100 години от смъртта на Патриарха на българската литература Иван Вазов се навършват днес. В Народния театър ще бъде връчена втората годишна награда за духовен принос на името на писателя, а преди обяд се състоя поклонение на гроба на твореца в градинката зад църквата „Св. София“. Беше отслужена панихида.
Признателна България сведе глава пред делото на Иван Вазов
С венци и цветя признателни българи отрупаха паметния камък пред гроба на Иван Вазов в София. Навръх 100-годишнината от смъртта на Патриарха на българската литература, който умира на 22 септември 1921 г., Националният литературен музей традиционно организира поклонение в негова памет.
В градинката зад църквата „Св. София“ се събраха десетки граждани, представители на държавни институции, дейци на науката и културата, както и родственици на Иван Вазов.
Вазови стихове изпълни актьорът Георги Златарев.
Снимка: БГНЕС
„Вазов е България и всичко българско, което ние сме съхранили от векове. Когато чета Вазов, аз се връщам 100-150 години назад и се чувствам негов съвременник. Моята българска кръв се връща още преди Освобождението, както и в следосвобожденска България. Той е автор и на Възраждането, и на модерната българска литература. Няма друг български писател, който приживе да е обявен официално за Народен поет“, отбеляза пред присъстващите Атанас Капралов, директор на литературния музей.
Поклонението в памет на Иван Вазов, 22 септември 2021 г., на гроба на твореца в София/Снимка: БГНЕС
„Вазов е слят с българското, неговото сърце е слято със сърцето на България. Смятам, че докато има България, той ще бъде жив. Той е необходим днес и утре. Ние сме малка страна и трябва да пази своята идентичност“, допълни Капралов.
Съхранява ли българският народ заветите на Вазов
„Българският народ го съхранява такъв, какъвто е, сигурен съм в това, защото имаше опити да бъде превеждан той, да бъде изкривяван неговия образ. Вазов и приживе е имал врагове. Има хора, които и днес се опитват да принизяват неговото творческо дело, но в крайна сметка срещат дружния отпор и на интелигенцията, и въобще на всички онези, които обичаме неговото творчество и знаем, че то е изключително ценно, защото Вазов е базов писател. За него България е над всичко“, коментира още директорът на Националния литературен музей.
Думи на почит за Патриарха на българската литература произнесе и съвременната българска писателка Здравка Евтимова. „Горещо Благодаря! Всеки в своето сърце издава указ, не само за това, че Иван Вазов е народен поет, Иван Вазов е България. Всички хора на духа, всеки българин, независимо къде го среща слънцето, винаги носи в сърцето си „Аз съм българче“, посочи тя.
Анна Николова, най-голямата внучка на най-малкия брат на Вазов – Борис Вазов, заяви:
„Съхраняването на Вазов мисля, че е именно в едно спокойно и с доверие приближаване към това, което той е написал, защото кризата за мен вътре в българина, е липсата на доверие, тоест на вяра, надежда и любов“.
По повод 100-годишнината от смъртта на поета в къща музей „Иван Вазов“ – София е подредена временна специална изложба, която вече предизвика силен интерес у посетителите.
Сред поредицата от инициативи, свързани с годишнината от смъртта на Вазов, ще бъде официалното връчване на годишната награда на името на писателя, учредена от Народния театър и фондация „Основа-та“. Водещ на церемонията, която започва вечер от 20 часа, ще е актьорът Дарин Ангелов.
След това зрителите ще видят откъс от премиерния спектакъл на режисьора Диана Добрева „Народът на Вазов“ от Александър Секулов с участието на Владимир Пенев, Валентин Ганев, Валери Йорданов, Жорета Николова, Биляна Петринска, Параскева Джукелова.
В ролята на Вазов влиза Юлиан Вергов.
Самият спектакъл ще има премиера на 7 и 8 октомври на Голямата сцена. А тази вечер в рамките на церемонията по връчването на годишната награда ще има и концерт със специално участие на Симфоничния оркестър на Държавна опера-Пловдив с диригент Максим Ешкенази и солист Светлин Русев – цигулка.
Архив БНРМОИТЕ ПЕСНИ
И аз на своя ред ще си замина,
трева и мен ще расне над прахът.
Един ще жали, друг ще ме проклина,
но мойте песни все ще се четат.
И много имена и лесна слава
годините без жал ще изметат
ил ще покрие плесен на забрава,
но мойте песни все ще се четат.
В тях зов се чуй за правда, за свобода,
любов и благи чувства ги красят
и светлий лик на нашата природа,
та мойте песни все ще се четат.
В тях вее на Балкана лъхът здрави
и тайните хармоний му звучат,
и гръмът на народните ни слави,
та мойте песни все ще се четат.
Във тях душата ми изля се цяла
с най-скъпите си бисери, цветя,
в тях всичко светло, ценно си е дала,
във тях живей, звънти и тръпне тя.
Не ме смущава див вой от омрази,
не стряска ме на завистта гневът –
спокойно гледам в бъдещето ази:
там мойте песни все ще се четат.
Те жив са отклик на духа народни,
а той не мре, и дор сърца туптят
от скръб и радост в наший край свободни,
и мойте песни все ще се четат.
БНР
Последвайте ни и в Телеграм
