„Промените в изборното законодателство не решават проблемите в изборния процес, които би трябвало да са обект на внимание от страна на депутатите. Някои от текстовете създават предпоставки за още по-голям хаос и недоверие“.
Това заяви в интервю за БГНЕС социологът и бивш говорител на ЦИК Цветозар Томов. Повод за коментара му е ветото на президента Румен Радев, с което държавния глава върна за ново обсъждане някои от последните промени в Изборния кодекс.
„Главният проблем е това, че ако хората нямат доверие в честността на изборите, по същество това отнема легитимността на избора. Ще бъдем изправени пред много тежък проблем през следващите парламентарни избори, ако това вето бъде преодоляно и законодателите не направят други промени“, смята експертът.
Според него най-уязвимият текст е този, позволяващ смесено гласуване в секциите с над 300 избиратели, където всеки сам ще избира дали даде своя вот на машина или с традиционната хартиена бюлетина. „По същество това ще затрудни още повече работата на секционните комисии, а няма да реши проблемите, заради които ние се опитваме да въведем машинно гласуване повече от едно десетилетие. Двата главни проблема са да елиминираме субективния фактор при броенето на бюлетините, а от друго страна да се справим с проблема с недействителните гласове. Така, както се предлагат промените, нито едното ще бъде постигнато, нито другото. Напротив, комисията ще трябва да обработва ръчно два протокола, а в един общ протокол да сумират резултатите“, уточни Томов. Той припомни също, че това вече е правено на европейските избори през 2019 г. и е довело до груби грешки в над 1000 секции, където не е бил отчетен машинния преференциален вот.
Като необоснована промяна Цветозар Томов определя и попадналия текст в преходните разпоредби на кодекса, позволяващ падане на забраната за провеждане на референдум по тема, свързана с компетенциите единствено на Велико Народно събрание. „Това е просто нелепо. Съществуващото в момента ограничение е разумно с оглед на това, че въпроси като държавното устройство, територията на страната и границите изискват особен тип експертиза и не могат да бъдат предрешени на референдум“, коментира още социологът.
„Третият пункт, по който е основателно ветото, е по отношение на прехвърлянето върху ЦИК на всички ангажименти за осигуряването на устройствата за машинно гласуване. Това става една година след като беше приета последната промяна, от 2 август 2019 г., предвиждаща на предстоящите парламентарни избори да се произведе само машинно гласуване, като отговорност носеше Министерски съвет. След като нищо не беше направено в продължение на една година, сега топката се прехвърля на ЦИК в ситуация на липса на достатъчно време, за да реши комисията този проблем“, допълни още Цветозар Томов.
Той е категоричен, че всички законодателни действия подсказват едно – може и изобщо да няма машинно гласуване на предстоящите парламентарни избори, без значение дали те са предсрочни или редовни. На въпрос дали със своите решения управляващите бягат от отговорност за провеждането на машинния вот, Томов отговори: „Така изглежда, аз не мога да намеря друго обяснение“.
Експертът изрази несъгласие и с това, че изборното законодателство „се префасонирана всеки път в навечерието на избори“, което определи като „порочна практика“, водеща до „тежко недоверие от страна на гражданите“. Експертът препоръча още законодателят да обърне внимание на липсата на изборен регистър, който ще предотврати бъдещи злоупотреби, както и да гарантира по-добре избирателните права на българите в чужбина.
„Най-после да се обсъди въпроса за въвеждането на дистанционно гласуване. Ако електронното дистанционно гласуване не може да се въведе просто така, защото е съпроводено с рискове, главно свързано с опазването на тайната на вота, то дистанционното гласуване по пощата е напълно възможно. Технология, по която у нас не се прави нищо. В цял свят хората, които не могат да гласуват в избирателни секции, гласуват по пощата“, категоричен е Цветозар Томов/КРОСС/
Последвайте ни и в Телеграм
