Председателят на управителния съвет на Евро-атлантическия център за сигурност Цветан Цветанов и бивш министър на вътрешните работи и дясна ръка на Бойко Борисов в ГЕРБ коментира последните скандали с аудиозаписа, за който се твърди, че е на премиера, твърденията на обвиняемия бизнесмен Васил Божков за плащани на ръка пари, както и последните законодателни промени – национализирането на частните лотарии и промените в Закона за МВР.
В предаването „Седмицата“ по „Дарик радио“, без да напада пряко премиера Борисов, Цветанов даде да се разбере, че е настроен критично към много от последните му действия, предаде Дневник. Критикува и голяма част от политиките на управляващите, които по думите му никога не са били част от политическата програма на ГЕРБ, а през последните месеци се реализират.
Аудиозаписът дава много тревожни сигнали
Аудиозаписът и заявеното в него дава много тревожни сигнали – накратко това е позицията, която Цветанов изрази за изтеклия в петък аудиозапис, за който се твърди, че е на премиера Бойко Борисов, но чиято автентичност не е потвърдена. От казаното в него се разбира за натиск чрез държавен регулатор над частна компания, за атака срещу кандидат за евродепутат от опозицията в разгара на скандала около къщите за гости миналата година и че премиерът има предварителна информация кога предстои да бъде обвинен зам.-министър.
„Трябва да се питат засегнатите страни в тази история. Тогава „Еврохолд“ беше спряна. Това дава много тревожни сигнали“, коментира Цветанов. Как Борисов коментира аудиозаписа – четете тук
Той отрече да е присъствал на подобни разговори в периода, в който бе дясна ръка на Борисов. „Докато бях вътрешен министър в първия управленски мандат, Борисов по никакъв повод нито ми се е обаждал за някакви назначения, нито да ми разпорежда някакви други решения“, подчерта Цветанов.
„Решенията за назначаване на тези независими органи става в голямата си част с избора на парламента, а в една немалка част става с избор на съответните контролни министерства. Ако слушаме записът, това е тревожно и по някакъв начин се влияе в независимата съдебна власт“, коментира бившият вътрешен министър. Без да критикува Борисов директно, той посочи, че тези, които участват в разговора, трябва да дадат отговори на въпросите.
„Когато искаш да бъдеш независим политик си създаваш много неприятности. Силната страна, която притежавам като политик, е, че въпреки неприятностите и нещата, които са ми се случвали, мога да заявя, че нямам никаква зависимост от никого“, обяви Цветанов. „Няма запис, в който да съм говорил по този начин. Никога не съм мислил, че по този начин трябва да въздействаш или да противопоставяш институциите или хората“, добави още Цветанов.
Виждал Божков два пъти след срещите му с Борисов
На въпрос дали знае за срещи между Борисов и Божков, както и за договорки между представители на правителството и бизнесмена, който в момента е обвиняем, Цветанов отново не отговори директно и посочи, че трябва да се питат засегнатите страни.
„Виждал съм Божков само един път или два пъти, когато е бил на срещи с премиера Борисов, но не знам за какво са говорили“, каза Цветанов и уточни, че не е присъствал на въпросните срещи. Той обаче не каза кога и къде са се провели те и дали знае за други подобни срещи, но обясни, че позицията, която е заемал тогава не предполагала премиерът да му се отчита с кого се среща.
„Официални правителствени и бизнес представители са зависими от Русия. Ресурсите за постигане на тази зависимост се осигуряват чрез реализацията на големите инфраструктурни проекти в строителството и енергетиката на България чрез участието на „наши“ компании като поръчките се възлагат на неоправдано високи цени“. Това се твърди в последния доклад на Евро-атлантическия център за сигурност.
„За мен изключително важно и тревожно е начинът, по който бяха реализирани тези проекти и се реализират в момента. Те се извършиха по един непрозрачен начин и това е всъщност усещането и констатациите, които дават тези, които подготвиха доклада – Иван Хиновски и Христо Казанджиев“, уточни Цветанов. По време на разговора той няколко пъти отбеляза, че всички изводи от доклада са направени на базата на експертния анализ на хората, които са го изготвили, но уточни, че подкрепя изводите и заключенията.
„Тогава, когато бях в парламента, сме защитавали принципно позициите си. Винаги сме говорили поне с колеги, които имаха подобна нагласа като Делян Добрев, който беше председател на комисията по енергетика, за защитаване на националните интереси и недопускане на това енергийни проекти да имат държавни гаранции“, каза Цветанов и даде за пример АЕЦ „Белене“ като посочи, че първоначалният вариант на решението, което е трябвало да вземе парламентът, е да има държавна гаранция, но позицията по-късно е била, че проектът трябва да бъде изграден на пазарен принцип.
Цветанов заговори и за дефицит на експертиза в сегашното управление и каза, че се старае да бъде коректив за това, което се случва.
„Страната ни отсъства от сериозните геополитически решения, които могат да бъдат с много тежки последствия за страната ни за много години напред“, коментира Цветанов. Той обаче не отговори директно на въпроса кои са „нашите“ фирми, за които се говори в доклада.
