България я очаква напрежение и за жалост аз не съм оптимист. В такава ситуация с изключително голяма динамика в геополитическите процеси е необходима изключително силна дипломация, изключително добра външна политика.
Това казва Цветлин Йовчев, бивш заместник-министър председател, бивш министър на вътрешните работи, бивш председател на ДАНС, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
Той прогнозира, че „вероятно ще имаме нестабилна политическа конфигурация в парламента, която няма да излъчи правителство със силна политическа подкрепа, което да може да направи реформи и да осъществи лидерство в управлението на кризата. И това ще бъде най-сериозният риск. Вторият риск е, че липсата на ясна политическа подкрепа ще доведе до половинчати решения и по отношение на външнополитическия курс на страната и позициите, които тя заема. Това нещо може да породи рискове от неспособността да се възползваме от възможностите, които ни се предоставят, а в този момент, ако не използваме дадена възможност, то това нещо води до съществена загуба на способности за бъдеще.
Бившияш шеф на ДАНС предупреждава да бъдем особено внимателни с инициативата „Три морета“, чиято „цел е насочена към създаване на зона, политико-икономическа, която да се противопостави на руското и на китайското влияние в региона“.
Ето цялото интервю с Цветлин Йовчев:
Водещ: Зачестяващи враждебни коментари на руския външен министър към Европейския съюз – два в рамките на 3 дни. Поредни обвинения на турския президент към САЩ за подкрепа на терористите от ПКК и стъпки към затопляне на отношенията с Европейски съюз. Чупливо равновесие между Анкара и Москва. Повече неизвестни, отколкото известни в отношенията Вашингтон – Брюксел. Какво е мястото на България при отсъствие на баланс между САЩ, Европейския съюз и Русия, САЩ и Турция, Русия и Турция? Кои геополитически процеси в близко бъдеще ще окажат влияние върху българската национална сигурност? Поканих за анализ Цветлин Йовчев, бивш заместник-министър председател, министър на вътрешните работи, председател на ДАНС. Г-н Йовчев, къде се намираме в многопосочната геополитическа геометрия?
Цветлин Йовчев: Аз мисля, че вие много точно очертахте, че ситуацията е изключително неясна, с много неизвестни в момента и това определено ще даде нестабилност през следващите месеци. Като че ли очакванията на всички в момента са към новоизбраната администрация на САЩ, новоизбрания президент и очакванията за това каква ще бъде американската външна политика. Към момента по-скоро ориентация за това можем да получим само от първите анонси, първите изявления и от там като че ли очакваме някои от процесите да се запазят, а други да имат доста сериозна промяна в своята посока и динамика.
Като цяло отношенията – нека да започнем може би по реда, по който и вие анонсирахте: отношенията с Турция. Доста хладна отначало беше реакцията на новоизбраната администрация към Турция. Там има няколко сериозни проблема, които способстват за това. Това е не само закупуването на С-400, руската оръжейна противовъздушна система, това са и проблеми с правата на човека в Турция, обтегнатите отношения с Гърция и, разбира се, може би някои нюанси, които са в Близкия изток и в Кавказ. Но трябва да отбележим, че както американската администрация има прагматичен подход и има общи интереси с Турция, така и Турция също води прагматична външна политика и е рано още да правим оттук нататък трайни оценки за това, какво можем да очакваме от тези отношения.
Разбира се, друг важен аспект е отношенията на Турция с Русия. Това е нещо, което в голяма степен може да рефлектира върху България. И тук като че ли към момента първоначално анонсът на новоизбрания президент беше доста остър спрямо Русия, като във фокуса бяха поставени човешките права, както също знаем и какво е отношението към руските енергийни проекти на новата администрация. Но и тук трябва да кажем, че се наблюдават двупосочни сигнали, защото от друга страна пък имаше договорка за продължаване на инициативите за разоръжаване.
