На днешния ден преди 159 години в Свищов се ражда един от най-значимите български писатели и общественици Алеко Константинов.
“Че съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие.“
Из фейлетона “Страст”
Известен с прозвището си Щастливеца, Алеко Константинов е автор на пътеписа „До Чикаго и назад” (1894), на цикъла „Разни хора – разни идеали”, както и на книгата „Бай Ганьо. Невероятни разкази за един съвременен българин” (1895), в която създава най-известния сатиричен образ в българската литература. В своите произведения, писателят описва следосвобожденската действителност в България, като не спестява изобличаването на недостъците на обществото.
В последните години от живота си, Алеко Константинов написва своите 40 фейлетона, в които основни теми са потъпкването на изборните права на българите, моралът и поведението на министри, депутати, на монарха, наболели обществени проблеми.
Неговият баща е видният български търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови.
Алеко започва образованието си като частен ученик на Емануил Васкидович и Янко Мустаков, след което продължава като редовен ученик в Свищовското училище и в прочутата Априловска гимназия в Габрово (1874–1877). С избухването на Руско-турската война (1877 – 1878) прекъсва учението си. След Освобождението заминава за град Николаев, Русия, където учи до 1881 година. В Одеса завършва право, след което се завръща в Родината.
Установява се в София и започва да работи последователно като съдия (1885–1886), прокурор в Софийския окръжен съд (1886), помощник-прокурор (1886–1888) и съдия (1890–1892) в Софийския апелативен съд.
В Юридическия факултет на Софийския университет младият юрист и писател защитава хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896).
Уволняван е два пъти по политически причини. До края на живота си работи като адвокат на свободна практика в столицата.
Известно е, че по време на адвокатската си практика неведнъж защитава българи, които не могат да си позволят хонорарите на известни софийски адвокати.
Алеко Константинов посещава различни страни, в които търси добрия пример, за да го приложи у дома. Пътува до Париж (1889), Прага (1891) и Чикаго (1893).
Алеко Константинов е изявен общественик. Член е на Върховния македонски комитет, на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет.
Алеко Константинов е основател на организираното туристическо движение в България с изкачването на Черни връх на 27 август 1894 година. Създава Първото туристическо дружество в България – Клуб на българските туристи. (В периода 1924 – 1932 г. е построена и първата хижа на Витоша – “Алеко”, в местността Масловица, в подножието на връх Малък Резен, собственост на българското туристическо дружество „Алеко Константинов“.)
От емблематичните му произведения – разказът „Пази Боже сляпо да прогледа“ и фейлетоните „Разни хора, разни идеали“, „Страст“ и „Честита Нова година!“, произлиза прозвището му Щастливеца, с които всички българи продължават да го наричат и днес.
Но Щастливеца е убит на 23 май 1897 г., едва на 34 години, при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец Михаил Такев, край село Радилово, Област Пазарджик. Наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на писателя и го раняват смъртоносно.
Така завършва пътя си един от най-талантливите и изявени български писатели и общественици, юрист, любител на природата и изкуството, бохем и пътешественик Алеко Константинов (1863 – 1897) .
Името му носят различни географски обекти, включително нос Алеко на остров Ливингстън в Антарктида, където се намира Българската полярна база “Св. Климент Охридски”.
- nationalgeographic.bg
Последвайте ни и в Телеграм