Попитан кои са официалните зависими представители на правителството и бизнеса, той отговори: „Всички, които са участвали в защитата на тези проекти от страна на държавата при реализирането на газовите инфраструктурни проекти – премиерът, вицепремиерът Томислав Дончев, който имаше отношение и срещи, а някои от тях може би са правени извън страната. Трябва да говорим и за министерството на енергетиката“, подчерта Цветанов.
„Наши“ компании ли бяха хазартните, свързани с Божков
На въпроса „наши“ компании ли са били хазартните, свързани и управлявани от Васил Божков, Цветанов припомни публикация на „Блумбърг“, в която се споменава и хазартния бизнес и политиките, които по думите му ни връщат 25 г. назад.
„Веднага може да добавим и някои от законодателните промени, които се правят и които никога не са влизали в предизборната кампания и политическа платформа на ГЕРБ – както закона за хазарта, така и държавната петролна компания, която трябва да бъде създадена с мотива, че трябва да се позиционира на отдалечени места от областните центрове, за да изиграе своята социална функция“, припомни Цветанов.
Той подчерта, че само преди 2 г. е имало съвсем друга концепция в Закона за горивата. „Тогава се говореше, че трябва да се смачкат и да се закрие средния и малкия бизнес и да се даде повече привилегия и монополно съществуване на тези големи компании“, каза бившият шеф на парламентарната група на ГЕРБ.
По въпроса с промените в Закона за хазарта и предложенията от преди две години (за които отново припомни Божков тази сутрин), Цветанов посочи, че е имало работна среща с Валери Симеонов, в която са присъствали представители на ГЕРБ от бюджетната и правната комисия.
„Имаше и представители от Обединени патриоти, които изразиха намерението да направят законодателни промени. Последваха много подкрепителни писма от спортни клубове, които казваха, че много от средствата за хазарта отиват за стимулиране и подпомагане на спортните клубове. Тогава се взе решение тази тема да бъде добре изследвана“, посочи Цветанов.
„Тогава Менда Стоянова (шеф на финансовата комисия в парламента – бел. ред.) и министърът на финансите направиха изследване, за да може да се направи запитване до ЕК за нотификацията. Нямам идея после дали се получи обратно информация и какво се случи след това, но трябваше да се види каква е и европейската регулация, за да не последват санкции за България“, обясни Цветанов.
Авторитарно или квазиавторитарно е управлението в България
„За всички усещането за увеличаване на корупционния натиск е много сериозно. За всички е ясно, че в немалко от случаите се вземат управленски решения, които не са свързани с колективно обсъждане или експертиза, която трябва да бъде дадена“, смята Цветанов. Така той отговори на въпрос какво е управлението в България. Повод за въпроса бе един от изводите в доклада на Евро-атлантическия център за сигурност, в който се казва: „Тази практика (да се възлагат поръчки на „наши компании“ – бел. ред.) с най-висок корупционен потенциал е обичайно приложима в страни с авторитарно или квазиавторитарно управление“.
По думите на Цветанов газовият хъб „Балкан“ е със скрита роля – да се разшири и изгради нова газопреносна мрежа от Турция до Сърбия като резервен вариант на „Газпром“.
„90% от количествата, които ще преминават през тази тръба са резервирани от „Газпром“ и са предназначени като транзитно преминаващи през страната за Сърбия, Унгария и Словакия. Това е абсолютно и изцяло обслужване на руските интереси и засилване на руското влияние чисто политически и икономически спрямо тези държави“, смята още Цветанов.
По думите му, изниква въпросът защо „Турски поток“ в рамките на 2 години ще бъде доизграден и реализиран при положение, че на много по-късен етап е обсъждана тази възможност, а диверсификацията с интерконекторната връзка Гърция-България не може да бъде изградена вече 10 години.
България не търси възможните алтернативни източници за диверсификация на енергийните доставки, подчерта Цветанов. „Не искам да обвинявам никого. Казвам какви са фактите“, добави Цветанов.
В Черно море трябва да има военна база на САЩ
В Черно море трябва да има военна база на САЩ, в която и България да има участие, убеден е бившият вътрешен министър. Той подчерта, че България трябва да бъде част от общите усилия на развитите демократични общества и НАТО и да може да защити суверенитета си.
Цветанов коментира и ситуацията в района на Черно море, като каза, че България няма позиция по този въпрос, при засиленото влияние на Русия, след анексирането на Крим.
Бившият вътрешен министър коментира и друга тема от последните дни – сливането на СОБТ (Специализирания отряд за борба с тероризма) и Жандармерията в едно ново звено в рамките на МВР, което може да дублира част от функциите на Националната служба за охрана. Това бе направено с промени в закона за МВР.
„Това никога и по никакъв начин не е било обсъждано“, обяви Цветанов и посочи, че СОБТ трябва да се включва само в определени специални случаи.
„Изземването на функцията на НСО ще означава, че ще има финансов ресурс за охрана. Във времето когато бях председател на вътрешната комисия имаше само коментар на тогавашния главен секретар на МВР Младен Маринов (сега вътрешен министър – бел. ред.), но тогава бях категоричен, че тази идея няма как да се случи“, добави още той.
19 минути
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram