Неприложими условия, дискриминация и бавна реакция, негодуват фирмите срещу идеите на правителството
Никой не харесва мерките на правителството за подкрепа на бизнеса и гражданите, пострадали от нашествието на коронавируса.
Лавина от критики отприщи оповестеният вчера пакет от идеи на стойност 4.5 млрд. лв. Като се изключи удълженият до 30 юни срок за плащане на данък печалба, на практика в пакета има само две мерки, насочени директно към фирмите – субсидирането с 60% на заплатите на работниците и гаранциите на Българската банка за развитие пред търговските банки за кредитите на затруднените фирми.
Схемата с 60-процентната субсидия вече бе силно критикувана от работодателските организации заради това, че изключва редица бизнеси – като цялата промишленост, която понася големи загуби заради забавени доставки на суровини и компоненти и превоз на готова продукция за износ.
Недоволни са обаче и секторите, които ще получат тази помощ – търговци на дребно, хотелиери, ресторантьори, туристически агенции.
„Искаме безусловно изплащане на 60% от трудовото възнаграждение на всеки един зает, без обвързване с каквито и да било ангажименти от страна на работодателя – нито финансови, нито административни“, заяви Емил Коларов, председател на Сдружението на заведенията. От сдружението предлагат тези 60% да се преведат по сметки на работниците аналогично на изплащането на болничните листове.
„Съмнявам се някой от колегите да може да си позволи при затворено заведение да доплаща останалите 40% от възнагражденията на работниците плюс осигуровката им, която е върху 100% от заплатата. Такава мярка е единствено в защита на персонала, но не и на бизнеса. Само заведения, които имат кухни и се опитват в момента да работят храна за вкъщи, може да си позволят да задържат персонал при тези условия, казва Коларов.
Собствениците на заведенията негодуват, че спасителните мерки са се забавили прекалено много във времето. „Хората имат нужда от пари сега, защото не работим от 13 март. Персоналът е в платен или непратен отпуск, но на много места вече е съкратен“, казва Коларов. Според него много важно е още отсега да се мисли как ще се развива икономиката след карантината. „Настояваме да се въведе диференцирана ставка за храните, което ще се отрази и за нашия бизнес. Това ще бъде глътка въздух след кризата“, казва Коларов.
„Не разбирам как ще борим кризата с кредити, които трябва да се връщат. Защото на бизнеса му се предлага точно това – да вземе допълнително заеми“, коментира другата спасителна мярка Ричард Алибегов от Асоциацията на ресторантьорите. На практика наливането на 500 млн. лв. в Българската банка за развитие има за цел да се осигурят гаранции пред търговските банки за по-лесно рефинансиране на закъсалите фирми, които не могат да си плащат вече теглените кредити.
И в туристическия бранш не са доволни от мерките. Условията за ползване на 60% субсидия за заплатите, правят мярката неприложима, казва Даниела Стоева, управител на Тандем Травел и председател на Асоциация на българските туроператори и туристически агенции. Не е ясно и при какви условия и критерии ще се осигури финансиране през Българсата банка за развитие и доколко търговските банки ще имат готовност да се участват, смята тя.
„Туристическият бранш настоявахме да има отлагане на плащането на ДДС. Специално за нашия сектор не е прав финансовият министър Владислав Горанов, като казва че това е косвен данък, който потребителят – крайният клиент, вече е платил. При нас облагането на ДДС става на маржова схема, т.е. не се начислява отделно“, посочва Стоева.
И казва, че секторът е очаква мерките да бъдат в по-дългосрочен план. „Защото ако едно магазинче отвори след като свърши извънредното положение и бизнесът му може да се възстанови за няколко седмици, то в туризма нещата не може да станат в краткосрочен план – ние сме зависими от авикомпаниите, от психологията на туриста… Така че една мярка от порядъка на месец, дори три месеца, не е целесъобразна. Туризмът, за да си поеме глътка въздух, има нужда от подпомагане поне 9 месеца“ казва Стоева.
За индустрията пък най-значимата помощ от държавата е да осигури транспортните връзки в чужина. „Дори и никаква друга подкреда да не получим от държавата, само да подсигури безпромлемното предвиждане на стоките навън, е огромна крачка. Тя обаче никак не се случва. Но тук проблемът е на ниво ЕС“, коментира Румен Радев, зам.-председател на АИКБ. Работодателската огранизация силно разкритикува орязаната възможност повече сектори и фирми да се възползват от субсидирана заетост. Критики има и към условията за ползването на тази субсидия. „Сметките показват, че като се прибавят осигуровките държавата ще подпомогне фирмите само с една трета, а останалите две трети брутното възнаграждение трябва да се дадат от работодателя“, казва Радев.
„В машиностроенето например по данни на НСИ средната основна заплата е 1165 лв. За работник с 10-годишен стаж плащанията на работодателя достигат до 1392 лв., а чистата сума след приспадане на осигуровки и 10% данък, която ще получи работникът е 904 лв. Т.е. държавата взима 487 лв. от брутната заплата. Като обещава да покрие 60% от брутното възнаграждение, звучи много – 700 лв. при този пример. Но като приспаднем тези 487 лв., се получава, че държавата реално помага с 212 лв. Така накрая излиза, че работникът ще си вземе пак същите 904 лв., без да е полагал труд, но държавата ще подсигури само 23% от тях, а останалите 77% са от фирмата. За да има поне изравняване на тежестта – държавата трябва да каже, че покрива 80% от брутната заплата. Това показва простата математика“, казва Радев.
„Селскостопанският сектор също се нуждае от предложената мярка 60 на 40 и ако това се направи, тогава бихме могли да предложим на работниците по-високо заплащане и да привлечем работна ръка. Например много български работници в чужбина се завърнаха в страната“, коментира Мариана Милтенова, председател на Националното сдружение на градинарите – пред БНР. Според нея изключването на сектори от мерките за подпомагане е дискриминация. „Не знаем обаче дали може да се включим в обхвата на тази мярка заради поставеното условие да няма освобождаване на назначени работници. При нас в по-голямата си част хората работят сезонно, не са целогодишно заети, защото няма как да плащаш на 300 души целогодишно възнаграждение“, казва тя.
Според Милтенова е важно да се подпомогне селското ни стопанство, защото то е ориентирано към вътрешния пазар, голяма част от продукцията се реализира на Черноморието и в туристическите курорти иако няма туризъм, реализацията на продукти ще намалее.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