И на трето място може би като цяло стоят отношенията САЩ – Европа и САЩ – Близкия изток. Ако говорим за САЩ – Европа, трябва да кажем, че първоначално очакванията са много позитивни и на западноевропейските страни и малко по-резервирани на централно- и източноевропейските държави, тъй като те предполагат, че ще се запази политиката, която водеше правителството на Барак Обама. От тази гледна точка, също трябва да се изчака, за да се види какви ще бъдат анонсите по-нататък. По отношение на Близкия изток определено ще има промяна, най-вече по отношение на Иракската ядрена промяна, а може би и не в такава голяма степен, като не толкова твърдо Израел може да разчита на подкрепа на САЩ за действията си в Близкия изток. Като че ли това са важните процеси, които ще дефинират до голяма степен средата за сигурност в близките години, която ще окаже влияние и върху българската национална сигурност.
Водещ: Г-н Йовчев, има ли сваляне на маските или продължават геополитическите менуети: стъпка напред, стъпка назад, стъпка напред, стъпка назад?
Цветлин Йовчев: Определено продължават. И за жалост, в тази доста динамична геополитическа обстановка, в доста сериозната плетеница от интереси очаква ни сблъсък на интереси и конфликти – ние не можем и да очакваме друго. Не може да очакваме стабилност, не може да очакваме това, което беше при блоковото разделение преди 30 години, което макар да водеше до остро противопоставяне, до рискове за всички страни, но от друга страна пък даваше стабилност и предвидимост на процесите. Мисля, че с това нещо за продължителен период от време ще трябва да се простим и ще живеем в несигурна и нестабилна среда. И както вие казахте, ще гледаме смяна на маски доста често.
Водещ: А как ще се отразят санкционните режими към руските енергийни проекти? Едва ли ще бъде пропуснат на един по-следващ етап „Турски поток“ или „Балкански поток“ – както и да го наречем, това е една тръба, по която тече руски газ?
Цветлин Йовчев: Това, което поне към момента са индикациите, които идват от САЩ и показват, че ще има твърда позиция по отношение на руските енергийни проекти и вероятно това по един или друг начин ще се отрази на всички държави, които са включени в тях. Към този момент като че ли специално нашата част от проекта за газифициране на Европа по това направление остава встрани от радара. И като цяло за България трябва да кажем, че е извън геополитическия радар на САЩ в момента. Ние много рядко се появяваме по-скоро като част от пейзажа, отколкото да сме страна, която по някакъв начин активно би могла да има отношение към американските интереси. Трудно е към момента да кажем, дали това е добро или лошо. В някои от случаите сме били свидетели на това, че такива държави остават извън, в периферията и не могат да се възползват от възможностите, които се отварят пред останалите, но от друга страна пък и някой път не е много добре да си в центъра на водовъртежа. Трудно е към момента да се прецени, как ще се развият процесите и по отношение на Турция, по отношение на Европа, а също така и на Западните Балкани.
Водещ: С какво да си обясним факта, че Меркел не можа да се пребори за „Северен поток“ 2, но ние успяхме някак си да прокараме „Турския поток“?
Цветлин Йовчев: Много сме малки, може би заради това. И то нека все пак да изчакаме да завърши докрай, той все още не е завършил проектът. Ако не успеем да го завършим напълно, с пълния капацитет, той няма да е нещо, с което може да се похвалим силно. Ако успее да се завърши с пълния си капацитет, поне ще е известна компенсация за това, че загубихме възможността да направим „Южен поток“. Но именно това е причината, според мен – много сме малки и за прекалено малки неща става въпрос тук, за да е толкова остър отпорът и за да е толкова остро противопоставянето.
Водещ: До какви конфронтации в България могат да доведат сблъсъците на глобалните фактори, защото у нас предстоят избори и това, което се случва на международната сцена, неизбежно ще рефлектира както в междупартийните отношения, така и в отделното партийно поведение?
Цветлин Йовчев: Аз съм малко да ви кажа скептично настроен по отношение на това до каква степен някой иска да направи пряка намеса в българските избори.
Водещ: О, едва ли някой отвън би направил опити, по-скоро някой на местна почва няма ли да се престарае?
