В малка работилничка на улица „Меден кавал“ в град Камено 49-годишният Стоян Иванов майстори автентични гайди и кавали.
Всеки инструмент е уникат, защото майсторът го изработва на ръка до последния детайл. В малкото градче, стоящо на двадесетина километра от Бургас, всички познават Стоян, пише „Телеграф“. Името му е на особена почит и сред музикантите в страната. Майсторът всъщност е инженер-химик и от 24 години работи в нефтената рафинерия, освен това е и магистър по икономика. Паралелно с това обаче повече от 30 години майстори и музикални инструменти. Стоян изработва гайди и кавали само по поръчка, а автентичният занаят се предава в рода му от поколение на поколение. Самият той е шесто поколение майстор на музикални инструменти. Научил занаята от баща си Иван Тонев, а той от своя баща Слави Иванов, който го приел от прадядото на Стоян – Георги Славов. В този занаят си има много тайни, които се предават от баща на син. Първия си инструмент Стоян изработил, когато бил само на 13 години, и оттогава не е спирал.
Приема хобито си като мисия и вече предава занаята на 12-годишния си син Георги. Петокласникът вече е на ниво „калфа“, с гордост казва майстор Стоян. „Сега се учи как се правят определени елементи като изработването на грифа – това са дупките на кавала. Много ми помага и е много старателен, виждам, че това го влече. Изключително големи надежди възлагам на него. Радвам се, че има интерес и обучението му върви много добре. Заради него не поемам много поръчки, за да имам време да го обучавам“, споделя майстор Стоян. И добавя, че наследникът му има още много да учи. За да израсне като майстор, му трябват 30 години време и много упорит труд. Той не пести усилия, за да предаде тънкостите на занаята на малкия си син. Истински вярва, че е длъжен да съхрани занаята и родовата традиция.
Почти няма ден, в който баща и син да не влязат в малката работилничка „Меден кавал“, сгушена на улица, носеща същото име. Съвпадението всъщност не е никакво съвпадение, а заслуга на един от легендарните майстори в рода. Дядото на Стоян – Слави Иванов, имал златни ръце. В началото на миналия век музикантите чакали на опашка, за да получат изработени от него инструменти, които наричали „страдивариус“ или „славивариус“. „Дядо ми Слави беше прочут майстор на гайди и кавали. През 50-те – 60-те години на миналия век, когато местните власти работили по регулацията на Камено, решили да му засвидетелстват уважение, като го помолили да избере име на улицата, на която живеел и работел. И той пожелал тя да носи името „Меден кавал“, разказва майстор Стоян.
Едва тридесетина са майсторите в страната, които изработват народни музикални инструменти, а от тях само десетина са се специализирали да майсторят гайда и кавал. Те показват най-новите си произведения на традиционния събор на майсторите на народни музикални инструменти „Родолюбие” в Трявна. На този форум Стоян е печелил четири първи и едно второ място. Инструменти от каменския майстор притежават най-известните български музиканти – Теодосий Спасов, Владимир Величков от оркестър „Канари“, Недялко Недялков и Темелко Иванов.
„Добрите музиканти имат инструменти от няколко добри майстори“, обяснява Стоян. Самият той не води отчет колко гайди и кавали е изработил, но предполага, че са повече от 1000. Всеки един от тях носи неговия почерк и познавачите разпознават автора само от пръв поглед. По поръчка на известен клиент той е изработил неотдавна и каба-зурна, който е абсолютен уникат, защото втори такъв в света няма. „Този инструмент е направен от мундщук на кларинет, гриф на кавал и има елементи от гайдата. Свири в полутонове и е единствен екземпляр, друг такъв инструмент няма“, казва майсторът.
Над 1000 лв. за качествен инструмент
За да изработи истинска автентична гайда или кавал, му трябват поне два месеца. Трудът е много, а цената зависи от използваните материали.
„Минимумът за една гайда от естествени материали е 350 лева, като само материалите струват около 250 лева – използват се кожа от яре, рог от крава, коза или елен. За гайда с украси, с дърворезба и с калай – 800 лева струват само материалите, а цената й може да достигне и над 1000 лева. Слагам минимална надценка за труда – едва 30%, печалбата е нищожна, но целта ми е да държа занаята жив. Почти нищо не остава за нас, слагаме символична печалба от любов към занаята. За миналата година съм правил не повече от 20 инструмента от двата“, обяснява Стоян. Цената на кавала също варира и зависи какво дърво се използва. За изработването на кавалите се използва главно двуцветен дрян, но може да се ползват и други видове дърво – бадем, слива, чемшир. При тях обаче не може да се получи чистият и мек звук, който дава дрянът. „Има голямо значение дали дрянът е на 3 на 5 или на 10 години. Най-старият дрян е най-скъп“, споделя Стоян.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
