Температурите у нас още ще се повишават, сухият и горещ период започна и в петък той ще продължи вече над пет дни. По климатичните характеристики, след петия ден на топлото време, това вече се нарича гореща вълна и тогава ние, метеоролозите, повишаваме степента за опасните метеорологични явления.
За петък, 12 юли, от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) обявихме оранжев предупредителен код за високи температури в цялата страна, защото това вече е пети ден, в който у нас има температури над климатичните норми – над 35 градуса по Целзий.
Това каза в интервю за БТА главен асистент доктор Анастасия Стойчева, директор на департамента „Прогнози и информационно обслужване“ в НИМХ, свързано с горещото време и с високите температури в България.
Жълт код се издава, когато температурите са над 35 до 39 градуса, а когато са между 39 и 42 градуса предупредителният код е оранжев, обясни Анастасия Стойчева.
Тя уточни обаче, че когато има продължителен период с високи температури, на всеки пети ден се повишава степента на издаваните предупреждения за опасно високи температури. По тази причина от утре, 12 юли, вече издадохме оранжев код за цялата страна, добави директорът на департамента „Прогнози и информационно обслужване“ в НИМХ.
„Ако днес температурите са между 34 и 39 градуса, утре също температурите ще са такива, но от тази събота температурите се очаква да надвишат 40 градуса в повече райони на страната. Това се отнася също за неделя и за понеделник, а и до средата на следващата седмица. Това означава, че в тези дни се очаква температурите да надвишат 40 градуса – до сряда, четвъртък, през следващата седмица“, каза Анастасия Стойчева.
Тя уточни, че през този период се очаква максималните температури да достигнат от 37 до 42 градуса. Най-високите температури се очаква да са в сряда и в четвъртък през следващата седмица, а преди това – в началото на седмицата, в понеделник и вторник, температурите ще достигнат от 36 до 41 градуса, съобщи Стойчева.
Когато става дума за високи температури, с интервал от пет градуса, най-ниската стойност от тези максимални температури по принцип е в София, в районите с надморска височина от 500-600 метра, а най-високите температури са в равнинната част от страната. Това се отнася за районите на Русе, Пловдив, Пазарджик, Ямбол, по долното течение на река Струма, в Петрич и Сандански, където са най-високите температури, обясни метеорологът.
По нашето крайбрежие на Черно море температурите ще са по-ниски – няма да са над 35 градуса, но предупредителният код също е висок, защото там има по-висока влажност и тя също трудно се понася от човешкия организъм, когато е придружена с горещо време. Там е по-прохладно заради морския бриз, обясни Анастасия Стойчева.
Червен предупредителен код се издава за температури над 43 градуса, каза директорът на департамента „Прогнози и информационно обслужване“ в НИМХ.
На въпрос в тези дни, които предстоят у нас с високи температури, очаква ли се да има и червен код, Анастасия Стойчева отговори, че „би могло, в края на периода, да стигнем и до червен код“.
До края на месеца, по-голяма част от периодите ще са с температури над климатичните норми и времето ще е предимно сухо, прогнозира метеорологът.
На какво се дължи горещото време у нас и по-хладното в Западна Европа?
Горещото време е в резултат на област от високо налягане от югозапад над нашата страна, или на баричен и термичен гребен от югозапад, при който се пренася топъл въздух, обясни Анастасия Стойчева.
Тя отбеляза, че в Западна Европа времето е хладно и има област на ниско налягане, или има влияние на дълбок атлантически циклон. В северозападната част на Европа има по-хладна въздушна маса и по тази причина в много райони на британските острови и около Северно море, и в една част от Скандинавския полуостров, температурите са по-ниски, каза Стойчева.
„Но почти в цяла Южна Европа, в голямата част от Пиренейския и от Апенинския полуостров, или Средиземноморието, е под влиянието на тази гореща и суха въздушна маса, идваща от северните райони на Африка. Това е точно баричен и термичен гребен, който достига и обхваща, и Балканите. Температурите ще продължават да се повишават и в следващите дни, и те ще са по-високи в централното Средиземноморие, в районите на Корсика и Сардиния“, обясни синоптикът.
Най-високата температура у нас е измерена на 5 юли 1916 г. в Садово – 45,2 градуса
През юли са най-високите температури, които са измервани в България, а не през август, каза Анастасия Стойчева. Тя отбеляза, че през август денят намалява като продължителност, а последните три дни на юли у нас са наречени горещници и те по принцип са най-топлите дни през годината.
„През юли е регистриран и абсолютният екстремум за нашата страна в Садово, Пловдивско, на 5 юли 1916 г. Тогава там са измерени 45,2 градуса. Уредите за измерване на температурата са били точни, защото са били с живак, а той е химичен елемент, при който няма голяма грешка при измерванията. Сега уредите са нови, защото живакът е опасен и вреден, но бихме могли да разчитаме на измерванията от 1916 г.“, заяви Стойчева.
Тя съобщи, че най-ниската температура в България през юли е измерена – през 1933 г., на 7 юли в Трън – минус 0,8 градуса.
Източник: 1 час бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
