на времето тръгна и загина, след като покори Еверест, също с портрет на Левски в себе си.
Въпреки че и сега зад някои политици и държавници стои портретът на Левски, той е само декорация за техните доста спорни от демократична гледна точка решения и действия. И съвсем не сме още “чиста и свята република”, както искаше Левски, въпреки някои техни заявления. И отново имаме недостиг от свобода. Вече се отказахме от всенародната акция да се строи паметник на Левски, но пък все още не сме се отказали да оневиним поп Кръстьо за предателството, може би отново от гузна съвест.
Има много исторически и литературни мистификации и едната от тях е свързана със знаменитата строфа от стихотворението на Христо Ботев за Левски. Изследователят на творчеството на Ботев Илия Тодоров твърди, че автентичната строфа за бесилото в стихотворението “Дякон Васил Левски” не е “виси на него със страшна сила”, а “Със страшна сила зимата пее свойта зла песен”. Това е станало заради разместен куплет и пунктуация в по-късната редакция на стихотворението от Захари Стоянов и така тръгва като крилат израз, превърнал се в шаблон.
Едва ли можем да отсеем всичко привнесено в образа на Левски, а и въобще в нашата история и литература, но така или иначе Левски си остава най-великият българин. А за какво ни трябва – всеки може сам да си отговори, както казва проф. Генчев в тази далечна за нас 1987 година – но не за да казваме на децата – не чупи тази пейка, защото Левски не би я счупил. “Защото той е един национален капитал, който проникнат в историческата памет и в националното съзнание, създава национално самочувствие, създава възможности да видим кое е лошото и доброто, създава ни възможности като личности да се съизмерим, като народ да се съизмерим. Това е голямото измерение на Левски”, казва проф. Николай Генчев в един документален филм от 1987 година – “Левски и ние”.
Васил Левски е заловен на 27 декември 1872 г. при Къкринското ханче. И до днес не е доказано кой е предателят на Апостола. Часове след залавянето му турците не са знаели кого точно са задържали. Апостолът е отведен в София, където е изправен пред съд. Васил Левски изгражда защитата си на основите на правата на християните, според турския Хатихумаюн, за да не издаде някого и вътрешната революционна организация. Няколко пъти той заявявал, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а според историците, комисията, съдила Апостола, е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Апостолът увисва на бесилото на 18 февруари 1873 г., но традиционно датата се отбелязва на 19 – тогава той още не е навършил 36 години.
Тази година заради пандемията церемонията ще е различна – само с участието на гвардейци и без речи на политици, като целта е да няма струпване на много хора на едно място.
През целия ден пред паметника на Апостола в столицата от 10 до 20 часа ще има почетен караул от Националната гвардейска част.
В 17 ч. в храма „Света София“ ще бъде отслужена панихида в памет на йеродякон Игнатий – Васил Левски. Половин час по-късно камбаните на църквата и на катедралата „Свети Александър Невски“ ще бият по повод възпоменанието.
В 17,45 пред паметника на Васил Левски ще се проведе гвардейска церемония. Ще бъде запален жертвен огън и гвардейци ще поднесат цветя пред паметника от името на институциите без присъствието на техни представители. Заради противоепидемичните мерки ще бъде изпълнен само елемент от ритуала-възпоменание, който се провежда ежегодно на 19-и февруари.
Военнослужещи от Плевен, Шумен, Белене, Асеновград, Благоевград ще участват в ритуали по поднасяне на венци и цветя в памет на Апостола на свободата Васил Левски.
Във Варна представители на военноморските сили ще поднесат цветя на паметната плоча в кв. „Левски“ и Морската градина.
В Бургас почетен караул от Военно-морските сили ще участва в общоградското поклонение, а в Пловдив представителни подразделения ще участват във военния ритуал на паметника на Васил Левски на алеята на Бунарджика.
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