Цветлин Йовчев: А, на местна почва 100% ще се престарае. Както на местна почва има и другият фактор, който трябва да се отчита – много от местните политически играчи ще се опитат да парадират с това, че самите те имат сериозната подкрепа на определена държава или на определена политическа партия, голяма, която е в тези държави, и да се опитват да спекулират с това нещо. Искам да ви кажа, че нещата според мен не седят съвсем така и не с толкова изострено внимание може би ще се наблюдават изборите в България. Пак ви казах, ние сме много встрани от външнополитическия радар сега, в момента и на САЩ, може би и на други държави. В рамките на Европа – да, определено може би ще има интерес по линия на големите групи, които са в Европейския парламент, защото борбата за влияние ще остане. И вероятно по тази линия ще има опити да се осъществи определена подкрепа, ще има определен интерес към нашите избори, но като цяло за глобалните сили не мисля, че към момента сме във фокуса на която и да било от тях.
Водещ: Т.е. според вас геостратегията почти няма да играе роля в предстоящите избори?
Цветлин Йовчев: О, не, със сигурност ще играят вътрешните проблеми и въобще вътрешните нагласи на хората, отколкото геостратегията. Искам да ви кажа, че към момента едва ли геостратегическите проблеми и процесите в света са във фокуса на хората. Те се вълнуват от много по-други, много по-прагматични проблеми, много по-близки до тях. Така че в изборите при всички положения други фактори ще окажат влияние, а не геополитиката, или дори ако се стигне до там, ще има открито да кажем призоваване и подкрепа на дадена политическа сила, в което аз се съмнявам.
Водещ: Г-н Йовчев, през юни България ще бъде домакин на VI среща на върха на държавите от инициативата „Три морета“. Тя пое щафетата от Естония и процесът на поемане на тази щафета от президента Радев сякаш му изигра лоша шега, защото зачестиха към него критиките. Някои откровено не се прикриват, че са насочени именно заради ангажираността му с тази инициатива. Инициативата „Три морета“, обаче, е геостратегическа инициатива и ако в парламентарните избори тя не изиграе роля, то за президентските – може ли да намери място?
Цветлин Йовчев: По принцип не знам дали ще изиграе роля за президентските избори, но това е геостратегическа инициатива, към която трябва да подходим с внимание. Тя определено създава определени възможности, от които бихме могли да се възползваме. Тази инициатива е стара геополитическа инициатива, полска, която беше реновирана през 2015 г. от Анджей Дуда и мисля, че първоначално стартира като полско-хърватски проект, който беше припознат от САЩ. Твърде е възможно и те да са „бабували“ при раждането на този проект, като целта му е да се създаде зона, политико-икономическа, която да се противопостави на руското и на китайското влияние в региона. Сега защо трябва да сме много внимателни към тая инициатива – по няколко причини.
Първото, което е – че за да има наистина полза и реално да се реализира този проект и тази инициатива, то трябва да има реални инвестиции от страна на САЩ, и то в сериозен обем, защото иначе сме били свидетели на много такива инициативи, които остават мъртвородени. И ако няма наистина такава сериозна американска инвестиция в тоя проект, да се разчита само на това, че 12-те участници ще събират ресурс, с който да изградят връзки помежду си, това определено няма да се случи.
Второто, което е – че реализирането на тая инициатива, то първоначално беше прието с много ентусиазъм в Германия през 2016 г., но като че ли през последните години тоя ентусиазъм охладня и има определени притеснения в Германия, че този проект може да доведе до допълнително фрагментиране на Европа. А може би и че застрашава позициите на Германия в Европейския съюз. Така че много е важно оттук нататък, каква ще бъде позицията и на Германия, и на Франция по отношение на този проект. И затова трябва да го приемаме като добра инициатива, но е много важно оттук нататък как ще се развие тази инициатива и в каква посока ще тръгне.
Водещ: Какво очаква България през следващите месеци, ако ключовите играчи, формиращи различни геостратегически триъгълници в света, ще бъдат в напрежение?
Цветлин Йовчев: България я очаква също напрежение и за жалост аз не съм оптимист, по няколко причини. Първото, което е, че в една такава ситуация, в която има изключително голяма динамика в геополитическите процеси, е необходима – може би съм го споделял и пред вас – много силна дипломация, изключително силна дипломация, изключително добра външна политика. А малките държави по принцип нямат много такива възможности да направят такава силна външна политика. Европейският съюз – много анализатори са го казвали, аз споделям също това мнение, – че е политическо джудже заради невъзможността да се формират елементарни политики и позиции.
