Населението на България по предварителни данни е 6,5 млн. души, а в избирателните списъци има 6,7 млн. гласоподаватели. Как се получава този фокус и откъде е разминаването, пита „Телеграф“. Според изборния експерт и математик проф. Михаил Константинов разминаване няма. Българите според раздадените ЕГН-та са 8,3 милиона общо по света и у нас.
От тях изглежда само 6,5 милиона са на територията на страната. Това означава, че зад граница има 1,8 милиона български граждани, уточни той.
Първите данни за населението по пол, възраст, юридическо семейно положение и по населени места ще бъдат обявени на 3 октомври – ден след предсрочните парламентарни избори.
До края на октомври ще бъдат публикувани и социално-икономическите характеристики на населението на страната – степен на завършено образование и икономическа активност, поясняват от НСИ.
През ноември ще излязат данни за етно-културните характеристики – етническа принадлежност, майчин език, вероизповедание и религиозност, както и за миграцията – вътрешна миграция, имигранти и пътувания до работното място.
Оповестяването на резултатите точно след изборите, ако не нарочно, според много експерти е подозрително.
„Заради броя на населението обаче да се касират избори не е възможно“, коментира проф. Константинов. По негови сметки около 80% от всяко население са хора над 18 години, т.е. избиратели.
По тази формула българските избиратели са около 6,6-6,7 милиона.
„Толкова имена има в списъците, дето висят по стените. Обаче на територията на страната има само 5,2 милиона избиратели. Значи „фантомите“ са поне 6,6 – 5,2 = 1,4 милиона. До преди 10 години бяха „само“ 1 милион. Значи увеличили са се с 400 хиляди. Да ни е честито!“, каза проф. Константинов.
Малко над 6,6 млн. са всички български граждани, които имат избирателни права, независимо къде живеят по света, уточни преди дни Росица Матева, зам.-председател и говорител на ЦИК.
Броят им според нея може да не съвпада с този от преброяването, защото преброяването е по желание, а човек, който от 30 години живее в чужбина, не може да бъде изваден от списъците.
По принцип един човек се маха от списъците само когато в ГРАО пристигне копие от смъртния му акт или заповед за запрещение. Ако не пристигне, не се маха.
„Както казват англичаните, без труп няма убийство. Има обаче хора примерно на 120+ години, за които не са постъпили данни, че са починали. Имената на такива хора просто се потискат в списъците и не излизат на печат. Поне така беше по мое време“, уточни изборният експерт проф. Константинов.
Увеличават ли се или намаляват изборните фантоми спрямо вота, който упражнявахме миналата година – никой не може с точност да каже. Правим обаче опит да се ориентираме в числата.
„Ако за 10 години се увеличават с 400 хиляди, може да очаква, че за една година се увеличават с 40 хиляди“, казва проф. Константинов.
Мъртвите души в списъците за парламентарни и президентски избори не се различават. Фантомите обаче по дефиниция са само у нас.
В чужбина предварителните списъци са според заявките. Няма статистика къде фигурират повече фантоми – в избирателните списъци в градовете или в селата. Но това не е и от голямо значение.
В последните години само по около 2,4 милиона гласа произвеждат мандати у нас. При общо 6,6 милиона избиратели това прави 36%.
1 час бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
