Работещите да бъдат глобявани, ако получават пари на ръка от работодателите си. Това предложи Асен Василев и получи съгласието на партиите и коалициите по време на преговорите за правителство в сектор „Труд и социална политика“.
Бившият финансов министър, който водеше разговора от името на спечелилите изборите „Продължаваме промяната“, предложи криминализиране на плащанията на ръка над официалните заплати и въвеждане на по-големи глоби за работодателите и счетоводителите.
Целта е изсветляване на сивата икономика. Планира се след тримесечна разяснителна кампания да започнат проверки и санкции.
От 2015 г. недекларирането на облагаем трудов доход и недекларирането на осигуровки е криминализирано и се наказва с глоба и затвор, но почти няма наказателни дела за укриване на осигуровки. Според сегашния Наказателен кодекс обаче наказателната отговорност носят само работодателят и счетоводителят, но не и работникът. Сега Василев предлага и работещите да могат да бъдат преследвани наказателно, ако се съгласят да получават заплата в плик.
Удължаване на КОВИД мерките за подпомагане на бизнеса до края на извънредното положение договориха партньорите.
Размерът на пенсиите да не бъде намален от Нова година, след отпадането на сегашните добавки от 70 плюс 50 лева за пенсионерите, е ангажимент, който днес пое Асен Василев.
„Пенсионерите от 1 януари няма да получават по-малко пари от това, което получават в момента“, гарантира той. Това ще се случи след увеличението на пенсиите през декември, увеличението на тежестта на коефициента за стаж и на повишението на минималната пенсия от Нова година.
Предстои в рамките на 6 месеца да се направи анализ с цел справедлива индексация на пенсиите и създаване на нов механизъм за актуализацията им, който да бъде устойчив във времето.
Замяна на хартиените трудови книжки с дигитални договориха още преговарящите партии и коалиции.
Те бяха единодушно „за“ „прозрачен, законово определен автоматичен механизъм за определяне на минималната работна заплата, която да бъде обвързана със средната за страната, като постепенно процентът се повишава. Георги Гьоков предложи тя да достигне 50% от нея за няколко години, но това не беше записано като договорено.
Всички бяха единодушни, че трябва да се съкрати „огромният“ документнооборот за ползване на социални услуги и преминаването от хартията към дигиталните средства, както и да се премине към е-управление на социалните услуги и социалните плащания.
Спор предизвика предложението за безплатни ясли и детски градини, отправено от БСП. Ефективността му подложи под съмнение Елисавета Белобрадова от „Демократична България“, която изтъкна, че не таксите в държавните детски градини са проблем, а липсата на места. Средства за изграждането на нови има – в София те са 70 милиона и са осигурени преди 2, 3 г., но от тях са изразходвани едва 5, 6 млн. заради проблеми с липсата на терени, посочи на своя ред Асен Василев. На това Белобрадова отвърна, че в такъв случай средствата трябва да разширят достъпа на услуги, като например се предоставят средства на родителите за осигуряване на алтернативна грижа за децата чрез родителски кооперативи. Тя даде за пример немския модел, при който например за пет деца се осигурява такава в апартамент, а не непременно в построена за целта ясла или градина.
Крайно решение по този въпрос не се записа, но партньорите приеха предложението й да се обсъди през втората година от майчинството работещите майки, за чиито деца няма места в държавните и общинските детски заведения, да получават 100%, а не 50% от обезщетението за отглеждане на дете. Сега ако майката се върне на работа през втората година, получава половината от нея.
Сумата е 650 лв. Ако получават цялата, работещите родители ще могат да покриват по-голяма част от разходите си за осигуряване на алтернативна грижа за децата си.
Възможно е това да залегне в бюджета за 2023 година, стана ясно от думите на Василев.
По всяка вероятност сумата за обезщетение през втората година майчинство ще бъде равна на една минимална заплата, няма да е фиксирана сума. С нея ще бъде обвързан и минималният размер обезщетение за безработица. Тези промени обаче едва ли ще се направят с бюджета за 2022 г., който трябва да бъде подготвен и приет в максимално скъсени срокове.
Всички предложения и дискусията по тях вижте тук:
https://www.facebook.com/plugins/video.php?height=314&href=https%3A%2F%2Fwww.facebook.com%2Fprodalzhavamepromyanata%2Fvideos%2F586319859254031%2F&show_text=false&width=560&t=0
Увеличение на минималната надница за нощен труд и процентното й обвързване с тази за час дневен договориха още ПП, ДБ, БСП и ИТН.
Ще бъде променен и Кодексът на труда и в него ще се регламентира дистанционният труд.
Ще бъде улеснено и признаването на квалификацията на завършилите извън България с цел привличането им към трудовия пазар у нас.
Дали да се премахне ТЕЛК, напълно или като изискване за достъп до определени социални услуги, също бе тема на дискусия, по която обаче нямаше категорично решение.
Партньорите обаче се съгласиха да бъде извършена ревизия на процеса за деинституционализация на грижата за деца, която да покаже как са похарчени милиард и 400 милиона лева при положение, че – както изтъкнаха от ИТН – видимият резултат са 260 къщички.
Разширяване на кръга лица, подпомагани като енергийно бедни, и ясна дефиниция на понятието „енергийна бедност“ са също мерки, приети днес. По предложение на БСП преговарящите се съгласиха за разсрочено плащане на енергийните сметки.
Беше прието и настояването на БСП за контрол над търговията с дърва за огрев.
Оффнюз
Последвайте ни и в Телеграм