Между другото, това го видяхме и в нелепото посещение, което беше осъществено в Русия и което завърши с фиаско. И от там, между другото, тръгнаха и острите изказвания на руския външен министър Лавров по отношение на Европейския съюз. И в такава ситуация, в която имаме бурни процеси, трябва да се действа проактивно и с доста замах и кураж. Европа е абсолютно слаба и в невъзможност да формира политики или правилна позиция по дадени въпроси. Това, като го свържем с кризата, породена от епидемията Ковид-19, и от може би, да не кажем рецесия, но застоя, западането на европейската икономика, мисля, че като цяло за България идват тежки времена, които може би ще доведат до криза.
Водещ: В каква посока проактивно може да действа България, така че първо да няма извинение за всяко свое бездействие, че всъщност споделя европейското, и второ, да се опита да избегне задаващата се на хоризонта криза?
Цветлин Йовчев: Много е трудно в момента, едва ли бихме могли да очертаем това нещо с няколко думи в няколко минути, просто не се чувствам толкова добър, за да мога да го направя това нещо. Има идеи, разбира се, в тая посока. Между другото, искам да ви кажа, че в България чувах доста добри анализи на икономисти, които споделят, какво би трябвало да се направи. Между другото, не е толкова неясен моделът, по който трябва да се действа в една такава криза. Една такава криза, която е породена от епидемия, тя е различна от финансовата криза, с която се сблъскахме 2008 г. И в тази криза, която е в момента, са позволени фактически доста от т.нар. кейнсиански мерки.
Държавата трябва да съумее да стимулира инвестиции в определени структури, определящи сектори, които сектори вече са толкова големи, че да могат след себе си да повлекат доста други бизнеси и да дадат растеж. Защото има три основни фактора на растежа – това са инвестициите, иновациите и потреблението. Към момента основно кризата е породена от липсата и намаляване, силно намаляване на потреблението и силно намаляване в момента в резултат на това и на износа, който има държавата. Така че могат да се намерят модели и мерки, но наистина, за да се направи една такава антикризисна програма, това изисква доста силен парламент, много силна политическа подкрепа за едно правителство, което ще направи такава реформа.
Водещ: Казвали сте и друг път в интервю за „Това е България“, че България е гранична област. При това положение какви са рисковете за страната ни пред националната сигурност?
Цветлин Йовчев: Едно обтягане на отношенията с Русия, което вече го виждаме по три линии – виждаме го по линия със САЩ, виждаме го по линия на НАТО и на Европейския съюз.
Водещ: И донякъде на Турция?
Цветлин Йовчев: На Турция – все още там съм предпазлив да направя оценка. Вижте, дългосрочна ос Русия – Турция е невъзможна, поради сблъсъка, конфликта на интереси, които имат както в Близкия изток, най-вече в Сирия, така също и в Кавказ. Но това не пречи в един краткосрочен период да има съвпадение на интересите и оттам нататък вече да направят абсолютно непредвидими процесите в региона като цяло. Спряхме се на отношенията на САЩ с Турция и искам да ви кажа, че там също до голяма степен да кажем по-предвидимият участник в тези двустранни отношения ще бъдат САЩ, защото там има сравнително ясно декларирани политически интереси и ясна политика по отношение на определени райони и по отношение на това какво очакват да се случи. Докато Турция може да бъде доста гъвкава и в някои случаи може да бъде дори не толкова гъвкава, колкото непредвидима като политическо поведение. Така че това ще създаде също доста сериозни напрежения. Ние виждаме, че към момента има напрежение по оста Турция – Гърция, което все още не е затихнало. Не беше толкова назад във времето, когато имаше военен конфликт между тези две страни. Така че наистина сме във взривоопасен регион. Също не трябва да пренебрегваме процесите, които се случват в Западните Балкани. Ние виждаме все по-ясно и откровено деклариране на стопляне на отношенията не само, но и затвърждаване на отношенията между Сърбия с Русия. И оттук нататък виждаме и как тази ос влияе на процесите, които са в Македония. Така че дестабилизирането на региона също може да стане много бързо и да доведе до заплахи за националната сигурност на България.
