Петромир Генчев е на 34 години от Враца, работи като патрулен полицай в местното районно управление на полицията от десетина години. През 2021 г. регистрира в Агенцията по вписванията синдикат, който бързо бе определен като организация на гейовете в полицията. Врачанския полицай е женен, има две малки деца, а в един сайт бе определен като бисексуален.
„Кой каквото прави в свободното си време от служба и в личния си живот, си е негова лична работа и това не бива да интересува никого, категоричен е Генчев пред „24 часа“. – Синдикатът ни не е само за хора с различна сексуална организация, а за всички, които се чувстват дискриминирани по какъвто и да е повод или белег.“
Организацията е регистрирана като Синдикат на служителите от МВР за равенство и интеграция. И всеки който се чувства дискриминиран по някакъв белег – етнос, вероизповедание, сексуална организация или друго нещо, може да потърси нашата правна помощ, дори да не е член на синдиката, пояснява патрулния полицаи.
„Дори да имат такива проблеми колегите от нашата система не смеят да се оплачат, дори когато им предлагаме защита и качествена правна помощ, споделя Генчев. – В синдиката нямаме прависти, но при нужда и ако има жалба, наемаме адвокат да помогне в защитата. Имаме на разположение добри адвокати, които се занимават с дела, свързани с дискриминацията.
Не малко колеги на Генчев от Враца смятат, че той има користни подбуди и е регистрирал този синдикат, защото като негов председател той е защитен от уволнение. Нито един от тях обаче не пожела да бъде цитиран и да сподели публично мнението си, прикривайки се удобно зад служебното си положение и препращайки ни към пресцентъра на МВР.
Отказа да коментира новия профсъюз и командирът на отделението на синдикалния полицай Цветелин Петров като заяви, че изобщо не го интересува с какво се занимава в извънработно време Генчев , който за него е добър и отговорен полицай, а за всичко останало да питаме „големите началници“ в МВР. Самият Петромир споделя, че много пъти е чувал това обвинение и след регистрацията на синдиката колеги са го питали колко пари са му дали, за да „направиш това нещо, или кое НПО стои зад него.
„Нямам разрешение от колегите си да споменавам имената им и работното им място, но от тях знам за много случаи в районните управления във Врачанско за тормоз срещу тях заради това, че са роми или мюсюлмани или има подозрение за тяхната сексуална ориентация. На някои помогнахме да защитят правата си, но повечето се страхуват да не си навлекат повече бели, ако се оплачат и настояват за равенство на работното място.“
При регистрирането си синдикатът за равенство и интеграция имал десетина членове, но сега в него са останали половината, все от врачанското полицейско управление. Другите се разтревожили и притеснили след като много медии обявиха, че синдикатът е само за служители в полицията с различна от общоприетата сексуална ориентация и напуснали.
Единствената жена в тази група се отказала от синдикалното си членство, защото била подложена на такъв натиск и тормоз от страна на колегите, че за малко не напуснала изобщо работата си в МВР. Останалите петима обаче се определят като хетеросексуални, но чувстващи се застрашени по някакъв начин на работното си място и готови да защитят своите права и тези на колегите си.
Петромир Генчев настоява, че това ядро не се бори за непременно разрастване на членската маса, не се събира и членски внос. Но пък от доста време се опитва да се добере за среща с някой от често сменящите си министри на вътрешните работи или който и да е шеф от системата, за да представи официално синдиката и така да го легитимира. Надява се, че тогава негови колеги и от страна, с които е разговарял по време на различни полицейски семинари и обучения, да се присъединят към синдиката.
„Вярно е, че полицаите вече имат седем различни синдиката, но тяхната професионална дейност е основно социална, борят се за по-добро заплащане, за съвременно регулиране на условията за труд , казва Генчев. Колегите там си вършат много добре работата и ние ги подкрепяме, защото сме в същия кюп, дето се казва. Но ние имаме друга специфична ниша и аз съм убеден, че от синдикатът ни има голяма нужда, нищо, че това още не се усеща.“
Но има много полицаи, които обаче объркват нещата и се чувстват пренебрегнати, ако не има се окаже търсеното от тях съдействие. „Налагало ми е се много пъти да обяснява какво точно предвижда Закона за защита от дискриминация. Това, че някой колега се държи зле с тебе, защото по някаква причина не те харесва например, не е дискриминация“, обяснява Генчев.
Затова полицаят синдикалист търси всевъзможни начини да стигне до ръководството на МВР. Споделя, че основно ще пледира за въвеждането на добрите европейски практики в полицейската работа и съдействие за промяна в Наказателния кодекс. Защото в него липсвало например престъплението от омраза, подбудена от хомофобия. Затова много колеги не знаят как да реагират в такива случаи и ги определят като хулиганство, но това не изяснявало изобщо нещата.
„Такива престъпления са с по-висока обществена опасност и затова наказанията трябва да са по-големи. Много от жертвите на подобни престъпления от омраза към различния не смеят да се оплачат в полицията, защото не виждат смисъл да го правят, при положение, че законът не може да ги защити.“
Генчев споделя, че стремежът му към представяне на проблемите на дискриминираните пред обществото и пред ръководството на МВР е изобщо да се започне дебат. А щом има дебат, накрая ще се стигне и до решение на тази проблеми, изразява оптимизма си той.
Източник: Криминално
Последвайте ни и в Телеграм
