Колкото повече наближават парламентарните избори на 4 април, толкова повече проблеми и въпроси изскачат, а решаването им се оказва трудно осъществима задача. Една от основните трудности е дали изобщо ще се намерят желаещи да участват в т. нар. мобилни секции, които трябва да ходят по домовете на поставените под карантина от коранавируса, за да упражнят правото си на глас. Според представители на Централната избирателна комисия (ЦИК) към момента е много сложно с набирането на членове за стандартните секционни избирателни комисии (СИК), които партиите излъчват. Те пък също изпитвали затруднения с привличането на хора, коментираха пред „Сега“ от предизборните щабове на основните формации. Заради това и преди около месец бе свалено изискването за минимум членове в СИК – от петима на трима.
„Много ще е сложно с поставените под карантина. Партиите трябва да номинират още членове на мобилните секционни комисии, а общините да осигурят транспорт“, призна пред „Сега“ говорителят на ЦИК Таня Цанева. Тя обясни, че карантинираните не само трябва да подадат заявление за гласуване вкъщи, но и че искат да бъдат посетени с подвижната урна. Цанева подчерта, че онези, които не подадат до 31 март (крайният срок) заявления за гласуване, изобщо ще бъдат отрязани от вот. Тя не се ангажира да предвиди колко мобилни секции за поставените под карантина ще бъдат сформирани.
На практика подобен вот се оказва доста сложен и непредвидим, тъй като никой не знае към края на март колко души ще са у дома под карантина заради коронавируса, но вероятно ще са няколко хиляди. А за около 12 часа, колкото продължава изборният ден, членовете на мобилните екипи ще трябва да обиколят карантинираните.
Отделно е проблемът с организирането на гласуването на болните от ковид в здравните заведения, които постоянно се увеличават.
ВИСОКА ТЕМПЕРАТУРА
Съществен проблем за попълването на комисиите може да се окаже и изискването за измерването на телесната температура на членовете им в началото на изборния ден. Това ще става с безконтактен термометър, а ако той отчете над над 37,0°C, то секцията остава с по-малко членове и ще се наложи спешно да се търси нов. Няма да бъдат допускани и лица, които проявят симптоми на кашлица, хрема и затруднено дишане.
Наблюдатели, кандидати, застъпници на кандидатски листи, упълномощени представители на партии, коалиции и инициативни комитети, представители на средствата за масова информация и друг персонал, въвлечен в изборите, извън посочените лица, като служители на общинска администрация, охрана и др. с прояви на остри респираторни болести или с повишена телесна температура трябва да присъстват в избирателните секции, се казва още в указанията на здравното министерство до ЦИК.
НАД 40 ЧАСА ЧАКАНЕ
За друг съществен проблем и хаос, породен от него, алармираха представители на изборната администрация. Става въпрос за протокола с резултатите, който е различен за тези избори. Шефът на „Информационно обслужване“ проф. Михаил Константинов определи сложния протокол „като бедствие, което сами сме си причинили“.
„Той е структуриран в хоризонтални редове. Това ще доведе до много голям брой цифри, които ще отчетат комисиите. Гласовете са разпределени на 9 реда. Сигнатурите са обратни. Така разбирането и осмислянето става много трудно“, коментира пък Полина Витанова, секретар на 23 РИК в София.
Тя обясни още, че СИК първо трябва да извади бюлетините от кутията и да впише резултатите в протокола от гласуването с хартиена бюлетина. След това данните от машинното гласуване и тези от хартиеното ще се нанесат на едно място. Данните трябва да се сборуват. Има обаче много контроли, които трябва да съвпадат, обясни Витанова пред Нова тв.
Според нея всички тези стъпки ще отнемат на представителите на комисиите минимум час и половина. Впоследствие пък на членовете на комисиите ще им се наложи да чакат над 40 часа, за да си предадат протоколите.
По думите й те са предложили проект за опростяване на изборните книжа, но той бил отхвърлен от ЦИК.
За предстоящи неразбории с протокола сигнализира и Мария Георгиева от 24 РИК в столицата. „Всички наши СИК ще се сблъскат с т. нар. хартиено-машинен протокол, който за различните райони ще бъде с различна дължина, но горе-долу около 20 страници“, обясни тя пред БНТ.
„Нашият опит от предишни избори, в които сме участвали, показва, че този тип протокол е труден и се допускат много грешки, приблизително 8 от 10 секционни избирателни комисии правят грешки в този протокол„, каза Георгиева.
Друго голямо притеснение и на двете представителки на изборната администрация е, че членовете на СИК няма да са добре обучени за гласуването с машините.
СЕГА
Последвайте ни и в Телеграм