Водещ: Може ли да се противодейства и как?
Цветлин Йовчев: Може би да тръгнем оттам, че България самостоятелно не може да гарантира към момента, няма достатъчен ресурс да гарантира националната си сигурност. Това означава, че националната ни сигурност може да бъде гарантирана само в съюз. Ние участваме в НАТО и оттам нататък ние трябва да укрепваме нашата позиция там и да спомагаме за отбранителните сили на Алианса. Също мисля, че в стратегическо отношение трябва да се работи по стратегическата ос с развитие на отношенията със САЩ. И това ако съумеем да го направим, ще бъде добра посока, в която ние можем да повишим нашите защитни сили и респективно да защитим в по-добра степен националната сигурност. Но също и това, което говорихме вече – изключително изисква добра, гъвкава външна политика и в една такава ситуация разузнаване, което трябва да бъде на ниво. Защото добрата информация, която да даде основата на информирани решения на правителството, на правилна позиция и превантивни стъпки, може да подпомогне много и до голяма степен наистина да гарантира процесите по защита на националната ни сигурност.
Водещ: Ползвам възможността, че вие сте бивш председател на Държавната агенция за национална сигурност да ви попитам: съдейки от действията на правителството, имате ли впечатление, че службите предоставят адекватен и точен анализ на геополитическата обстановка и породените от нея рискове?
Цветлин Йовчев: Много ми е трудно да ви кажа, нямам такъв поглед върху дейността на службите и това какво правят.
Водещ: Въпросът е, като гледате действията на правителството, смятате ли че то получава адекватен анализ от службите?
Цветлин Йовчев: Трудно ми е да ви кажа. Но по-скоро мога да кажа, че към момента като че ли няма ясни знаци, че това се случва. А дали се случва или не се случва, не можем да кажем. Като че ли няма видими такива сигнали, че наистина с помощта на службите правителството е в състояние да вземе информирани решения. Но това не означава, че няма. Не можем да вървим в тази посока и да критикуваме. Наистина нямам такава информация, не мога да ви кажа.
Водещ: И понеже вие отворихте въпроса за обтягане на отношенията с Русия, как ще се развие този обтег спрямо нея оттук нататък?
Цветлин Йовчев: Имате предвид с България?
Водещ: На Русия с традиционни поне за последните десетилетия български партньори – Европейския съюз и САЩ?
Цветлин Йовчев: По принцип няма да е добре, защото както споменахме вече, че България може да се яви гранична зона в развитието на такъв конфликт. Този конфликт може да не е военен, той може да се развие като търговско-икономически конфликт или с друга форма. Но като цяло, когато на нашата територия се развие такъв конфликт, има такъв сблъсък, то това няма да се отрази добре върху нашата национална сигурност и върху всички аспекти от националните интереси на страната. Така че не съм оптимист от тази гледна точка.
Водещ: Процесите, които ще се отпушат след парламентарните избори, пред какви рискове могат да изправят националната ни сигурност?
Цветлин Йовчев: Имате предвид след изборите ли?
Водещ: Да, след изборите.
Цветлин Йовчев: Вероятно ще имаме нестабилна политическа конфигурация в парламента, която няма да излъчи правителство, което да има силна политическа подкрепа, да може да направи реформи и да има лидерство в управлението на кризата, защото ние не сме излезли от кризата, а се задава вече следваща. Като че ли това ще бъде най-сериозният риск. Второто, което е – липсата на такава ясна политическа подкрепа до голяма степен ще доведе до половинчати решения и по отношение на външнополитическия курс на страната и позициите, които тя заема. Това нещо може да породи рискове от гледна точка на това, че ще сбъркаме може би, няма да се възползваме от възможностите, които ни се предоставят, а в този момент, ако не използваме дадена възможност, то това нещо води до съществена загуба на способности за бъдеще. Така че рисковете според мен са основно в нестабилната политическа конюнктура, която се очертава след изборите.
Водещ: И на умението въз основа на нея да се възползваме от предоставените възможности, каквито и да са те.
Цветлин Йовчев: Да, така е. Или пък да породим рискове с действията си.
Цоня Събчева
Епицентър
Последвайте ни и в Телеграм
